Том Палмър: Санкциите дават извинение на Русия за собствените й провали
Том Палмър е изпълнителен вицепрезидент по международните програми на Atlas network и отговаря за изграждането и одобрението на работни програми и ръководенето на световна мрежа от неправителствени организации. Той е и старши сътрудник в Cato Institute и директор на Cato Univeristy. Преди да стане част от Cato е бил сътрудник в Hertford College, Oxford University, и вицепрезидент на Institute for Humane Studies в George Mason University. Целогодишно изнася лекции в Северна Америка, Европа, Африка, Латинска Америка, Индия, Китай и Близкия изток.
Експерт е по политически науки, теория на обществения избор, гражданско общество и моралните, правни и исторически основи на индивидуалните права. Има редица публикации в издания като Harvard Journal of Law and Public Policy, Wall Street Journal, New York Times, Die Welt, Caixing, Al Hayat и Washington Post Автор е на Realizing Freedom: Libertarian Theory, History, and Practice (2014), и е редактор на The Morality of Capitalism (2011), After the Welfare State (2012), Why Liberty (2013), и Peace, Love & Liberty (2014). Завършва магистратура по философия от The Catholic University of America, Washington, D.C и има докторска степен по политически науки от Oxford University.
Том Палмър идва в София като основен лектор на Втората регионална конференция на European Students for Liberty в София по покана на Българското либертарианско общество.
Либертарианството е относително непознато в България. Можете ли в няколко изречения да обобщите либертарианските идеи?
Разбира се. "Либертарианство" е просто новото име на много стара философия, позната на различни места и в различни епохи с много имена. Наричали са я "либерализъм", "класически либерализъм" и "философия на свободата". Това са идеите, довели до свободата и забележителния просперитет на съвременния свят. Основната идея е презумпцията за свобода – иначе казано, че хората са свободни да правят каквото искат със собствеността си, освен в случай, че има основателна причина, която им пречи да го правят. Този възглед е подобен на презумпцията за невинност в правото: не е необходимо човек да доказва, че е невинен, държавата е тази, която трябва да докаже вината, преди да лиши човек от свобода. Либертарианството се основава на правото на собственост над личността, на личната свобода и правото на "имот", иначе казано правото на собственост над различни обекти. Презумпцията за свобода се допълва с две идеи, взети от политическата наука и правото: социалните науки сочат, че редът може да възникне спонтанно, в следствие от доброволното взаимодействие между индивидите и социалните групи, без да бъде налаган с насили. Правото пък ни дава идеите за върховенство на закона, равенство пред закона и ограничено от конституция управление.
Идвате в България за да говорите на Регионалната конференция на European students for liberty. Можете ли да ни разкажете за организацията и за развитието ѝ през годините?
Students for Liberty (SFL) расте много бързо във всички краища на света. През последната година съм говорил на събития на SFL в Берлин, Далас, Торонто, Найроби, Ню Делхи, Абиджан, Бейрут, Прага, и много други градове. Организацията се управлява от студенти и работи за студенти, но имам честта да бъда част от консултативния им борд. Редовно търсят съвета ми и често го следват. Това, което ми се струва по-ценно е, че често не се съобразяват с мен, понеже обмислят внимателно какво и как искат да правят и разполагат с информация и знание, което аз нямам. Наистина уважавам такова поведение. Не съм особено богат, но всеки месец правя дарения, за да подкрепям организацията, понеже знам колко са отдадени и колко внимателно разходват малките суми, които им предоставям. Основната им дейност е да разпространяват либератрианството сред студентите и младите хора като цяло. Действат в цяла Европа, в това число в Русия и Украйна, където младите хора масово се противопоставят на руската инвазия, войната и насилието в Украйна.
Смятат ви за един от най-добрите и популярните либертариански лектори. Как бихте оценили разпространението на либертарианската идеология и влиянието ѝ върху политиката през последните години, особено в ЕС?
