Виолета Чурел, регионален директор "Нововъзникващи пазари" на "ING Застраховане Централна Европа": Ще открием офиси на ING в още 15 български града

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Виолета Чурел, регионален директор "Нововъзникващи пазари" на "ING Застраховане Централна Европа": Ще открием офиси на ING в още 15 български града

Виолета Чурел, регионален директор "Нововъзникващи пазари" на "ING Застраховане Централна Европа": Ще открием офиси на ING в още 15 български града
Виолета Чурел работи в ING от 1997 г. първоначално като мениджър маркетинг и обучения в Румъния, след което последователно е главен изпълнителен директор за страната, ръководител на отдела за пенсионни услуги на ING Group и мениджър по европейските и международните въпроси. Доктор е по икономика от Академията за икономически изследвания в Букурещ.
Как върви преструктурирането на ING Group?
- Към момента по план. В края на миналата година ING обяви, че ще раздели напълно банковите от застрахователните си операции, което включва и бизнеса по управление на инвестиции, като част от стратегията си за фокусиране върху предимствата на компанията, намаляване на риска и разходите и подобряване на капиталовата адекватност. Обособяването в самостоятелна компания на застраховането и управлението на активи се предвижда да стане чрез продажбата на акции под формата на едно или повече първични публични предлагания. Ние сме в процес на тяхната подготовка в съответствие с първоначално обявените намерения. Кога ще стане самото публично предлагане зависи от пазарните обстоятелства. 
Какви са плановете ви за страните от Централна и Източна Европа?
- В Централна и Източна Европа ING ще продължи да укрепва позициите си в предоставянето на животозастрахователни и пенсионноосигурителни услуги чрез фокусиране върху изключително обслужване на потребителите и дисциплиниран подход към разходите. Възнамеряваме да оптимизираме своята дейност в региона чрез съсредоточаване на всички бекофис операции в застраховането в общ регионален център, разположен в румънския град Клуж.
Така ще бъдат намалени разходите, ще бъдат разширени възможностите за развитие на регионални продукти и ще бъде предоставено по-добро съотношение между цена и качество за нашите клиенти. Пренасянето на дейността на регионалните бекофиси в новия център за обслужване ще започне в средата на 2010 г. и ще се осъществи стъпка по стъпка, страна по страна.
Какви са плановете ви за България?
- В България бизнесът ни се развива много добре. В сравнение с другите държави от региона за 2009 г. резултатите ни тук спрямо поставените цели са изключително добри. Искаме бизнесът тук да расте, защото вярваме в потенциала за ръст в страната. България е важен пазар за "ING Застраховане в Централна и Източна Европа" и затова ние планираме да увеличим географското покритие и пазарното си присъствие тук. Към вече утвърдената ни мрежа от 20 офиса в най-големите градове планираме да добавим агенции в нови 15 града с население между 50 и 100 хиляди жители. В същото време допълнително ще инвестираме в развитието на нашата IT инфраструктура и услугите, които предлагаме на клиентите.  
Какви са очакванията ви за икономиката през тази година?
- Трудно е да се направи точна прогноза за ръста на икономиката. Все пак, ако съдим по първите признаци на възстановяване в различните страни от региона, както и по добрите прогнози на финансовите институции глобално и в Европейския съюз, към края на годината очаквам да има ръст, макар и много скромен. Мисля, че влиянието на кризата ще продължи да се усеща през цялото първо полугодие на тази година.
Очакванията ми са през втората половина на годината да наблюдаваме лек ръст. Може би процентът на безработицата ще остане висок и това ще има задържащ ефект върху икономическия ръст. Постепенно икономиката ще започне да се възстановява, но ще отнеме известно време, докато видим истинските признаци за това.
Кога пенсионните фондове ще успеят да се възстановят от загубите си от кризата?
- Това зависи много от структурата на портфейла и алокацията на активите им в различни финансови инструменти. Държави като САЩ според мен имат нужда от повече време за възстановяване, отколкото страните в Централна и Източна Европа. Те имат различни типове пенсионни системи от тези, които са тук.
