Тома Гийо, съпредседател на Асоциацията на производителите на инертни материали: Има компании, които не плащат концесионни такси

Десет водещи компании в сектора за производство на инертни материали учредиха асоциация. Тя е отворена и за останалите фирми от бранша, които са общо около 70. За съпредседатели на асоциацията бяха избрани Тома Гийо, директор на "Холсим Кариерни материали", и Иван Богданов, шеф на МДЗ "Балша". Основните проблеми, за решаването на които асоциацията ще използва всички законови възможности, са нелегалният добив на инертни материали и сивият сектор в бранша. Тома Гийо отговаря за международните връзки на новата организация, която през есента предстои да бъде приета за член на Европейската асоциация на производителите на инертни материали (UEPG). |
Какво е състоянието на българската индустрия на строителни материали и как се отразява икономическата криза върху нея?
- Състоянието не е много добро. Наблюдава се драстичен спад в добива на инертни материали, който се оценява на 35-40% надолу за първото полугодие на годината в сравнение със същия период на миналата. В годините преди кризата се радвахме на невиждан растеж - голямо строителство на жилища, офиси, търговски центрове. Днес много от тези проекти са спрени или отложени за по-добри времена. Рецесията е налице. Означава ли обаче това, че всичко днес е застрашено? Отговорът е категорично не.
Действително днес ние страдаме и икономическите резултати не са добри, но фундаментално погледнато, вярваме във възможностите на България. Затова сме тук дългосрочно. Има много неща, които могат да бъдат направени по-отношение на инфраструктурата - нови пътища, магистрали, болници, обществени сгради. Сега инвестираме за следващата вълна, която предстои. Надяваме се, че новата вълна на развитие на сектора ще дойде по-скоро от прогнозите за края на 2010 г. Жилищното строителство беше засегнато най-силно от кризата. Бизнес имотите също ограничиха обхвата си. Надеждата ни е, че новата инфраструктура ще компенсира загубите.
Какви са приоритетите на асоциацията?
- Приоритетите ни са развитието на устойчив бизнес, ефективно използване на ресурсите и опазването на околната среда. Много често имаме усещането, че правилата не са еднакви за всички в бранша. Има компании, които не плащат концесионни такси, заобикалят закона. Затова асоциацията ще се бори срещу нелегалния добив със всички законови средства. Ще водим активен диалог с централната и местната власт. Ще си сътрудничим с властите за ефективно използване на ресурсите. Ще работим за спазването на екологичните изисквания и безопасните условия на труд. Това са нещата, които отличават легалния бизнес, който има планове да бъде дългосрочно на пазара, в сравнение с тези, които гледат от днес за утре.
Може ли да посочите кои са компаниите от сивия сектор. Какво точно не спазват и какви мерки може да предприеме асоциацията в тази насока?
- Няма как да назова компании от сивия сектор, защото те не казват, че са от него, иначе не би било проблем. Нещата стоят по следния начин. Има редица фирми, които извършват дейността си много по-професионално, отколкото другите. В България има различни възможности, за да се вземе право за добив на строителни материали.
Всеки от тези начини е свързан с различни обеми за добив, които разрешават съответните власти. Най-честият случай на нарушаването на закона е получаването на разрешително за добив от малки площи за определен обем. На практика обаче в много от случаите тези фирми добиват инертни материали в много по-голям обем от заявения, за който имат разрешение. Те не само разрушават бизнеса ни, защото добиват материали по незаконен начин, но и унищожават природата, защото не им се налага да правят доклад за оценка на въздействието на околната среда и последваща рекултивация на площите. Това е нелегален добив, за който не се плащат концесионни такси, каквито плаща легалният бизнес.
Това, за което говорите, е характерно за договорите, сключвани от местните власти.
- Да, такива са някои договори с общините. Проблемът тук е, че нашата област на производство е на регионално ниво. Не произвеждаме в София, за да изнасяме в чужбина. В този смисъл регионалният добив влияе на пазара. Това не е проблем само от гледна точка на бизнеса ни. Това е проблем и на околната среда, защото сивият сектор осъществява дейността си безконтролно. Тези фирми не отделят средства за опазването на околната среда. Легалният бизнес има блокирани средства за рекултивация на кариерите. Допълнителен негатив е, че сивият сектор създава много лош имидж за целия бранш.
В Перник, на кариерата "Студена", където десетина компании добиват на малка площ, имаше напрежение между местното население и фирмите. Хората се разбунтуваха срещу нелегалния добив, а водачът на бунта дори беше зверски пребит. Какви мерки може да вземе асоциацията, за да не се стига до такива ситуации?
- Това е типичен пример за нещата, които смятаме, че са абсолютно неприемливи. Ние осъждаме такава практика. Това е една от причините за създаването на асоциацията ни. Вярваме, че това е достатъчна причина да се съберат хората, за да работят по правилния начин - професионално да добиват строителни материали, да осъществяват диалог с властите и да обяснят ясно ситуацията. Искаме да помогнем на властите да изградят система за мониторинг, която да наблюдава дадените вече разрешителни. В някои европейски страни има подобен тип сътрудничеството между асоциации като нашата и властите, за да защитават и да противодействат на подобни практики.
Досегашният зам.-министър на регионалното развитие Савин Ковачев сравни България с швейцарско сирене, защото е надупчена от прекалено много кариери. Много ли са дадените концесии за добив на инертни материали?
- Не може да се каже, че кариерите в България са твърде много или твърде малко. Не е толкова важно количеството кариери, колкото качеството на ефективността на добива. Не става въпрос един ден да кажем - повече няма да има кариери. Става въпрос за ясно декларирани правила - как се получава разрешително за кариера, какви са необходимите професионални качества и умения, за да може да се осъществява тази дейност. Проблем тук е лошата оперативна дейност, която се осъществява.
Много важно е ефективното и ефикасно управление на ресурсите. Говорим за начина, по който се добиват, така че да бъде извлечен целият матирал от съответния обект по най-ефективния начин. България трябва да се развива и за това са необходими и ще бъдат нужни строителни материали. Има съвсем прости правила за тази дейност - как се добива, как се изграждат самите кариери, какви са подходите след това за рекултивация. По отношение на тези най-добри практики в ефективността на добива асоциацията може да помогне.
Също така смятам, че в никакъв случай не трябва да се създават бариери за навлизането на нови играчи в бранша, защото е необходимо да има свободна конкуренция. България трябва да има достъп до ресурсите, които са необходими за развитието на инфраструктурата й, на жилищата и бизнес имотите.