София Касидова: Трудно намираме да финансираме проекти за малки предприятия в България
През миналия месец в Солун се проведе годишната среща на акционерите и борда на директорите на Черноморската банка за търговия и развитие. Тя беше съпроводена от международен форум за перспективите за развиващите се пазари във времена на криза. За предизвикателствата пред банката в условията на криза разговаряме с вицепрезидента й София Касидова, която беше зам.-министър на икономиката в правителството на НДСВ.
Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) празнува през юни 10 години дейност в региона. Тя не е особено популярна в България - как бихте я представили накратко?
- ЧБТР е рожба на инициатива на парламентаристи от страните в черноморския район за инвестиционно поделение на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). Действително тя не е много популярна не само в България, но и в страните членки на тази организация поради факта, че тя не е търговска банка, т.е. не работим с депозити и банкиране на дребно. Отличаваме се от останалите като уникална банка -
единствената регионална банка за развитие в района. Различни са нейният мандат и ценности, бизнес моделът, който следва да подпомага развитието и сътрудничеството между черноморските държави.
Доколко постигнахте тези цели за 10 години дейност?
- Десетилетието дейност е добър повод да се оценят поставените цели и постигнатите резултати, както и пропуснатите ползи. Банката започва дейността си преди десет години в условията на благоприятен икономически климат и по време, когато е почти невъзможно да се провали в дейността си като банка. Разбира се, банката започва със сравнително малка капиталова база, неразпознаваемо име и страни членки, повечето от които излизат от десетилетия на планова икономика и комунистическо управление. Въпреки това банката успя не само да продължи, но и да изгради солиден и балансиран кредитен портфейл, като твърдо устоява на сегашните
икономически сътресения, както и да получи и запази стабилен инвестиционен рейтинг. Получихме възможност успешно да заемем и изплатим сериозни суми от международните финансови пазари и да се утвърдим като равноправен и надежден партньор.
В същото време ясно разбирахме, че благоприятните условия за работа няма да продължат вечно и затова възприехме консервативни правила за работа, които осигуриха фокусиран и здрав портфейл. Всичко това се изплаща обратно, защото тези активи показаха своята забележителна устойчивост в условията на криза.
Разбира се, има и пропуснати възможности. Лично аз бих искала да видя по-мащабно участие в България, включително в ключови инфраструктурни проекти.
Какви са основните показатели на банката - ликвидност, лоши кредити?
- Банката има висока ликвидност, резултат от много консервативната ни политика и активното финансиране, което получаваме от акционерите и външния пазар. Делът на заетите средства спрямо собствения капитал е много малък. В портфейла си имаме само един лош кредит, който остана необслужен преди кризата и е провизиран 100%. Разбира се, в момента клиентите ни като всички фирми по света изпитват затруднения в достъпа и по-високата цена на финансиране, което поставя пред нас предизвикателството да преструктурираме наши проекти.
В условията на криза по-активната роля на банките в преструктурирането на някои проекти е превантивна мярка срещу превръщането им в лоши кредити. През 2008 г. спрямо предходната банката увеличи кредитния си портфейл с 30%, а печалбата с около 40%. Рейтингът ни от "Муудис", който получихме през 2004 г., продължава да е стабилен с положителен изглед - Bаа1, или само с една стъпка под първокласния А рейтинг. Кредитният рейтинг е резултат от няколко фактора - кредитният рейтинг на страните членки, от които единствено Гърция е с рейтинг А и от подкрепата на страните членки.
Защо изобщо участва България в проекта ЧБТР и каква е конкретно ползата за българската държава от това?
- България е един от инициаторите на идеята за създаването на банката като финансов инструмент, чийто мандат е икономическото развитие и интеграция на страните от Черноморския регион. Чрез създаването на ЧБТР страните членки отправят ясно послание за тяхната ангажирана подкрепа за сътрудничеството на страните от региона. България е важен фактор като втори по големина акционер заедно с Украйна и Румъния. Важно е да се отбележи, че съвкупната стойност на финансиране на български проекти през годините е по-висока от българското дялово участие в банката.
Да разбираме ли това като мисия за подпомагане на страни, нуждаещи се от финансиране и експертиза за развитие? Трябва открито да се говори, че в региона има държави, които са по-зле от България.
- Така е и това е част от преосмислянето на приоритетите на ЧБТР. Но да припомним, че в началото тя подпомага и проекти в България. Едно от най-ярките ни постижения е почистването на Комбината за цветни метали (КЦМ) със силен екологичен ефект. Малко по-късно обаче идва новата фаза - подпомагането на страните, които са на по-различно ниво на икономическо развитие от нашето и имат да извървят дълъг път на реформиране. Сред множеството инициативи и организации за сътрудничество в Източна Европа и страните в преход само ЧИС инвестира в такава финансова институция специално за Черноморския регион. Подобен мандат, но покриващ много по-голям географски район, имат финансови институции като ЕБВР, ЕИБ и др.
