Стоян Малкочев, изпълнителен директор на "ЕЛАРГ фонд за земеделска земя": Няма реален спад на цените на земята, понижиха се само спекулативно високите нива

Първият фонд за инвестиции в земеделска земя, който беше създаден от финансовата група "Елана", вече се казва "ЕЛАРГ фонд за земеделска земя" АДСИЦ. Новото име идва от стария борсов код на компанията ELARG. Новото име къса и последната връзка на фонда за земеделска земя с "Елана", която беше негов създател през 2005 г., както и дълго време основен собственик. В момента контролът се държи от фонда QVT, който е и най-големия облигационер в "Кремиковци". Други големи акционери са "Алианц България" и "Креди Сюис секюритиз". Новите собственици замениха и старото управляващо дружество на фонда "Елана пропърти мениджмънт" с "Агроменидж", а казусът дори стигна и до арбитражен съд. |
Всички варианти за преговори ли бяха изчерпани с "Елана пропърти мениджмънт", за да се стигне до краен вариант, какъвто е арбитражът?
- Направихме им три предложения, за да продължим да работим заедно. Първо, нова такса за управление, обвързана с размера на активите. Но не върху преоценената им стойност, а върху реалната им стойност по придобиване, така както е по проспект. Второто нещо беше да получават процент от събраната рента. Третото, което съществуваше и в стария договор, беше възнаграждение под формата на такса от положителния резултат от препродажбата на закупена земя.
Намерихме общ език по всички точки с изключение на първата. "Елана" първоначално отхвърлиха предложението. След това го приеха, но поискаха по-висок процент по втора точка. Подобно развитие на нещата би означавало по-големи разходи. Съветът на директорите трябваше да защитава своите акционери. Чрез нашите юристи установихме, че договорът за управление е сключен в противоречие на закона и затова прогласихме неговата нищожност.
Какви са очакванията ви за делото? Какъв е рискът фондът да осъмне в един момент с две обслужващи дружества - новото "Агроменидж" и това на "Елана"?
- Не съм юрист, но когато един договор е обявен за нищожен, той все едно не е съществувал. Освен това съгласно нормативната уредба няма никакъв проблем едно дружеството със специална инвестиционна цел да има повече от едно обслужващо дружество. Въпросът е да не се плаща два пъти за едно и също нещо. Договорът с "Агроменидж" беше подписан заради друга услуга, която "Елана пропърти мениджмънт" не извършва, свързана с обработването на земята. Стечение на обстоятелствата е, че "Агроменидж" пое функциите на "Елана".
Какъв е средният спад на цените на земята и докъде може да стигне той?
- Според мен няма реален спад. Има понижение спрямо цената, която беше постигната спекулативно. Стойността на селскостопанската земя, която се обработва и дава доходи, не би трябвало да се определя от спекулативните очаквания. Ако тя носи доход от 10 единици, няма логика да струва хиляда единици. Важен е и какъв е размерът на тази земя, защото големият блок дава икономии от мащаба.
Все пак някакви цифри...
- Това е малко като при оценителите. Колкото фирми има, толкова различни цифри ще ви дадат. Специално при "ЕЛАРГ" средната покупна цена е 218 лв. за дка. От октомври насам не сме купували. Видяхме, че цените станаха прекалено спекулативни, и не знаехме докъде ще стигнем. В един момент те се качиха до 340-350 лв. за дка. Може би тази криза ще има здравословен ефект, защото земята не може да поскъпва само на база очаквания. Важно е дали на нея се произвежда. В Европа най-производителните земи - тези, които дават най-много продукция на единица площ, са и най-скъпи.
Какво се случва с вашите арендатори? Как се отразява кризата на тях?
- Различно. Някои от тях се справят добре, изградили са успешни стратегии и ги следват. Други не толкова, не знам дали заради кризата, защото и преди нея не плащаха редовно. Средната рента в България е по-ниска от субсидията, което означава, че не би трябвало да има проблеми с наема. Други плащат повече, отколкото е субсидията им.
Ако е ниска рентата, ще я повишавате ли?
