- Ако прочетем текстовете без предубеждения и емоции, ще видим, че се предлага уреждане на неяснотите в Кодекса за социално осигуряване (КСО) около изплащането на пенсии от допълнителното задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд. Това, което се предлага да се промени е:

• - достъпът до пенсия,
  - видовете пенсии и това кой носи риска от дълголетие и от инвестициите на натрупаните средства, и
  - дали се унаследяват или не партидите на пенсионерите и изчисляването на пожизнени пенсии от дадена сума пари.

Това не е уредено и създава риск при една и съща сума по партидата от едно дружество да получите един размер на пенсията, а в друго – друг. Сега с направеното предложение това се регламентира.

Искам да обърна внимание на нещо, което не се забелязва от никого в момента. Действащата уредба позволява на всеки, на когото остават 5 г. до пенсия, да отиде и да си поиска пенсията от универсален фонд още сега. Дружествата са длъжни да отпуснат такава пенсия в момента, при условие, че парите по партида позволят пенсията да е поне равна на минималната, тоест 157 лв. месечно.

Жените, родени от 1 януари до 30 април 1960 г., които ще се пенсионират през 2021 г., могат да отидат да си поискат пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд в момента. Лошата новина е, че няма да им я дадат, защото тези жени трябва да имат натрупани по партидите си около 26 хил. лв. (за да получаваш минималната пенсия всеки месец). Дори да се е осигурявала на максимален осигурителен доход от 2002 г. досега, една жена има натрупани не повече от 15 хил. лв. към днешна дата, заради недостатъчното време.

Ако направените предлжения на Министерство на финансите се приемат, този достъп до парите ви се отлага с 4 г. или една година преди пенсионирането. Така че съветвам жените, които отговарят на това изискване, да отидат да си поискат парите, защото тази възможност може да им бъде отнета.

Предложението за видовете пенсии предизвика много емоции, защото беше поднесено изненадващо и хората са подозрителни. Но по същество той предвижда при навършване на пенсионна възраст и право на достъп до пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд, тя да се получи, срещу това партидата да се прехвърли в техническите резерви на пенсионното дружество, в друго пенсионно дружество или при застраховател. Това означава, че ако човек, получил пенсия от такъв фонд, почине един след като му е отпусната пенсията, неговите наследници не могат да получат нищо. За сметка на това дълголетниците ще могат да разчитат на пенсията си докато са живи. Това е възможно най-простият финансов продукт за изплащане на пожизнена пенсия, нарича се незабавен анюитет. Представлява същото като животозастраховката, но обърнато наопаки.

С прехвърляне на партидите на пенсионери в техническите резерви на дружествата се цели да бъдат попълнени тези резерви, които сега са празни. Възниква въпросът защо пенсионните фондове нямат тези резерви.

С Наредба на Комисията за финансов надзор от 2004 г., формирането им е отложено до годината след която е започнало изплащането на пожизнени пенсии. Това все още не е факт. А наредбата беше приета, защото дотогава, а и до сега, начинът на изплащане на пенсиите не е уреден. Това е управлението на страната на принципа – ДДПО – "давай, давай, после ще се оправяме". Но сега е после и дойде моментът да се оправяме. Така че предложенията на Министерството на финансите целят да прикрият факта, че пенсионните дружества нямат необходимите им резерви, за да гарантират отпуснатите пожизнени пенсии. Този проблем решава сега Горанов.

За тази уредба на пенсионната система хората плащат два пъти – един път с таксите, които им събират фондовете и втори път – когато ще си прехвърлят партидите в резервите на дружествата. В крайна сметка в момента става дума за покриване на следите на несвършена работа, на която адресът е площад "Народно събрание".

В допълнение, в предложението на финансовия министър няма нищо изненадващо, просто то отново показва нашите традиции да не казваме на хората какви са правилата, а като стигнат на светофара тогава да им съобщим, че не могат да завият надясно, например.