От друга страна, пенсионните фондове в ЦИЕ са много стриктно регулирани, инвестициите им се следят отблизо от надзорните органи, а мениджърите им нямат тази свобода, която може би биха искали. А те са стриктно регулирани, защото имат много силна социална роля и много голяма отговорност към осигурените лица.
В България пенсионните фондове на ING за 2009 г. реализираха положителна доходност, а за последните две години, макар и с отрицателeн знак, се нареждат в челната тройка на най-добре представилите се. Ако финансовите пазари продължат възходящото си развитие, очаквам в глобален план възстановяването да отнеме 2-3 години.   
Каква ще бъде дългосрочната печеливша стратегия на пенсионните фондове? Да купуват акции сега или да заложат на по-консервативни инвестиции?
- Мисля, че видяхме дъното на фондовите пазари през миналата година, но още не са очевидни перспективите оттук нататък. Ако погледнете пенсионните фондове в Румъния като сравнима съседна държава, представянето на фондовите пазари за последните шест месеца е забележително, но няма ясни сигнали, че това може да продължи. Необходимо е обаче винаги да имаме предвид, че пенсионните фондове са дългосрочни инвеститори, а не спекулативни играчи.
Дали повишението на борсите в последната година е само временно и тепърва ще има нови спадове?
- Никой не би могъл да каже със 100% сигурност. Много икономисти смятат, че ще видим втора вълна на кризата. Може би икономическият ръст, започнал в няколко страни от Западна Европа и САЩ, е позитивен знак, но появата му не означава, че няма отново да видим спад. Ако погледнете пресата в последните седмици, голямата опасност идва от банките, от потребителските кредити. Можем да се изправим отново срещу подобен удар, който може би няма да е толкова голям, колкото беше с ипотеките, но ще доведе до нов шок и не съм сигурна, че правителствата ще бъдат в позицията отново да спасяват финансовата система. Кризата ще има важен ефект в бъдеще, защото постави на дневен ред нуждата от нови регулации и контрол във финансовия сектор.
Ще се променят ли заради кризата продуктите, които застрахователите предлагат?
- Това, което наблюдаваме, е много логично – намалява търсенето на инвестиционни продукти като застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, и се засилва интересът към продукти, които осигуряват защита и компенсират рискове от загуба на работа. Също така се наблюдава спад в предлагането на застраховки "Живот", свързани с ипотечни и дългосрочни потребителски кредити от банките, което се дължи на това, че през последните месеци има застой или дори лек спад в предлагането на тези банкови продукти.
В тази ситуация за ING в България беше изключително важно и успешно пускането на пазара през миналата година на три нови продукта - допълнителни здравни покрития към всички класове застраховки "Живот". Те адаптират застрахователния план към специфичните рискове, които съпровождат ежедневието, и предоставят финансова помощ в случай на тежки заболявания, хирургическа намеса или болничен престой.
Търпят ли загуби застрахователите заради климатичните промени?
- В последните 2-3 години много по-често от обичайното се случват неблагоприятни събития, предизвикани от климатичните промени. Това неминуемо оказва въздействие и върху застрахователната индустрия. В нея има различни правила за оценяване на риска, както и различни типове продукти, които могат да бъдат предложени на пазара специално в общото застраховане за защита на собствеността.
Също така ние променяме цените им в диапазон, в който имаме възможност да поемаме повече рискове. Големите презастрахователни компании насочиха специални ресурси и усилия, за да увеличат стойността на резервите и да нагодят практиката си към директни клиенти. Но определено климатичните промени могат да бъдат разглеждани като фундаментален риск. Това означава, че той не може да бъде контролиран и избягван. Ако погледнете страни, които в голяма степен са изложени на катастрофични рискове - като земетресенията в Япония, там има ясна организация и сътрудничество между правителството и частния сектор.
Те инвестират заедно ресурси, обменят опит и познание, за да превъзмогнат щетите върху населението. От тази гледна точка очаквам да сме свидетели на  сътрудничества между държавния и частния сектор и също така на отговорност от страна на правителствата да предпазят хората. Мисля, че и компаниите, и политиците ще са по-агресивни в борбата си срещу глобалното затопляне.