Наталия Апостолова, представител на ЕС в Косово: Никой не беше превръщал Западните Балкани в приоритет
В Косово Наталия Апостолова говори от името на Европейския съюз в две роли - като глава на дипломатическата му мисия, ръководена от върховния представител Федерика Могерини, и като специален пратеник на ЕС, назначен от страните членки. Заема поста, след като години наред оглавява делегацията на съюза в Либия (която в средата на мандата ѝ се мести в Тунис), а преди това е заместник-ръководител на мисията в Кайро. В дирекцията за разширяването към Европейската комисия, където работи преди назначенията си в Африка, отговаря за Западните Балкани.
Обяснява мандата си в Прищина със задължението, което ЕС има заради Споразумението за асоцииране с Косово - да подпомага всички сфери на живота и икономиката в Косово, да "съветва, да дава примери за добри практики, различни варианти за решение на важни въпроси пред правителството и институциите."
"Дневник" разговаря с нея за деликатната политическа ситуация в Косово, за трудностите, пред които е изправен Европейският съюз там и за перспективата за членство, която стои пред Западните Балкани.
Г-жо Апостолова, над половината от времето, в което представлявата Европейския съюз в Косово, сте били свидетел на политическата криза в Прищина, която сега е и правителствена, и парламентарна. Може ли ЕС да помогне за решаването ѝ?
- Тя започна още година преди предсрочните избори през юни, защото правителството на Демократичната лига на Косово (партията на първия косовски президент Ибрахим Ругова - бел. ред.) и Демократическата партия на Косово (години наред ръководена от Хашим Тачи, преди да стане президент) стигна момент, в който дейността му беше блокирана. В резултат ДПК излезе от коалицията с ДЛК и предизвика изборите. Имаха само 45 дни за кампания и подготовка за тези избори, които се оказаха недостатъчни. За това време никоя партия не можа да убеди хората в своята платформа. Например коалицията PAN, в която влизат ПДК, Инициатива за Косово НИСМА и Алиансът за бъдещето на Косово на бившия премиер Рамуш Харадинай, не излезе с програма с икономически компоненти, които да говорят за развитието на правосъдната система - сериозен проблем заради корупцията.
Избирателите бяха и наясно, че коалицията е изкуствена и целта ѝ е да си осигури обикновено мнозинство в парламента. На изборите гласовете за всички партии се разпръснаха около 30%, дали заради твърде късата предизборна кампания или поради други причини - например икономическите проблеми, слабите институции или липсата на визова либерализация, за която ще стане дума. Така всяка от големите коалиции спечели около 30 гласа. Първа баше PAN, след това е Vetevendosje ("Самоопределение") и ЛДК, която всъщност беше големият провал, защото спечелиха 29 процента.
Имаше ли изненади за вас на изборите?
- Според анализатори в Косово "Самоопределение" беше победител. Партията се регистрира дни преди изборите. Преди това бяха левичарско движение с интересни послания, които озадачаваха някои от нас в западните столици.
Дълго време искаше обединение с Албания.
- Да, да не говорим, че методите им бяха особени, пускаха сълзотворен газ в парламента. Но подготвяйки се за изборите в последните месеци - защото за тези избори се говореше от около половин година - "Самоопределение" си представи едно ново лице, много по-меко, с много смекчен език, вече не се говори за обединение с Албания. Регистрираха се като партия и заговориха за референдум, където хората да решат дали искат присъединяване. Самият език е това, което ние искаме да чуем. Те са и партията, която не може да бъде обвинена в никакъв корупционен скандал. Спечелиха доверието на младите в Косово, които виждаха в партията наказателен вот за тези, които досега са ги управлявали. Разбира се, не бързат да влизат в правителството, те все още трябва да се структурират като партия. Да не забравяме, че идват местни избори на 22 октомври, те са фокусирани върху тях.
Съвсем наскоро, миналата седмица, парламентът успя да се учреди и 120 депутати положиха клетва. Той обаче не може да заработи, защото не могат да изберат председател на събранието. За поста е предложен лидерът на ПДК Кадри Весели, но той не може да бъде одобрен, защото ако слушаме изявите на другите партии, той не може да събере 61 гласа, за да бъде избран на поста. Започва спирала на отлагания и отлагания на гласуването, което е изключително опасно. Веднага американският посланик излезе с изявление и каза, че ситуацията е много опасна. Направихме го и ние. Но ПАН, докато не е сигурна, че има тези гласове, няма да го подложи на гласуване, защото веднъж гласуваш ли председателя, в същото заседание ще се гласува премиерът. Лидерът на коалицията ПАН Харадинай така трябва да предложи състава на правителството. Така политическата криза се задълбочава.
