- Още от самото начало смятам, че най-добрата опция за страната беше да запази изцяло собствеността си върху преминаващите тръби и сама да финансира тяхното построяване. Инвестицията би могла да бъде изплатена с постъпилите транзитни такси през първите години. Това 50/50 не е в интерес на България. Но случващото се е продължение на предишните договорености. "Газпром" всъщност искаше още повече, но ние не отстъпихме.

- Според мен икономически най-изгодно е да се използват съществуващите капацитети. След това те могат да бъдат допълнени с други паралелни съоръжения, ако това е необходимо. При всяко положение ключов интерес за страната трябва да бъде запазването на собствеността върху съоръженията.

Интерес за мен на енергийния форум в София предизвика фактът, че "Южен поток" беше показан във вариант, в който се включва и Румъния. Преди да влезе в България, тръбата се разклонява. Дали това беше случайно или не - не го бяхме виждали преди. За същността на причината също можем да гадаем. Според мен това е показател, че "Газпром" ще се опита да преговаря и да търси най-изгоден маршрут за себе си. Северната ни съседка разполага с много повече от нас свободни капацитети. Консумацията в години на максимално потребление е била над 30 млрд. куб.м, сега е 18 млрд.

Поне доколкото разбрах на форума, позицията на България е, че поискахме "Южен поток" да бъде разглеждан съвместно с останалите страни, които са включени в него, а не една по една, както го правят до момента от руската компания. Ако това действително се приеме, "Южен поток" може да бъде разглеждан действително като европейски, но в такъв случай едва ли "Газпром" би постигнал толкова добри условия за осъществяването му.

- Тяхното предупреждение е напълно реално, но не трябва да забравяме, че азиатският пазар не е толкова платежоспособен, колкото европейският. Така че от "Газпром" доста ще си помислят, преди да го направят.

- От моя гледна точка форумът беше полезен. Той по някакъв начин отрази визията на президента, че България може да представлява едно място, където да се срещнат енергийните интереси на Изтока и на Запада - на Русия, от една страна, на Каспийския регион, от друга, и на Европа, от трета. Целта беше форумът да придобие някакъв глобален и регионален аспект. Винаги сме смятали, че сме много важни, защото се намираме на това географско място и имаме възможност да изпълняваме медиаторска функция. Според мен обаче самата страна е обременена с някои вътрешни противоречия, така че може би първо те трябва да се преодолеят, за да се получи неутралитет. Това едно, второ - за да можеш да бъдеш медиатор, трябва да бъдеш приет от останалите. Имаше съмнение, че форумът беше предпоставен по някакъв начин. Това беше и причината да не участва една или друга страна.

- Задачата, която президентът Първанов си беше поставил, е доста трудна. До някаква степен тя беше изпълнена, но самата тя представлява някакъв коректив за вижданията ни. Чрез форума като че България се абстрахира от един или друг проект. Например "Южен поток" не беше толкова силно застъпен на конференцията, както се очакваше.

- Може би противоречия не е точната дума, по-скоро - вътрешни проблеми. Например - заявява се, че България е суверенна страна и че не може една компания да диктува търговските ни отношения. Това излиза извън рамките на конкретния форум. Не е много удачно да изместваме гледната точка върху собствените си трудности като държава.

- Изпълнението и на двете споразумения е напълно реално и полезно. Планираната системна връзка с Гърция може да се реализира много бързо. По отношение на втечнения газ споразумението съдържаше условия газът, който се купува от Египет, да се поема от терминалите в Гърция и Турция и след това да се транзитира до България. Предполагам, че при следващите преговори с двете държави ще се говори за срочността на договорите с тях. Сключените споразумения може да ни дадат шанс да превърнем свързването между газопреносните мрежи в Гърция и България в проект от регионално значение.

- На България не й трябва кой знае колко много газ. Според заложената енергийна стратегия на държавата между 30-40% от необходимите количества синьо гориво трябва да се диверсифицират. От тях 7% трябва да са от втечнен газ, а останалите от газопроводи. Тези 7% са около 200 - 300 млн. куб. метра, които не са чак толкова много и биха се вместили в експортната квота за Египет. Смятам, че втечненият газ е една по-добра от диверсификационна гледна точка опция. Вероятно по-нататък ще се водят преговори и с Катар, който е най-големият производител на втечнен газ.