Либертарианството става все по-популярно, особено сред младите. Наскоро списание Economist писа, че "младите британци са класически либерали: освен че ценят личната свобода, те предпочитат ниските данъци, личната отговорност и ограничаването на социалната държава. В Америка щяха да ги наричат либертарианци". Същото се случва и в цяла Европа. Влиянието върху политиките на ЕС обаче е друга тема. Има известно забавяне, тъй като засега младото поколение няма непосредствено влияние върху политиката. Наблюденията ми ме карат да имам големи надежди за бъдещето на Европа и на света като цяло.
През последните няколко години слушаме ме все по-често за либертарианското движение в САЩ и организации като "Чаеното парти" и либертарианското крило на Републиканската партия. Смятате ли, че политиците либертарианци днес или в близко бъдеще ще имат истинско влияние върху американската политика? Можете ли да дадете примери как това се е случвало в миналото?
За съжаление идеята зад "Чаеното парти" беше много разводнена. Медиите я сведоха до нещо съвсем различно от оригиналното ѝ значение. Първоначално, това беше движение на хора, на които им беше омръзнало да търпят спасяването на фирми с държавни пари, субсидиите, специалните статути и кронизма, които лъснаха по време на финансовата криза. Днес обаче този термин се използва за социално консервативни и не особено интелигентни кандидати; значението на термина е съвсем различно от това, което ползвахме преди няколко години. По тази причина и брандът "Чаено парти" днес е очернен. Аз обаче съм на мнение, че истинското либертарианство се превръща в сериозна политическа сила. Не вярвам да стане идеология на мнозинството, но в публичния дискурс и медиите все по-често се чуват либертариански мнения. Този начин на мислене импонира на немалка част от американците и голяма част от младежите, които са социално толерантни, предпочитат малки и не особено скъпи правителства и не обичат да виждат американски войници, изпращани в чужбина. Хората с такова мислене са все повече и либертарианството ги мобилизира в политическа сила.
Някои твърдят, че либертарианството е "идеология за икономисти". Вярно ли е това? Доколко е важно икономическото образование за развитието на либертарианско мислене? Доволен ли сте (доколкото сте запознат) с качеството и съдържанието на икономическото образование в съвременните университети?
Това е доста интересен проблем. В началото социализмът е бил идеология на икономистите – много лоши икономисти, при това, понеже са защитавали поверяването на контрола над икономиката на държавата. Либертарианците са известни като икономисти отчасти понеже опонират на тази теза на социалистите. Източникът на либертарианството всъщност обаче е в борбата между религиозната свобода и свободата на съзнанието, когато идеите се формират и борбата срещу робството, която е най-тежкото изпитание за либертарианската мисъл. Мисля, че икономиката е важна, понеже тя представлява един от най-развитите клонове на науката за причините и следствията в живота на хората и, в частност, на начините, по които се различават намеренията и крайните резултати. Икономиката изисква абстрактно мислене, което позволява отграничаване на самозалъгването от научното мислене. Това е сърцевината на либертарианската политическа икономия. Притеснявам се обаче, че днес икономиката не се преподава добре – част от причината за това, е, че академичното изучаване на икономика се разглежда като част от математиката, а не като изучаване на взаимодействията между хората и начините, по които се формират сложни форми на съдействие, а лошите политики водят до пагубни форми на дискоординация.
Запознайте нашите читатели с добри либертариански и икономически мислители и лектори. Какво бихте препоръчали на новак в либертарианстовото - да чете или да гледа (лекции в YouTube и т.н.)?
Много харесвам клиповете на LearnLiberty.org и EconStories.tv. Направени са добре, в тях участват отлични учени, като цяло са добри продукции. Кратки са и са ясни. Много може да бъде казано в кратък клип, в случай, че е направено правилно. Хубави, често сатирични клипове има и на Reason.tv. Сериозни и полезни клипове на български пък има Институтът за пазарна икономика, http://ime.bg.