- Не, приемам го, даже съм подготвил становище до Министерството на финансите. Това обаче, което не се говори в медиите, а е важно, е, че министерството казва, че това прехвърляне на партидите не е задължително за цялата сума, а може да се прехвърли само такава част, която да е достатътчна, за да осигури минималната социална пенсия, или 133 лева в момента. Ако днес се отпуска пенсия по тези правила, трябва да са натрупани приблизително 22 хил. лв. по дадена партида. И сумата над тази може да остане по нея и да бъде наследявана.

Това, което се предлага още, е при определяне размера на пенсията, да се вземат предвид технически лихвен процент и средната очаквана продължителност на живота, които да се определят от Комисията за финансов надзор. Предлага се пенсиите да се смятат с еднаква очаквана продължителност на живота и за мъжете, и за жените. Това предложение е положително, защото в момента жените са дискриминарини от фондовете – при една и съща сума пари те ще получат много по-ниска пенсия при сегашните правила, отколкото ако се приеме предложението на финансовото министерство. Причината за това е, че средната продължителност на живота на жените е по-голяма. И като се разпредели една сума за по-дълъг период се получава по-ниска месечна пенсия. Предложението на практика забранява използването на пола при определяне на размера на пенсията. Това, според мен, е справедливо.

- Това е изключително незначителен въпрос на фона на наистина важните за хората. Причината за това е, че предложението, което се прави, по никой начин не засяга четири от шестте вродени порока на пенсионните фондове. Най-големият от тях по силата на КСО, е, че той гарантира двете пенсии - от фонд и от държавата, да са по-малко от една държавна пенсия, която човек може да получи, ако не се е осигурявал в универсален фонд. Тоест, ако получавате само пенсия от държавата, тя ще е по-висока от сбора на двете пенсии – намалена държавна и от фонд. Предложението на финансовото министерство по никакъв начин не засяга този въпрос и при това положение дали една сума от да речем 60 лв. месечно ще си я преместите от левия джоб в десния, тоест ще имате избор, е от второстепенно значение. Иначе по принцип е хубаво да има избор.

Единственият риск при наличие на избор е хората да си вземат парите от фонда, да ги похарчат и после пак да легнат на плещите на държавата.

- Никъде по света управляващите не са си позволявали, говоря за поредица български правителства, да подвеждат и заблуждават със закона, отнасящ се до пенсиите. А в България точно това се прави. На практика това допълнително задължително осигуряване никога не е било допълнително. То от август миналата година не е и задължително. Ще обясня защо. На всеки 100 лева доход всеки от нас плаща задължителна вноска по 17.80 лв. Аз си внасям тези 17.80 лв. в Държавното обществено осигуряване, а вие си я делите на две, като отклонявате 5 лв. от нея към съответния универсален фонд, а останалите 12.80 внасяте в държавното осигуряване. Кое е допълнителното тук?! Откъдето закономерно идва и това, че при равни други условия вашите две пенсии ще са по-ниски от моята една. Този резултат е предопределен от Кодекса.

Когато разделяте вноската си на две тази година, а се пенсионирате, да речем, след 20 години, то по-голямата част от вноската, тази която отива в държавното осигуряване, ще ви донесе пенсия, зависеща от осигурителния доход за страната в годината преди да се пенсионирате. Днес се осигурявате върху даден доход, а пенсията ви се определя от дохода след 20 години. Така вноските ви ДОО "носят доходност" (по-точно, индексират се) с темпа на нарастване на осигурителния доход. Този темп е реално 3.8 % годишно между 2002 и 2015 г. Другата част от вноската ви, която насочвате във фонд, трябва да носи поне същата доходност като темпа на нарастване на средния осигурителен доход само за да компенсира намалението на пенсията ви от ДОО. На практика, доходността на осигурените в универсален фонд между 2002 и 2015 г. е била 0.53 % или по 53 стотинки на 100 лв. вноска на година. Бъдещето не е по-розово.

Но има и още нещо. През 2015 г. кодексът беше променен така, че пенсиите от ДОО, които се полагат за всяка година осигурителен стаж, се увеличават от 1.1 % до 1.5 % от дохода, от който се смята пенсията. Това не влияе по никакъв начин на пенсиите от фонд. Т.е. доходността на вноските ви в универсален фонд трябва да изпреварва темпа на средния осигурителен доход и да досигне невъзможни нива, непозволени от степента на риск, която същия кодекс им позволява да поемат. Така законът гарантира сумата от две пенсии да е по-малка от една и прави осигуряването в универсален фонд упражнение за наивници.

