- Понятието "бизнес клъстър" все още не е достатъчно изчистено в общественото пространство. То не е нито браншова камара, нито асоциация, нито държавно стопанско обединение, както някои го оприличават. Клъстърът е съвкупност от фирми и свързаните с тях организации, които подкрепят бизнеса им. Това могат да бъдат браншови сдружения, финансови институции, научноизследователски организации и, разбира се, местната власт, защото без нейни представители е много трудно да партнираш в рамките на едно публично-частно партньорство. Или, с други думи, фирми и свързаните с тях организации, които работят заедно за повишаване на конкурентоспособността на конкретен регион в определен сектор.

Клъстърите не преследват единствено представителство и защита на секторни интереси, каквото в общи линии правят браншовите организации. Идеята на клъстърите е да се печели повече бизнес, за да бъдат конкурентоспособни и отделните фирми.

- Започва се с броя фирми, които членуват в него, и каква представителност имат те в сектора, в който работят. Също така доколко силни са като продукт и заетост, които създават. Обръща се внимание и на това дали има асоциирани членове - местна власт, научноизследователски организации и т.н. Но когато говорим за ефективност, не мога да не изведа на преден план конкретните резултати, които са постигнати. Колко поръчки са успели да спечелят фирмите, респективно клъстърът, в резултат на това, че той съществува. Какъв например закон или правила са успели да наложат в този сектор, в който оперират. Каква заетост са успели да осигурят. Това са механизмите, с които може да се посочи доколко е ефективен един клъстър - конкретни резултати и броя на членовете (пълноправни и асоциирани).

- В момента клъстърите, които са регистрирани и функционират като такива, са 28. Част от тях са все още съвсем млади и трябва да се развиват. 12 от тях са членове на АБК.

Секторите, в които има потенциал за развитие на бизнес обединенията, са обувната промишленост - има голяма концентрация на предприятия в Пещера, винопроизводството - още от 2001 г. се говори за винен клъстър, но още не е реализиран. Парфюмерия, козметика и етерични масла също имат потенциал. Идеята е да се работи за експортно ориентирани клъстъри. Целта да се обединим и да сме по-силни не е да печелим на вътрешния пазар. И на него бихме могли, но не и в този размер, който е постижим навън. Именно възможността да излизат на външния пазар стимулира фирмите да създадат клъстъри през последните години.

- Ще се позова на резултатите от последния проект за клъстърите на Министерството на икономиката, в който взех участие като консултант. Според техните данни от миналата година най-активни са "Мехатроника и автоматизация" - Благоевград, ИКТ клъстър - София, и "Оптични технологии и лазери" в Пловдив. Това са организациите, които засега водят останалите след себе си, давайки пример за ефективност и конкретни резултати, които действително са им осигурили възможност да се разширяват и да привличат нови членове.

Клъстърът по мехатроника и автоматизация например в момента се опитва да спечели поръчка за софийското метро, обединявайки членуващите в него организации. ИКТ клъстърът също прилага такъв метод на работа, така че действително това са отличниците. Останалите са в следващата група, които имат потенциал, но са в ранна фаза на развитието си. Това са мебелният, туристическият и морският клъстър, които са част от нашата асоциация, и др.

- Смятам, че нито браншовите, нито работодателските организации могат да защитават интересите на клъстерите. В България няма организация, в която ние бихме се влели и тя да ни защитава. Именно затова е необходимо създаване на АБК.

- В момента изработваме правилник, в който ще влязат критериите за пълноправно и асоциирано членство. Асоциирани членове могат да бъдат почти всички, които искат да работят с клъстърите и да помагат.

Още като председател на първия пилотен клъстър "Мебелите на Троян" се сблъсках с проблема за лидерството и доверието между фирмите и членовете. Оказва се, че в България да се работи заедно не е лесно. Но когато няма накъде да се ходи, трябва да се обединим. Така че има решения за това кой ще "води бащината дружина" - ротационен принцип или пък този, който има конкретната идея, иновация или поръчка. Например сред сериозните проблеми на предишните два мебелни клъстъра бяха лидерството и технологичното оборудване. Фирмите възприемаха клъстърите като начин да задоволяват индивидуалните нужди от технологично оборудване, но не и за да създават общ продукт или да работят заедно с другите участници. Ето защо ние призоваваме да не се дава акцент върху технологичното оборудване. Защото тогава, когато има силно изразен индивидуален интерес, много лесно може "да се развали колата". Съветът ми към всички клъстъри, които правят първите си стъпки, е да започнат с нещо по-малко - без значение дали ще е общ сайт или общо участие на панаир, а не да се скача на големи проекти, защото фирмите нямат представа как се осигуряват средства и как се отчитат те по оперативни програми. Съветът ми е да се гледа общото и чрез него да се постигат индивидуални интереси, а не обратното. Има и добри примери - от началото на годината група мебелни фирми изпълняват поръчка за хотелска верига в Германия. Заедно купуват ресурси и делят поравно печалбата, операциите, енергията и времето, които изразходват, и т.н. Това е основание за оптимизъм.

- Българското финансиране е по оперативна програма "Конкурентоспособност". Може да се кандидатства и по оперативна програма "Човешки ресурси" - за обучение на фирмите членове.

В Европа обаче съществуват няколко направления, по които може да се кандидатства. Две от най-новите схеми са оперативна програма "Черно море" и оперативна програма "Югоизточна Европа", в която влизаме по географски принцип. Поредното набиране на предложения предстои на 17 септември в Австрия. Смятаме заедно с австрийско обединение на клъстъри да направим общ проект по отношение на клъстъри и иновативност и оттам конкурентоспособност. Целта е обмяна на опит и добри практики. Смятам че най-добрият начин е наистина колегите да отидат и да видят как са структурирани по-развитите клъстъри, как работят реално.

- Категорично да. Била съм четири години изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост в България и смятам, че при всички положения ще има известно напрежение.