Атанаска Бозова: Намаляват доброволните плащания на купувачите

Атанаска Бозова: Намаляват доброволните плащания на купувачите

Атанаска Бозова<br />
Атанаска Бозова
В началото на тази седмица бяха обнародвани в Държавен вестник последните промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Според тях купувачите на държавни предприятия ще могат да разсрочват задълженията си за срок от пет години с разрешението на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) или на Министерски съвет. За повече информация по темата потърсихме председателя на АСК Атанаска Бозова.
Г-жо Бозова, отчита ли Агенцията за следприватизационен контрол увеличение на неизпълнението на приватизационните задължения от началото на икономическата криза?
- Засега е трудно да се каже, защото е много рано. Срокът за подаване на отчети е 31 март, като купувачите обикновено ги предават през последните дни на месеца. След това е необходимо определено време, за да се проверят документите, така че горе-долу към края на лятото ще е ясно дали икономическата криза се е отразила на изпълнението на задълженията по приватизационните договори. Единственото, по което може да съдим, че има проблеми в реалния сектор, е, че намаляха доброволните плащания от страна на купувачите.
Как оценявате промяната в Закона за приватизация и следприватизационния контрол, която дава възможност на компаниите да разсрочват задълженията си, имате ли някакви резерви?
- По този въпрос никога не съм имала резерви, тъй като това е част от правителствената антикризисна програма. Промените в закона принципно могат да бъдат разделени в две направления. Според едното ще има възможност да се разсрочват задълженията на купувачите по влезлите в сила решения за дължими неустойки и лихви. В случая тези компании са осъдени, снабдили сме се с изпълнителни листа и има образувани срещу тях изпълнителни дела. В повечето приватизационни договори има фиксиран срок за плащане на неустойки. Обикновено той е 14-дневен, 30 дни или 45 дни в отделни случаи. Повечето от тях не са в състояние да платят цялата сума веднага. В края на миналата година има постъпили няколко, но не много искания от купувачи на работещи предприятия за разсрочване. Те са предимно от малки и средни предприятия, които искат да платят задължението си, които агенцията за следприватизационен контрол е обезпечила с ипотека, но не са в състояние да преведат цялата сума веднага. Според промяната в закона можем да разсрочваме задълженията им до пет години. В случай че фирмите не платят три поредни вноски - остатъкът от задължението става предсрочно изискуем и се възобновяват действията по изпълнителното дело - опис, публична продан и т.н. Другите промени в закона се отнасят до възможността за разсрочване задълженията по договорите, чийто падеж на задълженията все още не е настъпил, като за това е необходимо решение от Министерския съвет.
Каква точно ще бъде процедурата в този случай?
- Дружествата ще заявяват пред нас искане за разсрочване и ние ще подготвяме необходимите документи за съгласувателната процедура, включително и проект на споразумението, което ще се разглежда от кабинета.
Каква е логиката процедурата за некоректните компании да е по-опростена от тази за коректните?
- Такава е волята на законодателя. Според мен процедурата за коректните дружества не е по-усложнена. Министерският съвет ще вземе решение дали съответният купувач има реална нужда от разсрочване с оглед на икономическата обстановка. Ще се поиска становище и на ресорното в случая министерство, както и на финансовото. В този случай преценката е на съвсем друго ниво и не мога да ви кажа какви са съображенията за това. При плащанията, за които има влезли в сила решения с изпълнителни листа, е доста по-лесно. Разсрочването на присъдените неустойки и лихви се отнася за около 150 малки и средни фирми.
Защо само малки и средни предприятия, големите няма ли да могат да се възползват?
- Направихме проверка в нашата информационна система и установихме, че осъдените купувачи на големи предприятия няма да попадат в приложното поле на закона. Причина за това е, че повечето от тях се намират в производства по несъстоятелност и ликвидация. Така че най-големите длъжници на агенцията, като например купувачите на "Химко" - Враца, "София филм", "Рулон Искър" и други, няма да се възползват от промяната в нормативната уредба. Това беше и целта на изменението, тоест по някакъв начин държавата да подпомогне работещите предприятия.
При втория вид разсрочване ще могат да се включат и големите дружества?
- Всички, които имат задължения с ненастъпил падеж и които искат. Не е задължително все пак. Досега нямаме нито едно получено искане, тъй като законът не го позволяваше, така че тепърва ще видим дали има желаещи.
Разполага ли агенцията с достатъчно служители, за да обработи всички искания за разсрочване?
- Към момента имаме 47 души специализирана администрация, което е доста по-малко, отколкото беше преди три години. Това означава, че бихме могли да се справим, освен ако всички дружества не поискат едновременно подобни спогодби. Съгласете се, че ако в един месец изявят желание 60-70 фирми, това няма как да стане в рамките на три дни или една седмица.
А досега колко искания за разсрочване на лихви и неустойки сте получили?
- През последните години сме получавали три-четири и сме им отговаряли, че това е невъзможно, тъй като няма такава правна възможност.
На колко се изчисляват неустойките, които са присъдени в полза на държавата за неизпълнение на приватизационните задължения към момента?
- Около 330 млн. лв., като част от тях са изплатени. Около 120 дружества са си платили изцяло задълженията, а останалите са предмет на изпълнителни производства. Към края на 2008 г. изпълнителните дела са малко над 700.
Колко от съдебните дела завършват в полза на дружествата?
- Около 20%, а останалите 80% са изцяло или частично в полза на агенцията. В някои случаи има заведени искове за неустойки поради непълнота на представените отчетни документи, която впоследствие се преодолява в съдебното производство. В други случаи са направени възражения за изтекла погасителна давност или съдът е приел обективна невъзможност за изпълнение на задълженията.
Колко време ще отнема подписването на споразумение за разсрочване?
- Не мога да ви кажа. Ние трябва да съгласуваме с Министерството на финансите точно по-какъв начин ще става разсрочването заедно със законната лихва и да съберем необходимите документи. След като не сме го правили досега, няма как да ви кажа за колко време ще става.
Все пак, преди да се правят промени, сигурно се изготвя анализ преди това ?
- В случая не можем да направим никакъв анализ, защото нямаме досегашен опит в сключването на спогодби. Текстът на спогодбата няма да бъде кой знае колко сложен. Това ще е просто един погасителен план, който компаниите ще предложат.
Приватизираният през миналата година БМФ ще съкращава плавателен персонал, а броят му беше заложен в приватизационния договор. Направили ли сте проверка?
- Все още не е настъпил падежът на задълженията при нас, първият отчетен период е 2009 г. Контролът ще се осъществява, след като приключи финансовата година и бъдат представени съответните документи.
Какво се случва с делото срещу купувача на БТК - "Вива венчърс", и кой ще представлява държавата ни като страна по арбитража?
- Все още няма депозирано искане за арбитраж. Предоставили сме в държавното юрисконсулство към Министерството на финансите документи по случая с "Вива венчърс" и очакваме решение коя институция ще представлява българската държава в арбитражното производство.
Продажбата на БТК от "Вива венчърс" беше преди две години, защо се забави толкова много делото?
- Водили сме с дружеството купувач кореспонденция, но не получихме изисканите от нас документи, както и дължимата според нас сума. Поради тази причина считаме, че трябва да се заведе иск.
Смятате ли, че разсрочването на задълженията може да засили неизпълнението по приватизационните договори?
- Не смятам, защото в случай, че има подписано споразумение за разсрочване, например на инвестиционната програма, това ще даде възможност в дружеството да бъдат вложени договорените инвестиции, макар това да стане за по-дълъг период от време.