И по конституция може да продължи до безкрай?
- Не би трябвало да продължи до безкрай, защото президентът е задължен да осигури демократичното функциониране на институциите и, след няколко опита за достигане до компромис и връчване на мандат, в най-лошия случай да предложи парламентарни избори. Те вероятно биха съвпаднали с тези на 22 октомври. Сами разбираме, че кризата сериозно ще се задълбочи при такъв сценарий. Анализатори предричат, че изборните резултати от един нови избори няма по никакъв начин да подобрят позициите на основните партии, напротив - счита се, че те ще се влошат в резултат на изборите, а "Самоопределение" ще спечели повече.
Как се отразява политическата ситуация на икономиката в Косово, в която институциите тепърва предстои да укрепнат?
- Има дори последици, свързани с работата на Косово с Европейския съюз. Ние обаче нямаме специални правомощия да се намесим. Срещнах се с президента, с всички политически лидери веднага след изборите, споделих с тях колко е важно бързо да се сформира правителството и институциите. С Косово ЕС има Споразумение за асоцииране. Това е мястото, където ЕС изразходва най-много европейски фондове на глава от населението в света. Те наистина трябва да усвоят парите. Ние им даваме бюджетна подкрепа и програми в различни сектори на икономическия живот. Ще ви дам пример. Имаме на година около 50 до 70 милиона евра бюджетна подкрепа, която отива за реформа в публичната администрация и в управлението на публичните финанси. Започваме преговори за пълна образователна реформа - започвайки от самото министерство, нова структура, промяна на хората, които са вътре, до програми, учители по места, тотална от 5 до 10 години реформа.
Няма сфера в икономическия живот, където ЕС да не е ангажиран. Но за да дадем парите, трябва да имаме събеседник, партньор. В момента има техническо правителство, което не може да задължи институциите, защото трябва да взима политически решения. А има много важни решения, които чакат. Например Международният валутен фонд приключи програмата си с Косово миналата седмица и трябваше да предоговори нова с новото правителство. Поради липсата на такова обаче МВФ вече няма програма и сега финансовата стабилност на Косово е под въпрос. За ЕС, за да отпускаме пари, е предварително условие да има съгласие от МВФ. Ако го няма, се блокира и бюджетната ни подкрепа от 75 милиона евро до края на годината.
Междувременно Косово има около 120 милиона евро дефицит в момента, а закони, които ще позволят прехвърлянето на средства от една агенция към друга за завършването на автомагистрала, не може да се случи, защото няма парламент, който да одобри този закон. Трябва да се намалят заплатите на ветераните от войната - основния електорат за ДПК - и освен това списъците, в които фигурират, трябва да бъдат почистени, в тях има хора, които са на по 17-18 години в момента. За да се случи всичко това, трябва да се приеме закон, а няма парламент, който да го направи. Най-голяма ми болка е, че тези хора не могат по никакъв начин да превъзмогнат икономическата си безизходица без липса на институции.
Тази криза ли беше причината миналия месец да се откажете от разпределянето на 7.8 милиона евро за културни и образователни проекти в Митровица?
- Причините бяха други. Подкрепата, която ЕС дава към северната част на Косово, е, за да се подобри животът на живеещите там сърби. Нашата програма за региона е за 38 милиона евро. Двата най-емблематични проекта бяха за университета и културния център - този университет е единственото място в Косово, където се учи на сръбски език. Но като във всеки нормален европейски проект, за да може контракторът да го изпълнява, трябва да има достъп до терена. Достъпът до университета и центъра беше блокиран от незаконни обекти - бар, автомивка, магазинчета. Преговаряхме 7 месеца с кмета на Северна Митровица да ги премахне. Много пъти обещаваше и всеки път не изпълняваше. А както знаете, това са парите на европейските данъкоплатци. В един момента започнахме да плащаме неустойки на подизпълнителя, които не може да изпълни обекта в срок, не може да започне да си върши работата и да започне разширението на университета. Дадохме на кмета срок от месец да премахне постройките и когато не го изпълни, прекратихме проектите. За съжаление общината не го прие като реална заплаха. Те отново мислеха, че ще го отлагаме и отлагаме.
Как отговаря ЕС на критиките, че въпреки всички отпуснати средства най-големият бенефициент на фондове на глава от населението продължава да не е в драстично по-добра политическа и икономическа ситуация в сравнение с 2008 г.? Девет години след като обяви независимост, Косово продължава да страда от ширеща се корупция, а в някои райони младежката безработица достига 60 на сто.
