- Последната инвестиция на NEVEQ беше във FAVIT и е една от последните ни стъпки в Web 2.0. пространството. FAVIT e нещо иновативно, защото, от една страна, черпиш създадена от друг информация - вестници, телевизии и сайтове, а, от друга - създаваш най-общо казано "клубове по интереси" на хора, т.е. като кръстоска на социална мрежа и онлайн библиотека от информация. Действително аналог на FAVIT няма. Затова нашето намерение е, след като бързо привлечем критична маса, да отидем с тази технология в САЩ, а след това и в големите пазари в Източна Европа.

- Имаме още една-две инвестиции в сферата Web 2.0., но по чисто логистични причини не сме ги обявили. Другата сфера, в която предстои да навлезем, са мобилните апликации. Там ни интересуват два пазара - единият е за разплащане, а другият за предплатени услуги. Вярваме, че моделът на работа на мобилните оператори, при който човек трябва да отделя 20% от месечния си бюджет за телефонни сметки при всички натиски от страна на ЕК, наближава своя край. Появяват се възможности да бъдеш навсякъде и да контактуваш с всеки на същата цена, на която го правиш вкъщи. Давам конкретен пример - Apple сложи Skype на iPhone.

При предплатените технологии обмисляме различни приложения, в това число и за телефон - да сложиш електронни пари в едно виртуално портмоне и да се разплащаш навсякъде. Технологията е подходяща там, където най-бързо може да се наложи през препятствията, които банките и мобилните оператори създават. В момент, когато приходите им започнаха да падат и самите мобилни оператори се насочиха към нови услуги като пренос на данни, разплащания. Дълго време се спекулираше, че това е твърде апетитен бизнес, за да го дават на друг, но преди няколко седмици асоциацията на мобилните оператори излезе с решение да не навлиза в него като индустрия, защото ще възникнат проблеми между играчите за това кой оператор ще предлага услугата на даден пазар. Затова мобилните оператори се оттеглят от възможността да са оператори и на мобилни разплащания. Банките пък сами по себе си вече работят в сферата на мобилните разплащания - Citibank има такава система. Но този, който би могъл да работи навсякъде по света, без да е обвързан с всички мобилни оператори по света, посредством някаква клиринг къща нa операторите, той ще успее. Nokia е пример в това - наскоро купи компания за разплащания.Твърдението, че в България банкирането е силно застъпено, не като в Кения например, е правилно. Без да съм остър обаче, банките в България имат още страшно много да учат по отношение на обслужване и според мен компаниите, които се насочват в тази сфера, ще се възползват от тези слабости. Мобилните разплащания са удобни и в някакъв момент те ще заразят потребителския портфейл. Давам пример - вие сте майка, детето ви е във Варна и ви казва дай 50 лв. Какво ще направите - ще отидете в банка, за да направите плащането, или ще изпратите SMS.

- Много силно, появяват се първите клиенти. Това са компании, които трябва да направят инвестиция в себе си, за да могат да адаптират това, което "Онтотекс" им предлага, т.е. в процес на смъкване на бариери сме и искаме това да влезе в широка употреба като базова технология за управление на бази данни и на информация като цяло, включително онлайн. Ще изброя няколко сектора, в които семантичните технологии са изключително ценни - здравеопазване, военна индустрия, управление на човешки ресурси, всички области, където има управление на гигантски бази данни.

- Очакванията се разминават, но не в количествено-качествен план, а по-скоро във времето, т.е. нещата се случват, но с половин и една година по-късно. "Финаналитика" в частност е проект, който много разчиташе на фондовете от фондове, но този пазар ще изчезне може би напълно. Продуктът на компанията обаче може да се използва и за директно управление на портфейли на борсата, където в момента има голям интерес. Така че, от една страна, имаше проблем в първоначалния пазар, който визирахме, но пък се появи нова възможност, която в момента капитализираме, т.е. нетният ефект от кризата е нулев за разлика от много колеги, при които ефектът е силно отрицателен.

