- Проучванията показват малки разлики между лагерите и очертават сериозна активност - между 75 и 80 процента от гласоподавателите, гражданите ще са много мобилизирани. Те обаче показват и че Каталуня е много разделена.

От едната страна са 45%, които гласуват за трите националистически партии: на бившия премиер Карлес Пучдемон, който е в Брюксел, на бившия му заместник Ориол Жункерас, който е в затвора, и най-радикалната, крайнолява Кандидатура за народно единство (CUP), от която - любопитно - никой не отиде нито в затвора, нито в чужбина. Тук състезанието беше между Пучдемон и Жункерас и то досега не доведе до големи разделения, но може да се стигне до такива в групата на националистите и да възникнат проблеми помежду им. Блокът на конституционалистите - социалистите, Народната партия на премиера Мариано Рахой и "Граждани" - също ще имат около 45%. Вероятно ще получат малко по-малко от националистите, но няма да има голяма разлика.

Най-интересното е тук е, че Народната партия ще има най-лоши резултати, а докато Пучдемон и Жункерас се състезават помежду си, водената от Инес Аримадас Граждани може да получи най-високите резултати. А социалистите опитват стратегия на умереност и търсят начини да привлекат стари националистически гласоподаватели. Така остават около 8% за каталунската версия на "Подемос", която подкрепя кмета на Барселона. Не са националисти, но не са и конституционалисти и са по средата, срещу статуквото. При такъв парламент ще е много трудно да се състави мнозинство, да се управлява.

- Да, на теория те ще са решаващата партия балансьор, но ще им е трудно. Ако подкрепят национализма - а те не са националисти, това би ги събрало в една група с партиите на независимостта и би навредило на "Подемос" (в момента трета сила в националалния испански парламент - бел. ред.) в останалата част на Испания. Ако подкрепят конституционалистите, те (избирателите в други испански области - бел. ред.) ще помислят, че посланието на "Подем" е за борба срещу конституцията от 1978. Трудно би им било обаче да застанат до Народната партия или "Граждани", чиито позиции те отхвърлят като статукво.

Възможностите са три: първата е националистите да получат мнозинство със съвсем малка преднина - защото макар да са с изравнени сили с конституционалистите, те получават изгода от избирателната система (повече за особеностите на системата четете тук) и може да им е нужен само малко по-добър резултат. Дори обаче това да се случи, едва ли ще могат да задвижат "процеса" за независимост - вече осъзнаха трудностите, които имат, тъй като нямаше никаква международна подкрепа, компаниите си тръгват от Каталуня, обществото е раздеено, някои свършиха в затвора - очевидно, дори да спечелят и да съставят правителство, конфликтът продължава. Ще е по-малко тежък, отколко беше тази есен, но ще продължи.

- Много трудно ми се вижда да стане така. Може да са на власт, но стратегията им ще е в много по-малка степен едностранна. Ще искат преговори с правителството, но няма да опитат да правят бунт или въстание. Мисля, че тази възможност напълно отпада.

- Вторият е да се повторят изборите, ако не може да се формира мнозинство три месеца след съставянето на парламент. Мисля, че това не е невъзможно, особено когато се види, че "Подемос" не могат лесно да изберат страна. Може би национализмът би получил полза, но би претърпял и загуби, защото след още два месеца ще е по-малко поляризирана средата в Каталуня след всичко случило се.

А третият вариант е малко по-сложен - лидерът на социалистите, който опитва да излъчва послание на помирение, да стане премиер сам с едва 22-25 места при парламент с 135 (и изискването за минимум 67 места за мнозинство - бел. ред.) и да го поддържат другите конституционалистки партии - Народната партия и "Граждани" и евентуално "Подемос", за да има прав на малцинството. Това, което е невъзможно, е "Подемос" да подкрепи Народната партия и "Граждани". На практика е невъзможно и конституционалистите да имат абсолютно мнозинство. Ако това можеше да се случи, щеше да управлява лидерът на "Граждани" Инес Аримадас.

