Барбара Пейдж-Робъртс, председател на борда на сдружение "Инициативи за международно развитие": България има нужда от генерален план за развитието на туризма

В началото на месеца в резиденция "Евксиноград" край Варна се състоя семинар в рамките на проекта "Корпоративна социална отговорност в туристическата индустрия в България - фактите и бъдещето". Той е разработен от Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ) и е финансиран от Европейската комисия. В програмата на семинара бяха представени резултатите от проучване, проведено сред туристи, хотелиери, служители и местни жители в 18 български курорта. Целта на проучването беше да установи какви са социалните, икономическите и екологичните ефекти от развитието на туризма. За резултатите от него и проблемите пред устойчивото развитие на бранша у нас разговаряхме с директора на проекта Барбара Пейдж-Робъртс. Тя е председател на борда на сдружение "Инициативи за международно развитие" и член на ръководството на Българската организация за конгресен туризъм. Барбара Пейдж има дългогодишен опит в сферата на маркетинга и консултантските услуги.
Какво включва понятието "отговорен туризъм"?
- Това означава туристическа индустрия, чието развитие е подчинено на стабилна социална, екологична и икономическа логика. Туризмът трябва да се грижи повече от всяка друга индустрия за всичко онова, което го прави устойчив. В противен случай той твърде лесно би разрушил собствена си база чрез лошо обслужване и нехайство на персонала или като унищожава природата, която туристите идват да видят. Прибавете към всичко това и желанието за бързо правене на пари, което е типично за страните в преход към пазарна икономика като България, и няма да е трудно да си представите до какво може да доведе всичко това.
Кои са основните проблеми на българския туризъм, които констатирахте по време на работата си по проекта?
- България има сериозен проблем с туристическата и транспортната инфраструктура. От една страна, развитието на бранша има изключително благоприятно влияние върху развитието на отделни региони на страната. От друга страна обаче, неговият експлозивен и безконтролен растеж е нанесъл и изключително тежки поражения на природата, довел е до пренаселването на определени части на страната, утежнил е използването на съществуващите ресурси.
Какви са функциите на неправителствения сектор при формирането на отговорна бизнес среда в туризма?
- Туристическият сектор в България е изключително фрагментиран. В страната има повече от 50 неправителствени и браншови организации. В много от случаите те са в пряка конкуренция помежду си и със сигурност не си сътрудничат. За да работи "отговорният туризъм" обаче, всеки, който е заинтересуван от устойчивото развитие на индустрията, трябва да бъде поощряван. А това не може да се постигне без участието на неправителствения сектор. В момента ние осъществяваме нашия проект през Българския форум на бизнес лидерите. В същото време обаче търсим подкрепа и от европейската комисия. За да продължим работата си по проекта, ще трябва да създадем нова неправителствена организация, която да има за цел единствено, стимулирането на всяко усилие за отговорно отношение към бъдещето на туризма.
Как се съвместяват процесът на т.нар. първоначално натрупване в частния сектор в страни като България и отговорното отношение на бизнеса?
- Това е огромен проблем. Престрояването, пренаселването, това, което се е случило в туристическата индустрия, изобщо е сериозно предизвикателство пред страната. Преди две-три години инвеститорите мислеха, че бумът в строителството ще продължи вечно. Вследствие на това без необходимото предварително планиране и без проучване на търсенето изникнаха огромен брой хотели. Бяха построени жилищни сгради, много апартаменти бяха продадени на зелено. В целия свят обаче тези бизнес модели се сринаха. В резултат по Черноморието и в зимните курорти има много нови сгради, които са пусти. За да бъде коригирана тази ситуация, ще трябва време. Планирането със сигурност трябва да се подобри, като се започне с обща система за координиране на тази дейност. Нужен е генерален план за туризма, като строителството и развитието на инфраструктурата станат част от него. При това не само на национално, но и на общинско ниво, тъй като огромна част от проблемите със свръхзастрояването са свързани именно с функционирането на системата за местно самоуправление.
В каква посока трябва да бъде коригирана регулативната рамка в туризма за по-ефективното функциониране на бизнеса в бъдеще?
- Моят опит показва, че в България има изключително много закони, правила и наредби, които обаче не се спазват. Не са нужни нови закони. Трябва само надеждна система за контрол по спазването съществуващите регулации и наредби. Аз всъщност не се тревожа за законите. Мисля по-скоро за това как да накараме хората на всички нива в туризма да поемат своята отговорност. Манталитетът на българина е такъв - да чака винаги някой друг да реши проблема му. Не, всеки трябва да има ангажимента да се стреми сам да решава проблемите, с които се сблъсква.
Поправим ли е резултатът от безотговорното отношение към туристическата инфраструктура, създадена през последните години по Черноморието и в планинските курорти?
- Трябва да е поправим! Част от работата по нашия проект беше да анализираме случилото се в страни като Испания и Австрия и да го съотнесем към ситуацията в България. И двете страни са имали сходни проблеми в ски и морския туризъм, но са ги решили в една или друга степен. Анализът на грешките може да бъде изключително полезен за туристическия бизнес тук.
Какво трябва да се промени във функциите на местната власт, за да работи тя в полза на туризма?
- Освен от национален мастерплан за туризма бизнесът има нужда и от визия за развитието си на общинско ниво. Ще ви дам един пример. В Балчик преди години имаше хотел в центъра на града, в който обикновено отсядах. Миналата година върху фасадата му се появи надпис, че той ще бъде преустроен в апартаментен комплекс. През април беше почти напълно разрушен. Сега стои полупостроен в центъра на града и върху фасадата му отново има табела, че се продава. В Балчик е пълно с такива примери за лошо планиране. За много от тях вина има общинската власт.
Второто направление, в което общинските администрации трябва да работят, е създаването на звена или наемането на външни екипи от консултанти, които да ги ориентират в европейските източници за финансиране. Дори и в момента в министерството на земеделието или министерството на икономиката има много пари, които могат да бъдат спечелени с добре разработени проекти. Част от парите могат да бъдат получени директно от Брюксел. За всичко това обаче е нужна информация и компетентна работа.
Качеството на обслужването е една от слабите страни на българския туризъм. Може ли този проблем да бъде преодолян бързо?
- Няма никакво съмнение, че ниското качество на обслужването е проблем пред бизнеса в България. А то със сигурност е функция на управлението. Работа на мениджърите е да направят така, че персоналът да има добро отношение към работата си и към туристите. Добрата новина тук е, че българите са по природа дружелюбни, приятелски настроени хора. Върху това просто трябва да се надгражда.
Проблемът с качеството на обслужването обаче има и друг аспект. При ясно изразената сезонност на туризма в България инвестицията в обучение на персонала носи явни рискове. Едно от решенията е удължаването на сезона. В зимните курорти това може да стане чрез развитие на планински туризъм през пролетта, лятото и есента. Тук обаче отново опираме до планирането. Как да се развива планински туризъм, след като именно летният сезон се използва най-често за строителни работи в зимните курорти, за ремонт на пътищата и т.н. В крайна сметка за успешния бизнес са нужни три неща - добро планиране, мотивация и адекватно заплащане. Едва тогава и обучението на хората в туризма ще има значение.