- Lessno има два проекта, единият - потребителски, за крайни клиенти, а другият - корпоративен, за онлайн платформи и дистрибутори. Интересът е изключително голям, но заради свирепата конкуренция сме наложили информационно затъмнение над компанията. Със сигурност обаче lesnno е най-успешният проект за фонда. За момента нямаме и интерес да излизаме от него.Всички тези проекти изискват време и планиране, за да донесат плодове, а кризата като че ли постави под съмнение всякакво бизнес планиране.

- Всеки ден инвеститорите във фонда питат какво се случва с планираното. Заради ситуацията преди около шест месеца спряхме да правим планове за повече от 12 месеца напред и изцяло се фокусираме върху това компанията да е рентабилна и да се издържа сама. Рентабилността е първото нещо, което инвеститорите искат да видят, т.е. че няма да се налага в тази компания да се наливат допълнителни пари. Ако една компания не може да оцелее сама след период от 12 месеца, тогава използваме хирургическа намеса. Второто, което правим, е ревизия на човешкия ресурс. Всъщност се връщаме към а, б, в... на това как се управлява една компания, без големи планове и редовно отчитане за свършеното. Според мен в момента няма предприемач, който да каже със сигурност какво ще се случи с компанията му по същото време следващата година.

- Да, поставят и ние реагираме. Например правим допълнителни инвестиции под формата на заеми с висока норма на възвращаемост, т.е. опитваме се да фиксираме някакво дъно на това, което можем да спечелим. Хората, които са очаквали от инвестиция в акции да си върнат 15-25% годишно в момента или не дават пари, ако не са абсолютно сигурни, че ще си ги вземат обратно, или ако дават, очакват двойно над това. Това повишава очакванията върху нас. В същото време се съкращават и сроковете за тази възвращаемост. При венчър фондовете от крайната инвестиция се изисква възвращаемост в пъти на вложените средства. Нашите очаквания, разбира се, са занижени, което обаче покачва изискванията към компаниите. Затова под най-голямо напрежение в момента са компаниите, след това фондът и накрая инвеститорите в него, които също управляват чужди пари.

- До момента няма такъв прецедент в NEVEQ, но в други фондове има. Опитваме се да бъдат достатъчно прозрачни, така че да нямаме подобни проблеми. Разбира се, в момента това е в главата на всеки мениджър - ще получа ли следващата вноска, ще изтеглят ли инвеститорите му средства, ще замразят ли вложенията си. Затова есента на миналата година решихме да не правим повече инвестиции, тъй като никой не можеше да каже каква е цената на нещо. Ситуацията в момента е същата, в някои сектори дори е влошена. Нашите компании нямат много кредити и допълнително контролираме изключително строго разходите. Освен това избираме внимателно новите проекти. Кризата ни принуди през октомври да се откажем от четири проекта, които почти бяха финализирана. Това изтегляне беше най-тежкото за нас предвид ситуацията. В момента обаче гледаме нови проекти, защото смятаме, че кризата създава възможности, а и някои пазари не са поразени. Допълнително в този тип сектори оценките се подобриха значително. Кризата ни помогна да осъзнаем и че най-важният фактор в технологиите са хората, на които даваш парите. Нови технологиите са много, пазарите са големи, но човекът е почти незаменяем в тази сфера.

- Чуждестранните инвеститори се отдръпнаха преди година-две, което се вижда и от тенденциите в инвестициите. Когато стана ясно, че цените на активите са в пъти надвишени, тогава замря и интересът им. В момента не смятам обаче, че има падане в пъти в цените, следователно чуждестранните инвеститори продължават да виждат надути цени и липса на информация защо са толкова високи те. Информацията, която получават, е, че държавата държи на фискалната си стабилност и ще задържи валутния борд. Инвеститорът обаче не е точно наясно какво вижда, което го кара да седи встрани. Ако в момента някой инвестира, то е чисто спекулативно, или е в т.нар. distressed активи. Фактът, че последната година замряха много сделки за рисков капитал, а някои бяха и изцяло изтеглени, е красноречив. Затова през следващите една-две години очаквам да има много сделки за точно такива силно подценени (distressed) активи. Това ще впери всички погледи и към банковата система с въпроса ще може ли тя да осигури достатъчно оборотен капитал, който да ги спаси от продажба. Ако банковата система е в състояние да осигури ликвидност, тогава може би нещата ще се закрепят. Според мен обаче предстои да се случват още неща, които да ни покажат къде сме.