Нека поговорим малко и за политика... През последните две десетилетия Източна Европа преживява радикално преструктуриране от система от тоталитарни държави към либерални демокрации. Някои икономисти, Ричард Ран например, са на мнение, че този преход щеше да бъде много по-успешен в случай, че бяха преминали по-радикално към възможно най-малки държави и пълна приватизация. Смятате ли, че това е правилният подход? Можете ли да дадете примери за такива "радикални" и успешни преходи?
Не съм особено убеден от аргументите в полза на малките държави, ако трябва да съм честен. Поддръжник съм на фискалната конкуренция, но няма пряка връзка между размерът на страните и икономическата свобода. Мнозина сочат Хонконг и други малки държави, но това е доста произволен избор на доказателства. Има много малки държави, които са се провалили. В този случай размерът не е толкова важен. От най-голямо значение са отвореността на пазарите, свободната конкуренция и върховенството на закона, колкото и да е трудно то да бъде наложено.
Още малко по тази тема, възможно ли е да бъдат проведени такива "радикални" преходи в, да речем, Беларус и Куба? Необходимо условие ли е да има определена бизнес и предприемаческа култура, съчетани с върховенство на закона и добра регулация, за да бъде осъществен добър преход към свободен пазар?
Има много повече потиснато предприемачество у хората, отколкото мнозина подозират. Бизнес и предприемаческата култура се създава с правилните условия. Не казвам, че всички народи имат еднакво предприемачески манталитет, но насочването на предприемаческия дух към създаването на реална стойност чрез върховенството на закона е много по-добро, отколкото същата енергия да бъде канализирана през корупция, бюрократщина и катерене на стълбицата на политическата власт. При социализма хората отново преследват собствените си цели; разковничето е да бъде променена мотивацията така, че преследването на собствените цели бъде насочен към произвеждане на неща със стойност за другите в условията на свободен пазар, а не към борба за заграбеното от държавната власт от все по-малките сектори на икономиката, които все още произвеждат.
През последните няколко месеца повечето европейски икономисти се притесняват от възможността за дефлация в еврозоната, а ЕЦБ снижи основния лихвен процент почти до нула и обмисля количествени улеснения. Смятате ли, че дефлацията е истинска заплаха и какви са подходящите мерки за борба с нея?
Това е проблем, който може лесно да бъде решен с предлагането на пари на пазарен принцип, което да замени системата на централно банкиране. Търсенето и предлагането на пари следва да се регулира като търсенето и предлагането на портокали, а не от мистичните замисли на централните банкери. Доста скептично съм настроен към различните проекти за "количествени улеснения", които ни тласкат към следващата икономическа криза. Централните банкери надуват балон и след това отказват да го изпуснат и настояват, че високите цени трябва да бъдат поддържани. Най-важно е цените да бъдат определяни от законите на търсене и предлагане. Цените на жилищата в САЩ бяха надути от американското правителство, чрез спонсорирани от правителството и федералния резерв предприятия, например Федералната национална асоциация за ипотеки, известна като Fannie Mae и Федералната корпорация за ипотечни заеми, известна като Freddie Mac. Най-добрият отговор е да се позволи цените да се възстановят до пазарните си равнища, вместо да продължаваме да ги надуваме. Предлагането на повече кредит единствено създава условията за следващата криза.
Много леви политици и мислители твърдят, че глобализацията е форма на "съвременно робство" в страните от третия свят. Либертарианците от своя страна са на мнение, че аутсорсването подобрява качеството на живот и богатството в тези страни по начин, по който местните фирми и правителства не могат. Каква е вашето мнение по този спор?
