Берна Юлман, "Visa Европа": Мобилните разплащания са мощен инструмент за потребителите
През 2015 г. българите са похарчили 1.7 млрд. евро, пазарувайки с карти Visa, или с 18% повече на годишна база. България е сред страните, в които тези разплащания растат двуцифено. Както и в повечето страни на Югоизточна Европа. В същото време в сравнение с развитите страни на Стария континент тук повече се използват дебитни, отколкото кредитни карти, особено в годините на кризата. Какво е специфичното за региона при ползването на дебитни и кредитни карти, какво се пазарува най-много, къде и защо най-много растат разплащанията. По тези и други въпроси разговаряме в Берна Юлман, изпълнителен директор на "Visa Европа" за Югоизточна Европа, която наскоро за пръв път посети България.
Има ли специфика този регион, когато говорим за ползването на банкови карти?
- Когато се погледне към Югоизточна Европа, се вижда, че този регион се характеризира с висок растеж при ползването на кредитни карти. Ако погледнем конкретно на нашите данни, ръстът е около 15% годишно, а в останалата част на Европа – около 6 на сто. Има няколко причини за това. Първата е, че този регион представлява пазар, който не е толкова зрял, както останалата част на Европа. Освен това продуктите, предлагани в отделните региони, са различни – някои пазари са по-силни при ползването на кредитни карти, други – на дебитни карти. България е във втората категория. По отношение на проникването на карти то е доста високо, регионът е номер две. Но по отношение на използването на карти регионът е по-ниско в класацията. Това обаче е нормално, ако го погледнем през покупателната способност на населението. Харчените суми са малко под 1000 евро на карта, в останалата част на Европа – над 3 хил. евро на карта. Което означава, че в развитието на региона има голям потенциал.
Има ли страна, при която растежът е особено бърз?
- Има твърде много индикатори, които се гледат, когато се преценява това. Но България конкретно е сред силно растящите пазари - с 18-20% ръст годишно. Има страни, в които имаме много карти, но не особено много използвани. Такъв е примерът с Хърватия и Словения, които растат силно.
Как се отрази финансовата криза върху използването и издаването на карти в региона?
- Повече се отрази на пазарите, които са по-активни при ползването на кредитни карти. Там дори се забеляза пренасочване повече към използването на дебитни продукти. В допълнение използването на дебитни карти на развитите повече в тази посока пазари също имаше пик. Смятам, че е справедливо да се каже, че картите, особено дебитните, предлагат контролен механизъм върху притежателите им и това продължава да се цени от тях, защото ги предпазва във времена на икономически турбуленции. Това обяснява защо дори и в години на криза използването на дебитни карти Visa расте двуцифрено. Смятам, че ние можем да растем, като взимаме дял от кешовите разплащания.
Сега, когато сякаш се вижда краят на кризата, задават ли се нови тенденции в използването на картите?
- Да, новият тренд са мобилните разплащания, които на практика променят живота ни, защото дават големи възможности. Да използваш телефона си, като се разплащаш с търговците, е много мощен инструмент в ръцете на потребителите. Например на моя телефон е активирана такава възможност и когато отида, да речем, в Лондон, аз използвам мобилното разплащане дори за да се кача на метрото. Използвам го и когато пазарувам онлайн. Това прави пазаруването по-лесно. Имам възможност да съхранявам картите си на сигурно място – в мобилен портфейл например. Другият тренд е глобализацията. Ръстът на разплащанията извън родината на притежателя е много по-голям от този при използването на картите на местния за потребителя пазар. Според нашите данни ръстът при местната употреба на карти в Европа е 4 на сто, а този извън континента е 26%. Вярно, че тези данни са спрямо различни бази – при местния пазар изходната база е доста по-висока, но трендът е този. И това не е само защото хората пътуват повече, което е факт, но защото могат от дома си да пазаруват в чужбина.
Къде е по-голям ръстът при издаването на карти – при бизнеса или при потребителите?
- Ръстът е по-голям за бизнес карти навсякъде в Европа. Такъв е случаят и в България и това е нормално. Банките се фокусират върху потребителските карти, имат цели отдели, които работят за тях. Сега апетитът се променя, защото и услугите, предлагани за картите на бизнеса, вече са достатъчно разнообразни. Така че в този сегмент има големи възможности за растеж. И това го виждаме във всяка от страните в региона.
Накъде ще се развива компанията през тази година?
- Тази година ще наблегнем върху новите VI Visa карти – в този продукт ще направим интеграцията между Visa International и Visa Europe. Това ще ни даде много възможности, достъп до дигитални иновации и др. Чакам с нетърпение да видя добавената стойност, която този продукт ще даде на пазара. Ще вложим и повече усилия в спецификите на местните пазари.
| Берна Юлман има бакалавърска степен по бизнес администрация и магистърска степен по финанси от Университета в Тенеси. Започва кариерата си през 1987 г. в Tokai Bank в Ню Йорк, преди по-късно да се преквалифицира в базиран в САЩ финансов анализатор и консултант. Преди да се присъедини Visa, Берна Юлман заема мениджърски позиции в турската Koç Finans в продължение на пет години. Присъединява към "Visa Европа" в Турция през 2000 г. като заместник генерален директор, а през 2003 г. става генерален мениджър на турския офис на компанията. През май 2008 г. тя е назначена като старши вицепрезидент и изпълнителен директор за Югоизточна Европа. |