По въпроса за прехвърляне на партидите в универсален фонд в техническите резерви на пенсионните дружества, подобна е уредбата в Израел. Имате натрупани средства, достигате пенсионна възраст, и ако докажете, че имате достатъчно активи – ниви, фабрики или друго, за да се издържате докато сте жив, тоест бюджетът няма да поеме вашата издръжка, тогава можете да си изтеглите всички пари от фонда наведнъж. Иначе сте задължени да се купите анюитет. По същество това предлага и министерството на финансите у нас сега.

- Няма никакво значение какво мисля аз по въпроса. Пенсионните дружества са регулирани по закон и по наредби, има регулатор – Комисията за финансов надзор, и нейните оценки са миродавни. Ако смятаме, че регулаторът не си върши работата, това е вече в сферата на управлението. Това, с което аз се занимавам през последните месеци, е да изучавам правната рамка, в която работи пенсионната индустрия. И мога да кажа, че тя, според уредбата, е примитивна и паразитна.

Примитивна е защото събира вашите вноски и ги управлява според правилата, заложени в Кодекса, но те нарушават елементарни професионални стандарти за управлението на чужди средства. И е паразитна, защото не може да съществува без да е легнала на гърба на държавата. Държавата ви подтиква да се осигурявате във фондове, които задължително ще ви намалят пенсионния доход по презумпция (ако не се откажете с активно решение), тя определя задължителен размер на вноската, тя я и събира и я разпределя към фондовете. Ако те са толкова добри, да излязат на свободния пазар, да си предалгат продукта в състезание за клиенти и сами да си събират вноските.

Ако искаме със здравната реформа да решим пенсионните проблеми като не позволим на хората да достигнат изобщо пенсионна възраст, или ако оцелеят въпреки здравната система, да ги уморим от глад като им намалим пенсията, не знам колко перверзен трябва да е мозъкът, измислил това.

Много малко са пенсионните системи по света, в които тези вноски са задължителни. Но дори и там където са, осигуреният винаги има думата за това как ще се управляват парите му защото сам носи всички рискове. У нас осигурените са лишени от този избор – носят рисковете и последиците от инвестиране на средствата си, но нямат думата в какво да бъдат инвестирани те. Нека привържениците на свободата на избор у нас, сред които съм и аз, да обяснят защо никога не са повдигали този въпрос през последните 15 години.

- Във вида, в който се предлагаха преди време, мултифондовете са вече морално остарели. Предлагаше се те да са два, най-много три. Едно изследване, което поръчах през 2013 г. сред българите, показа, че нагласата им към риск ги разпределя в пет ясно различими групи. Така че не може при това положение да се предлагат два вида фондове. Представете си мъж на 55 г. с дъщеря на 30 г. Ако те изберат един и същ фонд, ще бъдат сложени в един портфейл – това е като да им се дадат един модел и номер обувки. Как би се чувствал мъжът на високи токчета или дъщеря му в меки пантофи на бар? У нас това е начина на управление на средствата в пенсионни фондове и остава такъв – един калъп за всички.

Моето подозрение е, че не се предлагат мултифондовете заради желанието на управляващите да ни предпазят от пазарния риск. Но това пък така ни излага на инфлационния риск. По света е нормално в една пенсионна схема да се предлагат по 20, 50, 200 финансови продукта, в които да се инвестира. Разглеждал съм пенсионния план на "Епъл" - в него има 20 много внимателно подбрани алтернативи и не видях с никоя от тях да се поставят в клопки на служителите на компанията като тези, в които са вкарани родените след 1959 г. у нас.

Крайният извод за хората, които предстои да се пенсионират у нас, е, че участието им в трите стълба на българската пенсионна система ги обрича на бедност на старини. Ако не правят нищо в допълнение и извън това, което законът ги задължава и което им позволява, стандартът им на живот след пенсиониране ще намалее наполовина.