- Ние винаги сме подкрепяли обявени политики, подкрепихме новосъздаденото правителството за неговата програма. В нея имаше много силни антикризисни мерки, които заслужаваше да бъдат подкрепени. В предизборните обещания на ГЕРБ имаше много неща, които съвпадат с нашите, и това беше, което ни караше да подкрепим началото на управлението. С времето обещанията бяха изоставяни, аантикризисните програми подменяни и неизпълнявани. Добрата програма в началото беше заменена с едни шестдесетина мерки, прочетени в Народното събрание, които след това не бяха отчетени и  изпълнени. Колкото повече ГЕРБ се отклонява от тези заявени политики, толкова повече политики на ГЕРБ ще започнат да губят подкрепа от страна на "Синята коалиция". Това не означава, че ние даваме доверието персонално на някой от министрите. Ние подкрепяме или не подкрепяме техните начинания.

- Не подкрепяме и стила, и тук е хубаво да напомня начина, по който за първи път в тези 20 години правителството не присъства на дебата за бюджета, защото играта, така да се каже, театърът на този дебат, защото все пак Народното събрание е и шоу, то е и театър, то има роли...

- Да, загрубя и от това губим всички, но смисълът на това, което става, е, че правителството изготвя бюджет и иска пари от Народното събрание и Народното събрание е законодателят, който му дава или не му дава парите. В този смисъл правителството присъства, за да иска подкрепа за своята собствена политика, и това е ключов момент в демокрацията. Нашето правителство го нямаше. Това не е добре за стила на управление, защото, каквито и обяснения да се измислят след това, те не звучат солидно на фона на това, което се случва. В момент на тежка криза, в момент на необходимост да се прокарват трудно политики,  тяхна е ролята да правят политиките и да ги предлагат на Народното събрание, но когато отсъстват главните герои, се получава драма без актьори.

...

Ние определихме отношението си към бюджета в понеделник преди гласуването, "Синята коалиция" се събра и окончателно взе решението. Преди това, в продължение на много месеци се приема бюджетна макрорамка, приема се стратегията за тригодишен период. След това се приемат данъчните закони, набелязват се мерките, целите на бюджета и във всичките тези направления ние сме били активна страна. Ние занесохме на българския министър-председател и на неговите колеги цял план за осъществяване на сериозни съкращения в администрацията на страната, например. Заявихме позиции по отношение на данъчните закони. Опитвахме се да променим едни или други намерения още в хода на този дебат, така че ние през цялото време сме се опитвали да кажем нещо.

- Вижте, сигурно някои ще кажат спокойно неща, но няма да бъдат хора от моето поколение.

- Аз съм преподавал политикономия, изключително уважавана наука. Това е приложна икономика за управление на страната, за конкретни политики. Учебниците по политикономия учат как се правят реформи. Това е наука, която се развива отвъд макроикономиката, отвъд иконометрични методи и това се учи в последния курс, това са най-тежките изпити на Запад. Става въпрос за това как се управлява страната, т.е. как се променят икономиките, за да се достига до определени политически цели. В това няма нищо лошо. Аз не съм гузен в този смисъл.

- Аз искам да покажа за какво идва реч, когато говорим за Тодор Живков и за неговите икономически "успехи". Гледах онзи ден за 11 ноември какви цени е имало в магазините и се казваше с една средна заплата колко кофички кисело мляко могат да се купят, примерно 300 кофички. Само че забрави вестникът да напише, че можеше да се купи една (кофичка), нямаше други, защото имаше огромен дефицит. На пазара нямаше жилища, нямаше хляб, нямаше... всъщност почти нищо нямаше, за всичко се чакаше.

...

Аз съм се занимавал дълги години със сравнителен икономически анализ - статистически икономически методи, които се прилагат по отношение на показателите на различни страни от света, за да се прецени тяхното развитие. И понеже преди промените България не изчисляваше брутния вътрешен продукт, съм се опитвал да направя такава оценка. Изследвал съм целия период и знаете ли какво? Преди 1944 година вестниците в България, когато пишат за Гърция я наричат "нашата бедна южна съседка". Гърция е по-изостанала от България до 1971 година със сигурност по всички параметри, включително качество, стандарт на живот, а след това изпреварва решително.

