Проф. Карол Мундел: Науката е много човешко, много творческо занимание

Карол Мундел е професор по астрономия в Университета Бат и главен научен съветник към Министерството на външните работи на Великобритания. Тя получава бакалавърска степен по физика от Университета в Глазгоу, след което работи в Обсерваторията на Джодрел Банк, Университета в Манчестър, където завършва докторска степен по астрофизика. По-късно тя се премества в Университета в Мериленд, преди да се присъедини към университета "Джон Мурс" в Ливърпул, където придобива степен Професор през 2007 г. Проф. Мундел бе в България за Софийския фестивал на науката.
- Виждаме възход на популярната наука, като примери - фестивалът, на които изнасяте лекция, сериали като "Теория за Големия взрив"...Науката готина ли е вече?
- Така мисля. Аз лично виждам голяма активност у младите хора, още от ранна възраст, когато има важни въпроси, които да зададат, ангажираност, независимо дали става въпрос за климатичните промени, за състоянието на океаните или за тези абстрактни въпроси като природата на вселената, черните дупки и Космоса. Мисля, че и учените работят усилено, за да въвлекат обществото, и това помага много, защото има много материал. Работата с журналистите също. Има желание науката да се комуникира по различен начин и всеки от нас дава различна експертиза, за да помогне. Мисля, че има голям интерес към това.
- Мислите ли, че все по-голямото разнообразие в науката помага? Наличието на повече жени или хора от малцинства привлича ли повече млади хора с различен произход и история?
- Мисля, че да. Ако погледнете статистиките, България се справя много добре по отношение на половото разнообразие. От моя гледна точка разнообразието, в широк смисъл, разнообразието на опит е много важно. За да отговориш на какъвто и да е въпрос, колкото повече различни хора имаш, толкова повече различни подходи комбинираш и толкова по-добро е решението. При едни и същи хора, ще получаваш едни и същи отговори.
Но трябва да видиш и някой, който прилича на теб, за да знаеш, че има път напред, да проимаш амбицията и да я последваш. Така че видимото разнообразие е много важно.
- Можете ли да обясните по-подробно това, което споменахте за различните подходи? Особено по отношение на инженерните и точните науки, много хора биха казали, че математиката си е математика, науката – наука. От какво значение е произходът и полът на човека, който прави науката?
- Науката е много творческо, много човешко занимание. Същестува мит, че хората в изкуствата и хуманитарните науки се занимават с творчество, а науката е логична и суха. Не намирам това за вярно. Мисля, че и в двете сфери ги има и двете неща. Има точност в изкуствата и креативност в науката. Когато измисляш въпроси, използваш научен метод да намериш отговорите им. Научният метод е точен, но начина, по който формулираш въпроса, може да определи как ще решиш проблема. Така че не е толкова просто, че да може да се каже "това е просто математика". Как формулираш въпроса, как решаваш какво всъщност изучаваш?
- Предполагам, че сте видели статистиките, че в източноевропейски държави, особено България, има по-висок от средното процент жени в точните и компютърните науки. Намирате ли разлика в подхода от и към жените в Източна и Западна Европа?
- Интересно ми беше да се поуча от източните държави с позитивни статистики как са стигнали дотам, какви поуки можем да си извадим ние в страните, където статистиките не са толкова добри. Факт е, че във Великобритания и САЩ това все още е голямо предизвикателство. Особено във физиката и инженерните специалности виждаме, че наистина няма баланс. Има млади жени с амбицията да работят в тези сфери и въпросът е как да ги поощрим от ранна възраст и да ги задържим там. Мисля, че има доста изследвания на различните културни разлики и опциите за работа, както и на историята на еволюцията на страните по отношение на възможностите и очакванията – дали да се работи изобщо. На поколението на майка ми във Великобритания не бе разрешено да работи след брака или децата. Само преди едно поколение се очакваше от жените да си стоят у дома като майки на пълен работен ден.
- А какво се изисква, за да бъдат задържани жените в науката? Предполагам, че майчинството и грижата за семейството играят роля, но би трябвало да има и други аспекти.
- Например да се разшири дебата за отпуските на родителите (майчинство или бащинство, бел. ред) – някои от тези инициативи са много важни. Младите мъже също биха искали да се грижат за семействата си.
