Първо ще напомня какви бяха ползите от създаването на БАУД преди 4 години, а именно включване в движение в процеса на хармонизиране на българското законодателство с европейското. От тази гледна точка беше много важно да се чуе мнението на бизнеса и това бе направено, като над 90% от предложенията ни бяха приети.

Пълноправното членство на БАУД в EFAMA сега ни позволява да навлезем в процесите на предварителното обсъждане на регулаторни промени в европейското законодателство. Докато преди прилагахме у нас евродирективи, които вече са факт, сега можем да участваме в обсъждането на проекти на европейски директиви още преди приемането им. Например в момента един от основните документи, които EFAMA обсъжда, е предстоящата за приемане директива за алтернативните инвестиции, която ще регулира хедж фондовете, фондовете за дялово финансиране и т.н.

Другата съществена полза, която получаваме от участието си в EFAMA, е достъп до водещо ноу-хау в тази област. Голяма част от въпросите, които вълнуват фондовата индустрия в България, вълнуват и европейската. Така че имаме възможност да видим какво са направили колегите и да пренесем тук най-доброто от световната практика.

Без всякакво съмнение не само на европейско, но и на световно ниво наблюдаваме процеси на засилване на регулациите на финансовите пазари. Важно е да се прецени обаче какво е оптималното състояние, защото процесите често приличат на махало. В един момент сме в състояние, силно отклонено в една посока, в случая е имало е недостатъчна регулация на някои сектори от финансовия пазар, но не по-малко опасно е, ако махалото се отмести в другата крайна точка, т.е. се стигне до свръхрегулация. Свръхрегулацията ще е проблем и за бизнеса, и за клиентите, защото разходите за покриването на тези регулации без съмнение ще се отразят в цената за крайните клиенти. Така че е важно да се намери оптималното ниво на регулация на пазара.

Тази година е не по-малко интересна от миналата от гледна точка на събития. Дори бих казал, че ще е по-интересна, тъй като наблюдаваме движение в двете посоки при еднопосочно движение миналата година. В началото на тази движението беше силно надолу, като се достигна може би дъното на песимизма на капиталовите пазари. След това през март, април, май видяхме силно положително движение, като някои пазари реализираха 30-40% ръст. Той беше в резултат на извода, че най-черните предвиждания за развитието на кризата най-вероятно няма да се сбъднат, т.е. световна катастрофа няма да има. Когато този катастрофичен сценарий отпадна от визията на аналитиците, настъпи рязка промяна в оценката на всички финансови активи. Пазарите в момента обаче нямат определена посока на движение, тъй като все още няма ясна визия за това кога ще свърши кризата. Неяснотата за развитието на икономиката остава и това се пренася и на финансовите пазари. Затова не можем да твърдим, че този ръст беше предвестник на едно дългосрочно движение нагоре. Той просто беше адаптация на цените на финансовите активи към факта, че катастрофа няма да има. Видяхме, че голяма част от икономическите показатели започнаха да забавят спада си, но индикаторите за начало на подобряване на положението все още са единични или липсват. Това означава, че нямаме яснота кога кризата ще отмине.

Резултатите от изборите без съмнение имат един голям плюс и той е, че политическият риск в страната намаля. При един друг изход на изборите с последващи трудности при съставяне на правителство би съществувал повишен политически риск, което би било лошо за финансовите пазари и цялата икономика.

Оттук нататък е важна цялостната икономическа политика на новото правителство. По предварителна информация виждаме, че в новото правителство се очаква да присъстват хора с опит от водещи световни институции и работили в страни в криза. Това за мен е индикатор, че ще бъдат взети правилните мерки в тази ситуация. А тя не е никак лека. Един от показателите, който говореше в полза на макроикономическата стабилност, а именно бюджетният излишък, вече се стопява и с бодри крачки вървим към дефицит, което в тази ситуация определено не е положително развитие.