Тодор Живков е направил толкова недостатъчно,  че страната, която е била нашата бедна съседка, е успяла да ни надмине и в момента по стандарт и качество на живота ни надминава много пъти. Затова не мога да бъда хладнокръвен, когато някой говори, че Тодор Живков и неговият режим са имали икономически успехи. И не само аз. Това са поколения от хора, които пред очите ми градиха този социализъм. Отидоха си на 50 години, аз никога няма да забравя това време. В целия квартал, в който живеех, остана жив само баща ми след петдесет и втората- третата си година.  Знам как сме пазили жените, като се прибират от нощна смяна или по ранните часове на деня, в центъра на София,  и как хулиганстващи типове са ги гонили по улиците. Знам как се пенсионираха с изкривени ръце. Не може това време, създало безумни и безсмислени тежки индустрии, които отровиха градовете, да се нарича успех. Това никога няма да ме остави хладнокръвен.

Това е реабилитация на комунисти... на режима на Тодор Живков. Каквото и да се казва за него, според мен не е добро...Не можем да се спираме по средата на пътя и да казваме хайде обратно към онова минало,  защото това създава ценностен хаос.

- Това е тежка тема. Бях доста потиснат, гледайки стила и езика на нашите политици, които Българската национална телевизия излъчи. Аз не разбирам поведението на г-н Танов и на г-н Цветанов, да се обвинява така който и да било, трябва да има сериозни доказателства, защото...

- За Галеви, за Румен Петков, за Филчев -  за всичко трябва да има доказателства, защото демократичното общество решава тези въпроси с доказателства в един процес, където си съперничат обвинението със защитата и решава съдът дали някой е виновен или не. А да се казва те са се срещнали и са говорили еди-какво си, а в същото време да се разбира, че са изтрити специалните разузнавателни средства или са се разбягали и не са оставили записи... Това ми прилича на превръщане на тази много сложна и тежка битка за законност и за порядък в нашата страна в един вече все по-отслабващ, но все по-отчаян полицейски натиск  да бъдат притискани изворите на престъпността, защото едва ли друго може да се постигне.

- Аз го подкрепям, но аз искам Цветанов да докара нещата до края. Искам да видя как тези дела завършват в съда с успешен край, а не с обратни присъди в полза на обвинените, и да чета в "Ню Йорк таймс" тези критики срещу нашата страна. Мисля, че всичките го искаме, защото полицейският натиск е само една от фазите на битката с престъпността. Къде е прокуратурата? Защо не се бори за справедливост за потърпевшите от престъпленията? Защо вестникът днес пише, че са избягали всички свидетели от Дупница и се крият от Галеви?  Значи прокуратурата не им е дала справедливост и сега те ще бягат. Даже една жена избягала в чужбина, избягала от Галеви, които ще бъдат пълни господари сега на Дупница.

- Подкрепяме ги, за да станат силни, за да стигнат до естествения успешен завършек в битката с престъпността. Но няма да стане това, ако прокурорите не смеят да влизат в залите и вътре мълчат, не защитават обвинението. Няма да стане това, ако по неизвестни причини някакъв съдия пуска виден обвиняем да започне кампания срещу министъра, срещу управлението, с политически намерения... Вие мислите ли, че те са достатъчно силни, щом не могат да стигнат до тази фаза?

- Не, ние направихме това, което сме могли в онова време, в онези условия, при много по-лошо стартови позиции. На вас ли трябва да напомням, че ние махахме стикерите ВИС и СИК от вратите на магазините, на гаражчетата...

- Не, просто махнахме тези неща и постигнахме много ниско ниво на престъпност, много по-ниско от тези нива, които в момента се виждат. Организираната престъпност не посмя да надигне глава по време на това управление. Не искам да кажа, че сме свършили цялата работа, но ние заварихме военизирано Министерство на вътрешните работи. Вътре имаше срочнослужещи младежи - като граничари, като охранителни войски. Трябваше да се почва от самото начало на махането на този социалистически дух от Министерство на вътрешните работи. Така че времената бяха съвсем други.

- Развод вдясно наистина не е терминът, но има загуба на подкрепа за конкретни политики от страна на ГЕРБ.

- Това зависи от курса, който ще поемат.

- От курса, който ще поемат, и аз искрено искам да им пожелая следното - да видят изборите в Естония и да видят изборите в Гърция. Смели и изключително тежки реформи...Въпреки това хората не лишиха от доверието социалистите в Гърция. Те спечелиха местните избори. Същото става в Естония, същото стана навсякъде по света, където се правят смели реформи, защото обществата искат тези реформи. Те не бягат от тях, времената са, са съвсем други.