Мисията на банката е да подпомага прехода към пазарна икономика чрез инвестиции в частния сектор и инфраструктурата на страните членки чрез мобилизацията на голям финансов ресурс от източници извън Черноморския регион (включително Далечния изток, Китай, Западна Европа).
Друг важен въпрос - банката е от групата на международните финансови институции и акционерите й са доста различни държави като Русия и Грузия, Турция и Армения... Колко политика срещате в работата си като банкер?
- При взимането на инвестиционни и бизнес решения няма никаква политика. Въпреки че много от нашите акционери през последните 10 години са били на ръба на военен или дипломатически конфликт, това не ограничава работата на банката. Екипът е многонационален и всеки е свикнал с тази среда на няколко езика и култури.
Вие сте вторият българин на толкова важен пост?
- Всъщност третият. Аз постъпих в управлението на банката след Пламен Петров, министър при управлението на НДСВ.
Мандатът ви изтича след около година. Какви са механизмите в банката, гарантиращи защита на българските интереси в нея и след това?
- Участието във висшето ръководство на банката става на ротационен принцип, заложен в учредителните документи. След 2010 г. за три години няма да има българин на толкова висок пост. Но това по никакъв начин не застрашава интересите на България, тъй като тя е представена в по-високите структури - борда на директорите и борда на управителите, което е достатъчна гаранция.
Любопитен факт от годишния отчет на банката е, че на практика някъде през миналото лято сте спрели финансирането. Какво се случи за годината, изминала след това?
- Забавянето на темпа на финансиране на проекти в страните от региона логично следва забавянето на темпа на търсене на кредити и планирани плащания по проекти, пряк резултат от забавянето на икономическия ръст и глобалното намаляване на инвестициите. Банката продължава финансирането на съществуващи и нови проекти, следвайки тенденциите в икономиката на региона.
Забелязвам един малък парадокс в дейността на банката. Средствата идват от държавите акционери, а се готвите за засилени инвестиции в публичния сектор или в публично-частни партньорства в същите тези държави. Защо в сегашната криза, когато всяка страна се нуждае от тези средства, тези пари не останат в самите държави и правителствата им да ги разпределят, както сметнат за добре?
- Отговорът на този въпрос е в същността на ролята на банките. Банките мобилизират средства от по-широк кръг кредитодатели и ги насочват към интересни и стабилни проекти. Мобилизирането на средства от различни източници, а не само от държавите, акционери ни позволява да постигнем по-голям ефект. Така можем да финансираме мащабни проекти, които не винаги са по силите на отделна компания или държава. Един пример - ЧБТР обмисля включване в проект на албанското правителство за финансиране на трансгранична магистрала, което излиза извън рамките на планираните годишни държавни инвестиции. С привличане на участници извън Черноморския район и поделянето на тежестта от риска между различни инвеститори се получава по-голям ефект.
С развитието на световната криза усетихте ли някаква промяна в статута и перспективите пред международни финансови институции, каквато е ЧБТР?
- През последните две години финансовите институции видяха поскъпване с 4-5 пъти на цената на парите, които заемат, за да финансират дейността си. Темата за поскъпването на парите не следва непременно динамиката в качеството на активите и финансовата стабилност на банките. Ресурсът поскъпна и за нас, но качеството на нашите активи остана много високо. По време на криза е важно да си голям, да бъдещ разпознат от международните финансови участници и да засилиш връзките си с други международни финансови институции за съфинансиране и сътрудничество по проекти. В условията на криза ние разширяваме съвместната си работа с NIB, KFW, OeEB и др.
Банката има засилен интерес към средни и дребни предприятия, но точно те имат недостиг на добре подготвени проекти за финансиране. Как се справяте с този проблем?
- Абсолютно точно е това ви наблюдение и то е особено актуално за България. Трудно намираме проекти за малки и средни предприятия и затова по-ефективно за нас е да работим с банки посредници, имащи непосредствен достъп до такива предприятия.
Накрая един личен въпрос. Професионалната ви кариера е свързана предимно с банковото дело, но за кратко бяхте и във висшето ръководство на България. В Солун сте с мандат от българското правителство, но все пак липсват ли ви предизвикателството и мащабът на работата във висшата държавна администрация?
- Управлението на регионална международна банка се различава от работата на заместник-министър. През последните години участвах в определянето и насочването на ресурси, важни за развитието на Черноморския регион и със значимост за икономиките на страни като Русия, Турция и др. В работата в банка за развитие винаги трябва да се намери най-добрата комбинация за положителен ефект върху икономиката, минимализиране на риска и геополитически баланс. От работата ми на заместник-министър ми липсват духът на реформи, мащабът на работа и кръгът от проблеми, които изискват задълбочен и многопластов анализ.