- Около 15 български компании се представиха в руската столица. Всяка една показа по два или три свои проекта основно в жилищния и офисния сегмент. При 90% от презентираните проекти строителството им не е започнало, т.е. това са проекти на зелено. Останалите са готови, построени цели сгради. Някои компании, включително и ние, се представихме и като цялостен мениджмънт в строително-инвестиционния процес. Проектите могат да бъдат разделени на три ценови диапазона - до 10 млн. евро, до 100 млн. евро и над тази стойност. За всеки един от таргетите идваха различни инвеститори. Имаше двустранни срещи, разговори, но смятам, че до конкретни сделки не се е стигнало. Интересът от руска страна беше голям. Най-рано в края на април може да се очакват някакви конкретни резултати.

- Представиха се две основни групи руски инвеститори. Едните бяха частни инвеститори, които разполагат с личен капитал. Техният интерес беше да влязат като акционер в някой от проектите с участие до 30% от капиталa или до 60%. Другият тип бяха адвокатски кантори, които представляваха група от частни инвеститори - обикновено от 5 до 10. Капиталът, който те представляваха, беше за над 10 млн. евро. Всички се интересуваха от едно и също нещо - да влязат като инвеститори, съинвеститори или да купят нещо готово. Единствената голяма руска компания, която разпознах, беше "Лукойл".

- Проектът ни в Созопол - "Парадайз Вю", който се реализира на площ от 100 декара в близост до плажа. Инфраструктурата е изградена - пътища, водоснабдяване, канализация, ток. Част от проекта с площ от 25 хил. кв.м разгъната застроена площ е построен. Търсим съинвеститор, който да продължи нашия проект или по негово конкретно задание да му построим примерно хотел, комплекс с апартаменти или пък да му продадем земя. В момента проблемът е изцяло в ликвидността на активите на компаниите за имоти. Идеята в участието на всички тези форуми е да се намери колкото се може по-голяма ликвидност, да се осъществят сделки, за да могат фирмите да продължат дейността си.

- В градския сегмент сделки безспорно има. Те обаче са на по-ниски цени от офертните, обикновено с около 30% надолу. Сделки се сключват с имоти, на които продавачите са склонни да свалят цената. Все още у нас има много хора, които имат пари в брой. Освен това домакинствата като цяло не са задлъжнели много към банките. В тази връзка има семейства, които имат нужда от основно жилище, и за тях сега е моментът да си купят такова на най-добрата цена. Най-голям спад на цените на апартаменти в София има в жилищните квартали без инфраструктура като "Манастирски ливади", "Малинова долина", "Кръстова вада". Като цяло обаче българските инвеститори в градски имоти нямат нагласа да свалят цените. По-агресивно подхождат чуждите предприемачи - британци и испанци. Те са склонни да продават на по-ниски цени, но българският инвеститор няма този манталитет.

- Тук пазарът е изцяло руски, като и те като българските клиенти търсят най-ниската цена и се пазарят много. Руснаците купуват основно по морето, но тази зима имаше сериозно раздвижване и в планинските курорти. Имаше доста сделки в Банско, като руснаците купуваха готови жилища с две и три спални. При десет сделки с руски клиенти две са в зимни курорти, а 8 - в морски. Като цяло обаче руснаците не могат да компенсират британците, които купуваха преди години. При селските ваканционни имоти в момента няма интерес. Там купуваха основно британци - евтини селски къщи, дори без инфраструктура. За руския клиент е важен луксът, той иска мястото да курортно и да има екстри. Руснакът търси купона, а не спокойствието. Българите в момента не купуват селски имоти.

Най-тревожната тенденция в този сегмент е, че англичаните масово спряха да си плащат вноските по договорите. Платили са три вноски и остава да внесат последната - четвъртата, която е 20% от общата сума. Обаче не я плащат. В същото време ние сме построили апартамента, извадили сме всички необходими документи. Но английският му собственик спира да комуникира с нас. Търсим го, но не можем да го открием. И попадаме в задънена улица, защото нямаме много възможности за действие. Освен това в момента няма практика по такива случаи. Възможните варианти са три. Единият е да осъдим клиента и тогава възниква въпросът кой ще събере тази вноска. Отделно колко време ще отнеме това. Другият вариант е да разсрочваме плащанията за две до пет години. И последният е да върнем част от платените пари на клиенти, като му удържим неустойка от 20% от цената на жилището, защото по договор нямаме право на повече. Клиентите, които са платили само първата вноска от 20%, я губят, ако спрат да плащат и в тези случаи няма проблем. Проблемът е какво става с тези, които са платили над 50% от стойността на жилището, но в момента са във финансова криза и не могат да си затворят сделките. Такива са около 30% от сделките на англоговорящия пазар.

- От началото на годината върви много сериозно предоговаряне на строителните услуги. За текущи проекти цените паднаха с 15%, а за нови - минимум с 20% в сравнение с миналогодишните. Самите строители са готови на предоговаряне на условията и сваляне на цени, за да запазят обекта, работниците и ресурса си. Не е склонен да сваля българският инвеститор. Той си мисли, че неговата цена е 1500 евро за квадратен метър, продавал е на 1200 евро и сега не ще да мръдне от тази цена. В същото време реалните клиенти не искат да плащат повече от 1000 евро.

- Цените са паднали с около 10% заради поевтиняването на строителните материали и труда. При строителните материали поевтиняха арматурата и кофража, както и довършителните раоти като фаянс, санитарно оборудване, врати, подови настилки, осветителни тела, асансьори. Спадът е с 20 - 30% спрямо миналата година. Натиск върху цените оказват евтиният внос и големите складови наличности при доставчиците. Другият голям разход - заплатите на строителите, също паднаха с 30%.Така, ако преди кризата квадратният метър излизаше 200 евро, сега се предоговаря на 140 евро. Ако започваш нов обект, може да намериш строители и за 100 евро на квардрат. Цените при довършителните работи са по-ниски с около 25% от миналата година.

- Продължават, като само за година финансирането поскъпна с 30%. Ако преди кризата около 10% от себестойността на един обект беше финансирането, сега е 13%. Няма как да е по друг начин, при условие че преди кризата пазарът беше напомпан от вътрешното търсене, от спекуланти, от чужди клиенти. И извъднъж всичко изчезна, остана само вътрештното търсене. Така че е нормално.