Хората, които правят такива изказвания никога не са стъпвали в страна от "третия свят". Когато си беден, искаш по-висок доход. Това не е изненада за никого. Преходът от семейно земеделие и живот на ръба на глада към производство за световния пазар подобрява значително доходите на тези хора. Това не е робство; това е освобождение. Свидетел съм на най-широката програма за борба с бедността в историята на човечеството: повече от половин милиард души в Китай и Индия се измъкнаха от живота в тотална бедност и мизерия и днес се превръщат в средна класа. Онези, които настояват, че бедните в Индия, Китай или Африка щяха да бъдат по-щастливи, ако все още обработваха земята за да оцеляват, могат сами да пробват да живеят по този начин. Те искат бедните държави да бъдат превърнати в зоологическа градина, където туристите да могат да видят гладни и бедни хора. Либералите искат тези хора да имат свободата да се развиват. Свободата на търговия и размяна отвъд държавните граници постига точно това. Тези, които искат да пречат на търговията защитават единствено бедността. Бедността на другите. Не мога да уважавам подобна глупава и неморална позиция.
Част от либертарианците, и особено бившият конгресмен Рон Пол, изразиха своята подкрепа за отделянето на Крим от Украйна и включването на полуострова в състава на Руската федерация. Какво е мнението ви по този въпрос?
Натъжава ме да разбирам, че има толкова тотално заблудени хора. Някои, но не мнозина, се поддават на пропагандата на Кремъл. Възможно е и истински референдум да беше довел до същия резултат; не истински референдум обаче този, проведен под насочен автомат, без кампания и без опозиция, при който противниците на Русия са бити, изчезнали и след това намирани измъчвани до смърт, след военно настъпление и арести на депутати и хора, изразили свободно мнението си. Анексирането на Крим беше акт на военно завоевание. Някои хора позволяват на нуждите на външната политика да определят начина, по който възприемат фактите, което е огромно интелектуално престъпление. Едно е да кажем, че НАТО не трябва да се меси в конфликта. Съвсем друго е да наричаме едно завоевание каквото и да било друго, освен завоевание. Мисля, че сме навлезли в много опасен период и е особено важно да работим в защита на мира, в това число за добра военна подготовка в околните държави, което да възпира нападения, дипломация и защита на институциите, които практикуват и защитават мира. Подкрепям премахването на визите за руснаци и украинци за работа в други страни. Русия става все по-авторитарна държава и по тази причина е важно останалите държави да стават все по-отворени и да демонстрират положителните страни на свободните и отворени общества и икономики. Свободата на търговия и пътуване е много по-добър отговор от въвеждането на тежки санкции.
В рамките на военния и политически конфликт между Русия и Украйна, Западът избра икономическите санкции като основния си инструмент за въздействие. Смятате ли, че този подход е подходящ и ще постигне целите си?
Мисля, че тези санкции няма да постигнат целта си. Хората, които взимат решенията вече успяха да се защитят от ефекта на санкциите. Политическите кръгове около Кремъл са съставени от много умни хора. Те успяха рано да ликвидират предприятията си в чужбина. Изпълнителният директор на "Газпром" например продаде всичките си акции преди началото на инвазията в Крим. Той е получил информация от Кремъл, както и много други. Мисля обаче, че отказът да произвеждаме оръжия за Кремъл е добра идея. Останалите санкции няма да имат особен ефект. В отговор на тях обаче Кремъл вреди все повече и повече на руския народ като налага санкции върху тях като им пречи да купуват чуждестранни стоки. Един от преките резултати от това е, че Беларус – страна без излаз на море – стана един от най-големите износители на скариди за Русия. Интересно, нали? Чудя се кой галеник на Кремъл се занимава с този бизнес. Икономическите санкции като цяло не работят. Те дават на санкционираната страна извинения за собствените им провали и възможност да обвиняват външни сили за пораженията, които нанасят на собствените си държави. Куба е класически случай. Кубинската икономика е в стагнация и е така от много години. Ембаргото на САЩ обаче няма никакъв ефект, тъй като кубинците могат да внасят каквото поискат от която и да било друга страна; то обаче дава на диктатурата там враг, когото да обвинява за собствените си управленски проблеми. Нека не повтаряме това с Русия