- Лош - да, но не непременно поражение. Може да представи идеята, че е успял да спре независимостта, дори да управляват националистите, но по-малко радикално и едностранно, той може да изтъкне това като известен триумф. Но съм съгласен, че резултатите ще са лоши за Народната партия и че има много критики към Рахой, че например, ако "Граждани" спечели, това ще се отрази на отношението към партията на национално ниво за сметка на управляващите на Рахой.

- Рахой ще направи всичко възможно да не се случи, защото не би имал полза. "Граждани" увеличават подкрепата си в момента в цяла Испания, а тази за Народната партия спада. Смятам, че той ще направи всичко по силите си, за да може изборите да са чак през 2020 г. (когато трябва да са редовните - бел. ред). Икономиката се справя добре и той ще разчита, че може да спечели време и да се охлади каталунският конфликт.

- За съжаление да. Не се говореше за образование или други важни правомощия на Женералитат (органите на местната власт на Каталуня - бел. ред.), нито дори за компаниите, които си тръгнаха по време на кризата. Само за затвора, за независимостта, без значение дали става дума за партии в лявата или в дясната част на спектъра. Важната тема беше националната и обществото силно се сегментира.

- Каталунският национализъм - споделян от приблизително половината от избирателите в Каталуня - си мислеше, че европеизмът може да му предложи решения и да застане на негова страна срещу Испания и че при криза като последната ЕС ще гледа със симпатия към каузата на национализма. Когато това не се случи и председателят на комисията Жан-Клод Юнкер, Европарламентът, Комисията и Европейският съвет заявиха позициите си, това отприщи евроскептична реакция. В Каталуня немалка част от населението излезе с послание от ЕС за защита на демокрацията - нещо, което подлежи на критики и е спорно, защото реално може да се оспори дали каузата може да се свърже с демокрацията, предвид разделенията в обществото, нарушеното върховенство на закона и т. н. Разбира се, може да се усили чувството на разочарование и измама от ЕС. В каталунския национализъм това се вижда - особено при Пучдемон.

- Не, не няма подобни отношения нито у каталунците, нито у останалата част от Испания. В социалните мрежи обаче е лесно да има противопоставяния между поляризирани хора. В момента има много напрежение в самата Каталуня. Имаше лидери, които демонстрираха испанофобия, расизъм и чувство за превъзходство и отправяха подобни декларации - а несъмнено имаше такива и от другата страна. Но не бива да се преувеличава.

Мисля, че Испания твърде много години преживяваше тероризма на (баската сепаратистка организация) ЕТА. Това не се случи - хората в Испания не отхвърлят баските. В случая на каталунците е малко по-сложно, имаше много обиди от каталунците към Испания и това предизвика у някои гняв, а и умора; но не мисля, че положението е толкова сериозно. Ще има обаче известно недоверие между онези, които се чувстват испанци и другите, които се чувстват каталунци. Но говорим за напрежение преди всичко в рамките на Каталуня.

- Това е големият въпрос. Очевидно е, че независимостта не е на дневен ред, защото държавата е способна да я спре, а и най-вече защото в самата Каталуня няма недвусмислено мнозинство, което да осъществи това (на референдума за независимост на 1 октомври гласуваха по-малко от половината от избирателите - бел. ред.). Говори се за нова фаза, в която да има конституционна реформа, да се говори за парите, които получават автономните области, за властта на регионалните правителства. Това би била конструктивна фаза, която би могла да доведе испанската държава до пълна федерализация. Засега можем само да отхвърлим крайните възможности - независимост, нов референдум, по-голяма централизация.

През последните пет години имаше особен вид пулс. Каталунският национализъм си даде сметка, че е силен, но не достатъчно, за да победи Испания. А испанските институции си дадоха сметка, че са силни и могат да спрат независимостта и че се появява ново испанско национално чувство, но те не достатъчно силни, за да спрат национализма. Може би урокът трябва да е и двете страни, познавайки силата и слабостите си, да са малко по-конструктивни. В този процес обаче трябва да бъдат въвлечени и останалите автономни области. Това не може да е въпрос само между Мадрид и Каталуня - има и други 16 - и това може да доведе до много сложен процес на преговори. Дано е конструктивен. За момента съм песимист заради деликатността на ситуацията, но в дългосрочен план съм оптимист, защото не би имало как да се избегнат решения, способни да запазят доброто съжителство занапред.