Илиян: Често имам нестандартни и различни бизнес идеи. Някои от тях са добри, други абсурдни. Като малък ходих с баща ми, като се вареше ракията на местния казан. Беше ми интересно да видя как се случва целият процес. По-късно като студент работех в биомагазин, започнах да се интересувам от здравословно хранене и съответно научих и за фурмите, включително за тяхното високо съдържание на захар. Така видях потенциала в създаването на една ракия изцяло от фурми, без добавена захар. Реших, че идеята е добра, защото не съществува такъв продукт. Исках да направя нещо различно, иновативно и все пак традиционно българско. Проучих какви са възможностите за дестилация, споделих идеята на Силвия и я поканих да се включи. Последва намиране на бутилки, създаване на бранд, регистрация, етикети, маркетинг стратегия. И в края на 2018 "Касаба" беше на пазара.

Силвия: "Касаба" се приготвя по традиционен български метод за дестилация, без отлежаване. Изсушената фурма съдържа около 60% захар и това я прави много подходяща за производството на ракия. Фурмите, които използваме, са биосертифицирани, сорт "Деглет Нур". Нарича се още царицата на фурмите и се отличава с по-светъл цвят и мек, меден вкус. Вносът е от Северна Африка.

Илиян: Целият процес от откъсването на плода до отварянето на бутилката не е кратък. Фурмите се сушат и обработват още в Тунис, откъдето после ги внасяме. Като пристигнат тук, ги изпращаме в дестилерия. С помощта на технолог с дългогодишен опит в производството на плодови дестилати създадохме рецептата за "Касаба". В дестилерията ракията преминава през традиционните етапи на ферментиране, варене и дестилиране. Готовата продукция разпространяваме с партньорска мрежа от магазини, ресторанти и барове, както и онлайн.

Силвия: Касаба означава малко селище. Думата идва от арабски и през турски е достигнала употребата и в старобългарския език. Среща се в някои стихове и разкази. Малките селища навремето са били пресечни точки на различни култури, общности, занаяти, търговия. И "Касаба" пресъздава това обединение на новото и старото, на познатото и различното. Не може да има иновация без традиция, както напредъкът е невъзможен без промяна.

Силвия: Доколкото знам, вече са дарени на Червения кръст, които да ги раздадат на нуждаещи се. Надявам се вече да са изядени.

Илиян: Със сигурност не искаме да ги дават на нас. Бих предложил да ги преработят на спирт, който е така нужен в момента в болничните заведения.

Илиян: Зависи от сорта на фурмата, обработката и производството, но може би за около 30 хил. бутилки с ракия.

Силвия: Пазар има. Хората са все по-отворени към различното, новото, интересното. Срещаме съдействие и подкрепа от много места, разбира се, имаме и критици. Малките, бутикови и занаятчийски бизнеси се развиват все повече, защото хората търсят стоки с история, с чист произход, нещо нетипично. Крафт бирата, пекарните за хляб, фермерските пазари са добри примери за това. Искаме по-скоро да спадаме към тази част, не целим масовост, а таргетираме специфичен сегмент от хора. Такива, които обичат да опитват нещо различно и са отворени към света и новото - т.нар. съвременни бохеми. Но бих казала, че навлизането на пазара е това, което е предизвикателното.

Силвия: "Касаба" е проект, в който с Илиян участваме само двамата, зад нас няма големи марки и хора. Започнахме през ноември 2018, без да разполагаме с голям бюджет за позициониране, реклама и маркетинг. Но имахме 365 бутилки с ракия от фурми и много желание да я покажем на повече хора, да разкажем за нея. За много неща не бяхме подготвени. Не знаехме и се учехме в движение. И двамата имаме опит в много различни сфери, но търговията с алкохолни напитки не бе една от тях. Започнахме да се свързваме сами, чрез наши контакти и с помощ от приятели с управители на ресторанти и барове, да се срещаме с тях и да представяме ракията. Първи откликнаха наши познати, които държат такива заведения. Те ни дадоха някакъв начален тласък и видимост.

