- Oтрази се негативно на целия сектор в световен мащаб. В по-голяма степен това засяга туристическия поток от страни извън Европа - основно американския пазар и по-малко европейските туристи, които имат сравнително гарантирани доходи. Характерни за речния круизен туризъм са ранното резервиране и разпределението на риска между корабособствениците и туристическите оператори.

Поради факта, че корабите обикновено се чартират с дългосрочни договори, краткосрочният риск от намаляване броя на туристите се носи от чартьорите, докато в по-дългосрочен план нашата фирма като корабособственик е изправена пред затруднения с подновяване на чартърните договори или намаляване на тяхната цена.

Като цяло негативното отражение от свиването на туристическия пазар и водния транспорт ще бъде налице и през 2010 г., когато кризата все още няма да е отминала. Затова компаниите ще свалят още цените, за да привлекат повече пасажери. Въпреки глобалните икономически промени речната круизна индустрия ще продължава да се развива с положителен ръст всяка година. Това се дължи на много неща, но най-вече на факта, че над 90% от клиентите на този продукт са доволни от прекараната ваканция на кораб. Тези клиенти се връщат отново, което не би могло да се каже за множество хотели независимо от дестинацията.

- Круизните пътувания все още не са много популярни за българските потребители и този пазарен сегмент тепърва ще се развива. На корабите ни пътуват основно западни туристи. Това, което е евтино за средния европеец или американец, все още е скъпо за средния българин.

Към това се прибавя и фактът, че българските туристи в по-голямата си част са традиционалисти. Все още не са информирани и за т.нар. нови туристически продукти и различен начин за прекарване на почивката.

Въпреки това всяка изминала година нараства броят на българските пасажери и това ни дава основание да твърдим, че речният круизен туризъм започва да се развива и в нашата страна. В последната година има и рязък скок на туристическите агенции, които предлагат речни круизи.

Те добиват все по-голяма популярност у нас и се превръщат в предпочитан туристически продукт. И това не е случайно, тъй като пътуването с кораб е уникална възможност за съчетаване на първокласна почивка на борда на луксозен плаващ хотел и екскурзия до различни кътчета на Европа.

Ваканциите са насочени по-интелектуално, а речните кораби спират в центровете на градовете, през които минават. Круизът предлага на туристите възможност всеки ден да разглеждат нов град или държава, като вместо те да сменят хотела, той, тоест корабът, пътува вместо тях. Същевременно не са лишени от нито едно удобство, което предлагат традиционните хотели.

- Тук е мястото да споменем един от сериозните за нашия бранш проблеми - от 1997 г. България не е член на Дунавската туристическа комисия, която е базирана във Виена. В резултат на това българските туристически дружества не са допускани на заседанията й и до някои международни туристически изложения, където се осъществяват контактите и договорите за речните круизи.

Така например в брошурите за реклама на туристическия пазар по канала Рейн - Майн - Дунав държавата България не съществува. Подновяване на членството ни в комисията заедно с финансовата подкрепа на туристическите сдружения ще окаже ползотворно влияние върху поддържането на плаването по река Дунав като туристически бранш.

С цел по-доброто изграждане и поддържане на конкурентоспособността на страната ни на международния пазар се нуждаем и от по-масивна реклама. През последните години рекламата на България не е достатъчно активна. Това е едно от най– слабите места на нашата страна. Рекламата на България като туристическа дестинация повдига имиджа ни не само като туристически продукт, но и на държавата като цяло. Трябва да бъде определен един достоен бюджет за реклама на природните и историческите забележителности на страната ни.

Туризмът е един от отраслите с огромен потенциал, който може да ни помогне за излизане от кризата. Затова България, освен че трябва да отделя повече средства за реклама, е необходимо да се стреми и към облекчаване на визовия режим за хора извън Европейския съюз. На корабите ни все по-често пътуват руски, украински, турски и други туристи. Процедурата по издаване на визи трябва да бъде опростена, без да бъдат намалени критериите за сигурност. Влизането на страната ни в Шенген също ще има силен положителен ефект върху българския туризъм.

За да може България да запазва конкурентни позиции на туристическия пазар, е необходимо да се повиши качеството на човешкия фактор, тъй като за съжаление не разполагаме с достатъчно подготвени кадри в областта на туризма. Изискват се инвестиции в човешки ресурси с усъвършенстващи се умения и способности. Образованието и тренингът трябва да са един от решаващите фактори за конкурентното предимство на страната ни.

- Новото сдружение ще защитава интересите на бизнеса с речния транспорт, а тези интереси са особено накърнени през последните няколко години. Основната дейност на нашата фирма е пътническо корабоплаване, както и агентиране на чуждестранни кораби, акостиращи в Русе и други дунавски пристанища, и в тази връзка снабдяване с горива и храни. Промените в законодателството от началото на 2010 г. наложиха необходимостта 18 корабни компании от дунавските градове на страната да се обединят в учредяването на новата бизнес организация.

Основните проблеми на бранша са свързани с промени в закона на ДДС, отнасящ се до доставката на стоки и резервни части на плавателни съдове, отдаването под наем на кораби и други, както и осигуровките на корабособствениците и съответно на моряците. Според новите текстове данък се начислява на всички доставки на стоки и услуги, които се извършват на български пристанища. Това автоматично прави нашите фирми неконкурентоспособни. Чуждестранните фирми вече избягват да зареждат горива на българска територия, а само в Сърбия, Хърватия и Украйна.

Бизнес организацията ще настоява за участие в Консултативния съвет към министерството на транспорта и в работните групи. В тях към настоящия момент няма нито един представител на речния бизнес, което обяснява и сегашната негативна ситуация на фирмите, упражняващи дейност по Дунава.

- Представител на организацията вече бе включен към работната група на Министерството на транспорта. Бе изпратен за обсъждане проект за изменение и допълнение към Кодекса за търговското корабоплаване, Кодекса на труда, Закона за корпоративното подоходно облагане. Целта е да се инициира законодателна инициатива за промени не само за морското, но и за речното корабоплаване.