- Имаме основно два аргумента за убеждаване при преговори.

Първо стои мотивът за съжителство и солидарност между хората, нациите и държавите. Вторият е нашата битка срещу глада и бедността. Всички разбират тези аргументи.

Друг важен момент е, че едновременно с това се борим срещу изхвърлянето и разхищението на храната, на огромни количества храна. Тук предоставяме наши данни и графики, които говорят сами за себе си – огромни количества годна храна се изхвърля! Това е една трета от произведената за консумация храна в света, което в числа значи 1.3 милиарда тона за 2011 г.

Тук идва важният въпрос как можем ние да сме партньори, така че да се намали това, което се изхвърля на боклука.

- Ние сме партньори с европейските институции. Повечето от нашите банки също получават храни по Европейската програма за хранителни помощи. Също така сме партньори на световни групи, които се занимават основно с разрешаване на проблема "изхвърляне и разхищение на храна". Така че сме разпознаваеми и обикновено можем да спечелим доверието на нашите партньори.

- Ние сме мрежа от локални организации на доброволен принцип, не печелим и не се конкурираме, както се случва в бизнеса. Затова и не правим сделки, а търсим партньорство с определени фирми. Разговаряме, за да разберем причините за тяхната политика и да улесним комуникацията на местно ниво.

Винаги се водим от правилото, че повечето работата, която вършим, трябва да е на местно ниво. Понякога обаче се случва изключения от това правило по определени причини – заради хората или заради факта, че хранителната банка не е позната в някои страни. Често се случва да няма връзка между централата на някои международни компании с техните клонове в определени държави.

В тези случаи се налага да посетим централата и да преговаряме първо с нея. Тръгваме оттам, че те имат вече утвърдени практики да даряват храна и да работят с нас (в Испания, Италия, Гърция и т.н.). После поставяме логично въпроса защо няма същата политика и в България например.

Целта е да разберем дали има конкретна основателна причина за това. Така улесняваме комуникацията на местно ниво. Понякога получаваме и директен отговор от сорта на: "Не вярваме в хранителната банка!"

Обикновено обаче централата не знае какво точно се случва на регионално ниво. Например Youth даряват храна и правят много неща, но не знаят какво се случва в регионите. Ние разговаряме с тях, тръгваме оттам, че те са активни в страни като Хърватия, България, но не работят с нас там, за да даряват храна. Те се съгласяват, но изискват уверение, че ще продължат да работят с нашата мрежа например.

Следващата стъпка е централата да направи контакт с регионалния клон в държавата, за която говорим, и да ни представи кои сме, после ние лично им се представяме с кратка презентация. Те преценяват и ни казват дали това съответства на тяхната политика или не. Ние не настояваме, не насилваме нещата, само можем да влияем и да убеждаваме.

- Има една основна пречка в някои държави, в това число и вашата – компаниите трябва да плащат ДДС за даренията и донорите не могат да си го позволят. Подобна е ситуацията в Чехия и Словакия. В случая ние концентрираме усилията си да помогнем на регионалните компании и организации да намерят решение на този проблем.

- Опитваме се да влияем на ниво Европейски съюз, но и на регионално ниво се налага лобиране и убеждаване.

- Да, мисля, че ние определено можем да окажем натиск в тази посока, най-вече на ниво Европейски съюз. Все още това не е гласувано, но се очаква 2014 г. да бъде европейска година срещу разхищението на храна. Това е много добър момент да поставим въпроса и да ги убедим да предприемат мерки за справяне с този проблем.

- Има и друго препятствие, когато си говорим за изхвърляне. Понякога по-евтино излиза на една компания да изхвърли храна, отколкото да я дари. Това е абсурдно, защото дългосрочната цена е съвсем малка. Затова в някои държави показваме данни, които демонстрират как в други държави излиза по-евтино да даряваш, отколкото да изхвърляш на сметището. Показваме им ползите.

След това компанията има вече пълното основание да се увери дали и как ние си вършим работата, дали го правим професионално – как поемаме храната, как я съхраняваме. Ако не ни познават, ние им предлагаме да посетят някоя от нашите хранителни банки, за да се уверят на място каква е практиката.

- Много приятно сме изненадани от това, което видяхме като свършена работа от българския екип тук. Открихме, че той вече е създал мрежа от силни и стабилни партньори, които да даряват хранителни продукти. И то още преди да заработи самата хранителна банка. Смятам, че те са се справили много добре, като са изградили тази мрежа и чрез регионални, и чрез международни връзки.

Нашето мнение е, че тя ще помогне много за бързото разрастване и успешното й развитие. Това, разбира се, не означава, че няма да си помагаме взаимно.

- Мисля, че успехът и предприемчивите им действия се дължат основно на факта, че Марина Бракалова (бившият изпълнителен директор на БХБ - бел. авт.) и Мая Калчева (сегашен изпълнителен директор) са успели да извлекат добър опит от работата на колегите ни в САЩ и още няколко европейски държави при няколкото си посещения там.

Също така ми се струва, че те са истински професионалисти. Освен това смятам, че е въпрос на личностни качества, умения да разговаряш и работиш с хора. Те са успели да създадат всички тези партньорства. Това е чудесно, впечатлени сме.

- Някои държави с близка до вашата среда могат да помогнат със споделяне на опит. Литва например – средата там е сходна на вашата. Там има хранителна банка, която действа вече от десет години, и се справят много добре в трудната конюнктура. Обмисляме сериозно обмен на опит, визита на място от страна на БХБ, защото те са минали през този път, който тук на вас ви предстои.

- В случай че работата с партньорите, които БХБ вече са намерили, не доведе до достатъчно задоволителни резултати, ние можем да се намесим вече на друго, по-високо ниво. Понякога нещата потръгват, понякога – не.

Много е важно да се включат и по-дребни регионални фирми и търговци като дарители на национално ниво, защото БХБ има нужда от много храна. Тя се изхвърля навсякъде – и от националните, и от международните компании, и от малките, и от големите търговци.