Илиян: За мен демокрацията е основен елемент в създаването и реализирането на нови идеи. Примерите са навсякъде около нас и тепърва ще виждаме още и още. Мисля, че обаче има още много какво да се направи за това държавата и институциите да помагат на предприемачите по този път. А за дипломацията трябва сме много внимателни. Всеки ден слушаме как големи страни си налагат мита и ограничения заради лоша дипломация. Това не трябва да се допуска, защото е вид ограничение. Липса на свобода, която пречи да създаваш, а светът има нужда от повече създатели.

Силвия: Израснах с много свобода и можех да избирам какво да уча, какво да правя или да не правя, коя да бъда, в какво да вярвам, какво да слушам, как да се обличам. До голяма степен свързвам демокрацията с правото на свободен избор и свободата да мислим, да се изразяваме. Децата на прехода днес създават иновациите, защото първата им глътка въздух е била на свобода. "Касаба" също е плод на демокрацията, защото сега имаме свободата да поръчаме фурми от Тунис, да създадем бизнес и да продаваме онлайн. Нещо повече, сега имаме съзнанието, че това е възможно да се случи. Но в демокрацията се проявиха и много дефекти, главно от грешно разбраната свобода. Колкото до дипломацията, мисля, че никога няма да знаем истинското й лице. Въпреки това трябва да се стремим към поддържане на едно високо ниво в международните отношения, което може да отвори много врати за търговията и други сфери.

Илиян: Някои от мерките одобрявам, други не. Светът е доста комплексен и когато се прави нещо ново като закон или правила, трябва да се види през очите на всички засегнати. А не просто на сляпо да се приемат някакви неща, без някой да е седнал и да е премислил ефекта от него. Иначе като цяло ме дразни бездействието на хората. Иска ми се всеки един от нас да е по отговорен към обкръжаваща го среда. Като види някаква нередност - да я съобщава, като има идея как нещо може да стане по-добре - да я предлага, просто да се действа, а не да си го запазва за себе си или да го пише в интернет. Това не решава проблеми и не подобрява средата.

Силвия: Най-много ме дразнят паниката на някои хора и забраната за пътуване. Дразнят ме и крайно пренебрежителните хора. Иначе ако подхождаш умно към всяка ситуация и ограничение, всъщност мерките може да не ти пречат особено. Въпрос на нагласа и гъвкавост е. Ние не обичаме да ни ограничават свободата и от това ни заболя най-много. По-неприятни обаче са последиците от ограниченията. Негативният ефект, който ще има това върху бизнесите, е притеснителен. Наскоро се разхождах и видях толкова много затворени малки магазинчета и бизнеси в центъра на София. Това е тъжното и неизбежно последствие.

Илиян: Ще отида някъде в природата. На море или на планина, няма значение. Там си почивам най-добре и ми хрумват нови идеи.

Силвия: Преди началото на извънредното положение планирахме няколко кампании с "Касаба", както и да посетим различни градове, където да се срещнем с партньори. Ще се фокусираме върху популяризирането на бранда и разрастване на покритието ни както в София, така и в цялата страна. Иначе първо ще видя близките си и ще отида на морето.

Илиян: Светът никога няма да бъде същият. Живеем в интересни времена, които са изпитание за всеки от нас. Пандемията няма да затихне с последния ден от карантината, нито ще е последната такава. Ще трябва да променим разбиранията и навиците си, за да се адаптираме успешно към този нов свят. Но това няма да е нито първото, нито последното изпитание, което човек е преодолявал.

Силвия: Мисля, че след пандемията може би ще трябва да си създадем нова дефиниция за нормално. Всяко страдание и лишение ни прави по-силни. От тук нататък може би ще гледаме по различен начин на много неща от ежедневието ни. Ще се мием повече и ще пипаме по-малко. Ще бъдем по-предпазливи и ще гледаме съмнително този, който кашля. Всяка криза оставя уроците си, а от тази са много. Със сигурност вече ще бъдем много по-подготвени психически за подобни сътресения, които влияят пряко върху живота ни. Бизнесът и начинът, по който се прави бизнес, също ще се променят. Вярвам, че хората ще започнат да си помагат повече.

Още за бартера с доставката на 3 тона медицински консумативи и 12 тона фурми - тук