- След като през 2006 г. договорите бяха ревизирани от "Газпром" и преподписани, защо пък да не може и сега това да се случи? Особено ако страната ни смята, че има достатъчно основания за това.

- В момента намалява потреблението на газ в Русия, така че няма да има толкова голямо напрежение по отношение на запълване на капацитетите. Подобна е ситуацията и в Европа заради финансовата криза.

- За Русия не се знае. Това е процес, който може да продължи повече и да се освободят дори и по-големи количества. В дългосрочен план обаче Русия не разполага с тези количества и тя ще се обърне към доставки от Централна Азия. Много усилено вървят преговорите с Азербайджан, след като Турция отказва да предостави транзитните опции за газа. Според мен със сигурност ще продава някаква малка част на Русия.

- Преговорите текат и единственото, което можем да направим, е да изчакаме малко, но вероятно производителите от Азербайджан няма да изчакат безкрайно. Те ще вземат някакви решения. Това, което виждаме от изказванията на ОМВ, RWE и "Набуко", е, че проблемът с транзита през Турция ще бъде решен скоро. Пък и страната едва ли би пропуснала възможността да печели от транзитните такси.

- Това е много вероятен проект. Важно е например, че RWE, която е акционер в "Набуко", подписа спогодба за разработване на газови находища в шелфа на Туркменистан, така че газът ще може с газапровод да стига до Азербайджан и оттам да се влива в "Набуко".

- От втората фаза на разработването на находището Шах Дениз в Азербайджан ще бъдат осигурени стартовите количества за осъществяване на проекта, които са някъде между 8 и 10 млрд. куб. метра годишно. След това нещата могат да се развият много благоприятно. Не се говори много за развитието на находищата в Северен Ирак, но предполагам, че ще влезе в схемата. Там има компании с частни капитали и сключени спогодби за разработване на находища. Газът, който се добива там, се доставя на газови електроцентрали, но в бъдеще ще се изнасят количества и за Турция. Вече има заявки от компании за лицензии за внос на газ от Ирак в Турция. Според сега сключените договори находищата там ще осигурят около 3 млрд. куб.м годишно до 2012 г. и до 10 млрд. до 2015 г. Точно тогава се смята, че ще тръгне и "Набуко". Така че към стартовите количества от Азербайджан могат да бъдат добавени още 10 млрд. от Ирак. Египет също е възможно да се включи по някакъв начин и, разбира се, не на последно място - Иран.

- Приоритетът за нас са междусистемните връзки и доставките на втечнен газ, но не чрез нов терминал, защото неговото изграждане е много скъпо. Според мен следващата стъпка е разширяването на хранилището в Чирен и бързото разработване на находищата, които са в шелфа. Що се отнася до големите проекти, те не зависят само от нас. Единственото, което можем да правим, е да подпомагаме процеса. Трябва да продължим с диверсификацията.

- Това, което стана ясно след кризата, е, че тези посредници не са посредници. Посредниците са тези, които са грижат за интересите на двете страни, между които посредничат. При нас "Овергаз" взе страната само на "Газпром". Премахването на посредниците е напълно възможно, подобно нещо се случи и с "РосУкренерго" в Украйна.

- Ако беше посредник, трябваше да се съгласи с претенциите на "Булгаргаз" или поне да се опита да посредничи в получилия се конфликт. На България бяха нанесени сериозни щети и трябваше те да бъдат признати. Вместо това прехвърлиха цялата вина върху Украйна, като че ли тя е виновна за проблемите и за спирането на газа. Всъщност не трябва да забравяме, че имаме подписан договор за доставка не с Украйна, а с "Газпром", индиректно чрез посредниците ни.

- Логично е да падне заради комисионите на посредниците. Това обаче според мен няма да се случи, защото "Газпром" няма да иска да падне под цената, на която в момента "Овергаз" продава.

- Не ми е много ясна, защото ние сме транзитираща страна, а не добиваща и изнасяща. Според мен би заработила при използване на газохранилищата. Различните компании биха могли да съхраняват определени количества и оттам вече да се купува синьо гориво. Договорите с "Газпром" обаче са без опция за използването на газа извън българския пазар и задължително трябва да имаме алтернативни източници, за да организираме търговия.

- Лично на мен този термин не ми харесва. Газът си тече, има си начини, по които той да се измерва и да се докладва на съответните заинтересувани страни. Може би идеята е да се създаде достатъчно прозрачност по тези потоци и ако Първанов е имал това предвид, то би било положително.