- Косово е най-младата демокрация в Европа. Не можем да бъдем прекалено взискателни, защото институциите все още са чувствителни, неукрепнали. Затова и имаме голяма отговорност като ЕС, да помогнем да се укрепи тази институционалност. Корупцията обаче наистина е много сериозен проблем. Тя демотивира младото поколение. Факт е и че не се случи и визовата либерализация с Европейския съюз, поради условията на Европейската комисия да се покаже напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност и парламентът да гласува демаркационната линия с Черна гора. Европейската комисия дойде с такова предложение, когато видя, че между две други членки на ЕС този проблем за граничната линия се оказа доста спорен и се оказа подходящо да се постави ратифицирането като условие за визовата либерализация. Младото поколение обаче страда най-много от липсата на тази либерализация. Затова когато пристигнах, направих едно доста силно изказване, което не се хареса в началото на някои от политическите кръгове. Казах: не е Европейският съюз този, който трябва да вините за визовата либерализация, а косовските политици.
Сред тях се чуват и гласове, които критикуват ЕУЛЕКС, мисията на ЕС в сферата на правосъдието.
- ЕУЛЕКС също така има компетенции сферите на митническото уреждане, митническия режим и полицията. Много хора я критикуват, но трябва да ви кажа, че това е един огромен организъм. Нормално е не във всичко, което прави, да бъде успешен, но като цяло е постигнало изключително много. Полицията например е давана за пример - една от институциите, които функционират изключително добре. Митническите въпроси - също. Наистина правосъдието е големият проблем, но в тази сфера ще отнеме много време, за да се удовлетворят очакванията на хората.
Защото в Косово се наслагват много проблеми. Например проблемите с изчезналите - семейства, които не знаят къде са близките им. Явно са загинали, много време е минало, но костите още не са при семейството. Също напрежението между сърби и албанци косовари още съществува, раните не са зараснали. Не може чрез правосъдието да търсим възмездие за всичко. От друга страна ЕУЛЕКС помага в много сериозни дела за корупция, правила го е и в такива за военни престъпления. Не можем да сложим една негативна оценка на цялата дейност, би било изключително нечестно.
Вашето идване съвпадна и с удължаването с две години на мандата на ЕУЛЕКС, до юни догодина, но и свиването на функциите до най-основни задачи, свързани с мониторинга и помощта в полицията и правосъдието. А не трябваше ли да продължи още време с оглед на ситуацията в Косово?
- Не бих се ангажирала с отговор, защото с ЕУЛЕКС ще се случи каквото решат страните членки. Мога само да кажа, че ще се направи преглед на постигнатото, за да се оцени какво е направено, какво следва още да се постигне, през есента. Страните ще бъдат запознати с точната снимка на политическата ситуация в Косово, какво може ЕУЛЕКС да помогне и какво - не. Също така ще се вземе предвид финансовият ресурс - това е една скъпа мисия. Това решение ще бъде взето поне 6 месеца преди да се вземе окончателното решение за ЕУЛЕКС - дали ще продължи и под каква форма, ако изобщо, ЕУЛЕКС в Косово.
Какви са очакванията на ЕС за новия специализиран съд за военни престъпления, свързани с войната в Косово, който започва работа в Хага? В Прищина много политици дават сигнали, че ще се съпротивляват на решенията, които евентуално ще вземе.
- Не бих казала, че се съпротивляват, защото това е един косовски съд, независимо, че се намира в Хага и в него работят международни експерти. Установяването му също е с решение на косовския парламент. Много хора гледат с надежда, защото той ще се произнесе по военни престъпления в периода 1998-2000 г. Това е независима институция и не мога да я коментирам - никой не може да каже кога ще внесе обвинения, кога ще започне активна работа. Обвиненията във военни престъпления са сериозни и що се отнася до тях, според международното право никой няма имунитет. Така че има ли доказателства за извършени деяния, каквито и да са и където и да са, съответните лица ще си поемат отговорността. Това може би предизвиква известна изнервеност у някои хора в Косово, но това са очакванията на обществото.
Можем да си представим, че ще бъде трудно - трябва да събират доказателства след 16 години; да се установи има ли още свидетели, искат ли да говорят; всичко това е една много сложна система. Ние обаче очакваме този съд да заработи и с голяма удоволствие искам да кажа, че председателят на съда е българка - Екатерина Трендафилова - голямо признание за българската правна мисъл.
Друго предизвикателство пред Косово е диалогът със Сърбия. Премиерът Ана Бърнабич каза наскоро, че ако бъде поставен въпросът, Белград ще избере Европейския съюз пред Русия. Президентът Александър Вучич също дава индикации, че е готов на нови стъпки в отношенията с Косово. Това ли е най-добрият момент за ЕС да помогне да се направят решителни крачки в диалога?