- Винаги има желание за това. Въпросът е обаче дали има икономически условия, за да се пристъпи към тази мярка. Фондът търси средната за страната рента. Който работи ефективно, ще може да я плати. Средната рента в момента в България е 17-20 лв. Тя се влияе от регионите - в Добруджа е по-висока, както и от субсидиите.
Акционерите разрешиха на ръководството да увеличава капитала през следващите пет години? Откъде точно ще търсите средства при затруднения достъп за каквото и да било финансиране?
- Тази криза, вярвам, ще приключи. Това, което сме направили като инвестиции, ще носи печалби и доходи на акционерите ни, което, надяваме се, ще се върне под формата на увеличение на капитала. Едва ли България може да диктува излизането от световната рецесия. В момента липсва доверие между инвеститорите в света. Когато то се върне, нещата ще станат по-добре.
Какви са възможностите ви да привлечете финансови инвеститори по подобие на ваши конкуренти?
- Надявам се, че промяната на стратегията и съкращаването на разходите ще вдъхнат още по-голямо доверие, за да привлечем такива големи инвеститори.
Неизбежно ли беше удължаването на срока на съществуване на фонда?
- Да. Всички искаме процесът на комасация да бъде съкратен. Това обаче няма как да стане бързо по различни причини. Ако през 2011-2012 г. продадем земята, без да сме я подобрили, комасирали и отдали на добър арендатор, няма да постигнем целите, поставени от акционерите.
Каква е възможността фондът да излезе тази година на печалба и да бъдат раздадени дивиденти?
- Предходната година излязохме на печалба и то от реална дейност, не от преоценки. Имахме обаче натрупани загуби от минали години и трябваше първо тях да покрием. Надяваме се тази година да излезем на печалба и да покрием остатъка от натрупаните загуби - около 2 млн. лв., след което да раздадем и дивидент на акционерите.
Имаме 2-3 проекта за продажба на неселскостопанска земя и ще се съсредоточим само върху обработваеми площи. Искаме да продадем 18 хил. дка земя. Това може да бъде както чрез продажба, така и чрез замяна. Търсим и 46 хил. дка нови площи, като и тук освен покупки можем да търсим замяна с парцели на други фондове. Искахме да излезем на пазара още през април, но заради проблемите със старото обслужващо дружество нарушихме малко ритъма си на работа.
Какви са очакванията ви за цената на земята? Ще запазите ли нивото от 218 лв. при вас?
- Мисля, че почти няма фондове, които да купуват, или ако купуват, го правят предпазливо. Дори и да има ръст, той ще е далеч от еуфорията от миналата година.
Акциите на АДСИЦ за земя се считаха за убежище по време на криза, но се сринаха. Кога ще си върнат ореола на атрактивни за инвестиции финансови инструменти?
- Мисля, че те ще се върнат в нормалните си стойности. Разбира се, след като това се случи, едва ли ще има някакъв силен скок. Трябва да се гледа какъв доход могат да генерират земите на тези фондове, а не на колко ще бъде преоценена. Една от причините за спада на цените на акциите е липсата на доверие. Който е чел отчета на "ЕЛАРГ" за 2008 г., е видял, че ние променихме счетоводната си политика с цел да бъдем по-коректни към инвеститорите и всеки да може да анализира какво се случва с бизнеса.
В предишните отчети имаше преоценки върху преоценки и дори за един специалист беше сложно да разбере каквото и да било. Привеждаме активите по покупна стойност и не ги преоценяваме. Правим преоценки само веднъж годишно и когато купуваме и продаваме. Надявам се това да е крачка към възстановяване на доверието и ако повечето фондове ни последват, цените на акциите на дружествата в сектора ще достигнат поне счетоводната си стойност.
Възможно ли е точно агросекторът да се окаже изпреварващ в привличането на инвестиции отрасъл?
- Това е реална икономика с голям потенциал за развитие и растеж. Агросекторът като част от хранително-вкусовата промишленост ще расте заради нарастване на потреблението на храни в глобален мащаб. България се слави като селскостопанска държава. Страната има уникални предимства в този сектор.