България е силно отворена икономика и от тази гледна точка е ясно, че сме много зависими от процесите, които се развиват в Европейския съюз. Затова, при положение че никой не може да направи категорични прогнози за развитието на европейската икономика, да направи такива за българската според мен е още по-трудна задача.

По отношение на втората вълна на безработица: във всеки един момент бизнесът преценява как да оптимизира разходите предвид на приходите, които получава. Това ще е непрекъснат процес, който нито е започнал вчера, нищо не свърши утре. Той следва ежедневната икономическа логика, но това, че безработицата ще нараства, за мен е очевидно.

Индустрията в момента е в едно относително стабилно състояние и показател за това е обемът на управляваните активи. Това е резултат на факта, че през миналата година инвеститорите, които "по погрешка" бяха инвестирали във взаимни фондове, т.е. неправилно бяха преценили инвестиционните си хоризонт и риска, който са готови да поемат, вече малко или много излязоха. Така че в момента инвеститорите във взаимните фондове са хора, които са наясно с характеристиките на своите инвестиции - наясно са, че това са дългосрочни вложения и че краткосрочните движения не са най-важни. Те знаят, че в рамките на 5-10 години пазарите ще са се възстановили, че финансовите активи днес са силно подценени и моментът е подходящ за инвестиции.

Естествено, че има промяна. Говорихме за движението на махалото и тук има същите движения. Есента на 2007 г. имаше инвеститори, които, въодушевени от движението на пазарите, инвестираха всякакъв ресурс, който можеха да намерят, т.е. махалото беше силно отклонено в свръхоптимистична посока. Сега вследствие на негативните резултати от последната година-две естествено е инвеститорите да са по-предпазливи и скептични.

Добрият професионален съвет обаче означава винаги да казваме истината на клиентите си, т.е., че когато пазарите са в еуфория, не е най-добрият момент за инвестиране, а когато са силно песимистично настроени, историята показва, че това е най-добрият момента за инвестиции.

Така е. Със сигурност силно намалените приходи на управляващите дружества означават, че се намираме в трудна ситуация. Ясно е, че в даден момент управляващите дружества, които има по-малък обем от активи, най-вероятно ще търсят други начини за действие, включително чрез консолидация. Това са естествени процеси в криза. Както една компания прави оптимизация в криза, така и една индустрия го прави. Смятам, че ще има развитие на тези процеси, ако кризата продължи по-дълго. Надявам се, че положителни признаци за отминаване на кризата ще се видят поне към края на годината. Искам ясно да отбележа, че това не трябва да води до притеснения у клиентите на взаимните фондове - при такива промени техните интереси са надлежно защитени. На практика есента на 2009 г. ще е ключова за цялата индустрия, финансова и нефинансова, и в частност за индустрията на взаимните фондове.

Във всеки един момент работим за подобряването на бизнес средата. Освен с клиентите си работим и с регулаторните органи за подобряване на регулаторната рамка за бизнеса, като го правим както в добри времена, така и в лоши. В условията на финансова криза направихме редица предложения преди около 5-6 месеца. Наскоро имахме среща с новото ръководство на КФН. Там отново поставихме всички въпроси, които все още не са намерили решение - както по отношение на работата на институциите, така и за регулаторната рамка.

Преди изборите миналата седмица имахме среща и с водещи членове на икономическия екип на ГЕРБ, с които осъществихме ползотворен диалог. Получихме позитивен отговор на предложенията ни относно това, което трябва да бъде направено. Оттук нататък остава въпросът колко бързо ще бъде направено, тъй като всеки въпрос зависи от различни институции и ще отнеме време за реализиране. Надявам се при сформирането на новия парламент един от първите закони, в които ще бъдат направени промени, да е Законът за публичното предлагане на ценни книжа.

Отлагането на промените не е решение на проблема, а по-скоро даване на време за намиране и реализирането на такова решение. Ние много пъти сме казвали, че сме отрицателно настроени към промените, налагани от Българската фондова борса. Смятаме, че въвеждането на задължително търгово предложение е правилен подход за справяне с проблема.