- ЕС е медиатор на диалога. Това означава, че естествено той осигурява платформата, мястото, където Белград и Прищина се срещат. Под формата на г-жа Могерини той кани на срещи на високо равнище, осигурява платформата за водене на преговори между двата екипа на техническите споразумения на диалога. ЕС обаче не може да определи дневния ред на диалога - каквото двете страни решат, това се дискутира в Брюксел. Всеки счита, че Брюксел е водещата фигура в този диалог. Впрочем той е много чувствителен процес - имаме среща на високо равнище, но разговорите всъщност се водят на техническо ниво. Самите споразумения са много различни - те са за признаване на дипломи, за гражданския регистър, за документите за самоличност, енергетиката, транспорта. Екипи от двете страни се договарят за взаимно приемлива формула, позволяваща хората, които живеят в Косово от сръбски произход, да имат добър стандарт на живот.
От друга страна знаете, че в присъединяването на Сърбия към ЕС има нова глава за добросъседски отношения с Косово. За да напредне Сърбия по пътя към Европа, тази глава и преговорите за нея също трябва да прогресират. В тази връзка изявленията на Вучич и на министър-председателя са важни. Президентът говори за вътрешен диалог, който трябва да установи какъв точно ще бъде статутът на Косово в бъдеще. Другото, което чухме от него, беше, че той не иска преговорите с Косово в мандата му да текат както обикновено. Не иска да пренесе бремето, останало от предишни поколения, в бъдещето. Търси някакво кардинално решение. Няма да е лесно нито от едната, нито от другата страна в диалога и добре знаем защо. Да не забравяме и че предстои българско председателство, в което Западните Балкани ще са приоритет. След това ще имаме австрийско и хърватско председателство - това са страни, които са заинтересовани да има перспектива пред региона.
Каква перспектива предлага в момента Европейският съюз на Косово? Някои наблюдатели смятат, че енергията, която се отприщи след връщането на Западните Балкани в дневния ред на ЕС, не оправдава очакванията сред политиците им. Как се мотивират те да правят реформи?
- Не мисля, че тези страни са обезверени - виждат финансовата инжекция, която щедро даваме на Западните Балкани и не мисля, че има друга институция, която ще го предложи. Второ, съзнаваме, че не можем да отделим Западните Балкани от Европа - това не е регион като Близкия изток и Северна Африка. За да може Европа да просперира, изключително важно е да се установят стабилност и сигурност. Имаме ли отворени граници и осигурен западен фланг, това никога няма да се случи. Затова е много важно за направим бързо реформите и да подготвим Западните Балкани да станат много бързо част от Европа.
Не можем да се ангажираме с дати - кризата в региона е съществена, по света има горещи точки, вниманието на Брюксел е на много места и така и трябва да бъде. На Западните Балкани обаче им се дават много силни послания, че не са забравени. Например знаете, наскоро в Триест имаше много сериозна среща от Берлинския процес, която даде тласък на развитието на добросъседските отношения и то най-вече в икономическата сфера. Това, към което в момента Европа се стреми, е да възстанови свързаността на различните икономически системи в региона, но не като митнически съюз и възстановяване на Югославия, а най-различни инициативи като ЦЕФТА, ЕИЗ и т.н., които ще помогнат на икономическия обмен между Западните Балкани и Европа, подготвяйки ги за процеса на присъединяване.
Разбира се, има разочарования, чуват се гласове - особено на политическите лидери, че Европа е обърнала поглед от Западните Балкани. Смятам обаче, че с предстоящите председателства, които ще направят региона приоритетен, тази погрешна теза ще изчезне.
Какво по-специално може да се случи през тези 6 месеца на председателство?
- Не могат да се случат чудеса, както всички знаем, но и никой не очаква това. Фактът, че Западните Балкани ще станат приоритет, обаче провокира интереса на 28 страни. При толкова кризи в света досега никой не ги беше поставял в такава позиция.
В речта си по повод годишнината от Римските договори казахте, че на Западните Балкани им е нужен "кураж" по пътя на евроинтеграцията. Завършвайки отново косовския контекст, кое ще е най-важното изпитание за Косово?
- Ще трябват изключително непопулярни мерки. Ще се дискутират заплатите и пенсиите на военноинвалидите, на военните ветерани. В енергийния сектор ще се вземат сериозни решения като например релокация на селища, за да се оптимизира енергодобивът. В правосъдната реформа ще са нужни мерки като назначаване на съдии и прокурори с чисто минало, които не са свързани с корупционни схеми. Ще трябва да се инвестира в нови технологии, а на бизнеса - да се даде поле за изява без корупция. Всичко това ще бъде доста болезнено. Освен кураж ще трябват политическа отговорност и политическа сила.