Да се смени възприятието на "самотния гений", което е част от популярната култура. Ако потърсите великите учени в "Гугъл", ще откриете списък от исторически велики мъже и във възгледите по тази тема има доста предразсъдъци. Да излезем от този мит, че един самотен гений, обикновено бял мъж, ще направи всички открития. Голяма част от науката се дължи на работа в екип. Има нужда от различни подходи, за да се справим с глобалните проблеми, нуждаем се от разнообразие, за да се преборим с тях.
- Вие самата комбинирате ролята на човек, работещ за правителството, и на учен. Как намирате баланс?
- Двете роли се допълват. Когато пътувам в ролята на главен научен съветник, очевидно изпълнявам целите си на министерството на външните работи, които покриват науката. Когато пътувам, имам и авторитета на учен и разбирам натиска и проблемите върху научния сектор, механизмите за финансиране и как да се използват. Работя в международна среда и винаги съм работила с чуждестранни сътрудници. Виждам истинската сила на международното научно сътрудничество и допринасям с това към работата си в министерството и научната дипломация. Двете се допълват много силно.

- Как мислите, че научната дейност на Великобритания ще се промени след Брекзит, ако той все пак се случи?
Ние имаме водеща научна и иновационна база, която е водеща в световен мащаб. Уверена съм, и опитът ми от първите месеци на тази позиция, показва, че тази екосистема е призната. Много страни, които съм посетила, отбелязват това. Правителството също бе пределно ясно в позицията си, че ще поддържа и увеличава тази репутация, както и в посока на това, че Великобритания е една от топ 5-те държави в света по привличане на чужди таланти. Нещо повече, правителството обяви, че да достигне 2.4 % БВП до 2027 г. в изследванията и иновациите. Това ще дойде от академичният сектор, работещ заедно с индустриалния, за да запълни поточната линия на иновациите, която ще бъде ефективна.
Виждам, че посланието на правителството за това колко са важни науката и иновациите е позитивно. За икономиката ни, за културата ни, за здравето на страната ни. Изявленията около имиграцията, посланията на правителството бяха позитивни по отношение на "Глобалната Британия". По никакъв начин не искаме да затворим умовете си.
- Мислите ли, че нещата ще останат така, ако и правилата за европейските студенти се променят?
Глобалният пазар на образование е много променлив в момента и много конкурентен. Великобритания е високо оценена като глобален доставчик на образование. Посетих много страни в първите си шест месеца и по цялата планета срещам студенти, учили във Великобритания, и завърнали се у дома с много позитивно впечатления. Мисля, че академичният сектор работи много близко с правителството, за да може изработваните механизми да са полезни, ефективни и подходящи за това, от което се нуждае нашата страна с нашите амбиции.
- Връщайки се към научната ви работа, бих искала да ни споделите кое е било най-голямото предизвикателство и най-щастливият момент в нея?
- Много са. Привилегия е да бъда изследовател и особено да работя по природата на вселената. Често опитвам да правя неща, за които ми казват, че са невъзможни и няма как да се постигнат по някаква причина – няма пари или не е физически възможно, или нe eеобходимо, или друго. Ината съм и освен ако нещо не противоречи на законите на физиката и да няма как да се направи – ще го направим!
Така че създадох екип, който изучава избухването на гама лъчи в Университета "Джон Морс". Работим с много скромен бюджет, но имаме важни научни въпроси, на които да открием отговора и трябваше да обясним пред институцията защо ни е нужно финансирането. В тази система работя със страхотен екип, енергични хора, които вярват, че могат да решат този проблем. Направихме първото пряко заснемане на магнетично поле близо до черна дупка. Това за мен бе съчетание от предизвкателство и постижение.
- Вие говорите публично за сексуалния тормоз на работното място и дори сте стигала до съд за това. Защо за жените все още е трудно да се защитят и отстояват и какво е нужно, за да се постигне това?
- Кампанията #MeToo, всички тези проблеми с насилието на работното място вече се обсъждат и това е много добре. Мисля, че все още има табу върху обсъждането на враждебната атмосфера на работното място и сексуалното насилие на работа. Това все още е много сериозен проблем и трудно за всеки, изпитал това, да говори за него. Мисля, че трябва да продължим институционалните процеси, да увеличим прозрачността и гарантираме, че бариерите пред жените са премахнати. Защото има страхотни таланти и всеки – мъж или жена - трябва да работи на място, където се чувства в безопасност и може да реализира потенциала си, какъвто и да е стилът им на работа, да имат професионален респект към ограниченията, които са ясно артикулирани и прилагани. Това би трябвало да е целта, към която се стремим.