Посланикът на Дания: С България може да сме политически съюзници след Брекзит
Дания все още отчита върховенството на закона като фактор за бизнеса, когато решава да инвестира ли в България, но вижда и нарастващ интерес, който "зеленото" възстановяване, за което се готви Европа след кризата с COVID-19, само ще увеличи.
Това каза в интервю за "Дневник" посланикът на Дания в България Н. Пр. Сьорен Якобсен.
Якобсен е в София от 2017 г. Преди първия си посланически мандат, който изтича тази година, има опит като заместник-посланик в Анкара (2006-2009 г.) и Пекин (2009-2013 г.), както и в различни отдели на Министерството на външните работи, от европейски политики и миграция до африкански въпроси. В китайската столица се връща след мандат като първи секретар в началото на века. Една година (2013-2014 г.) е в Кабул като ръководител на политическите въпроси в посолството.
Тази седмица посланикът разговаря с изданието за връзките с България, за ваксинния съюз, който сключиха Австрия и Дания с Израел, за бъдещето на Европа след коронавируса и дори за традицията жените да получават цветя на 8 март.
Срещаме се година след като Европа бе парализирана от COVID-19. На 13 март и България, и Дания въведоха строги мерки срещу вируса. В България обаче Дания е известна като една от най-щастливите държави в света. Как се отрази пандемията на това щастие?
- Все още смятам, че датчаните са сред най-щастливите хора в света. Същевременно ковид несъмнено имаше ефекти върху съзнанието на хората. Увеличи се броят на хората, които се чувстват самотни или имат психични проблеми. Но този ефект не е само в Дания, а навсякъде по света. Сигурен съм, че когато преодолеем това, ще се върнем към нормалността.
Имате ли усещането, че страданието, отключено от COVID-19, поне малко обедини България и Дания?
- Видяхме, че ЕС може да се обедини за ваксините. Направихме много неща заедно. Кризата извади на показ и някои от промените и разликите в страните. Но ЕС дава силна основа за всички ни и се надявам, че това ще ни обедини и по пътя напред. Така че отговорът не е еднозначен.
Дания понижи целта си за ваксиниране, но се присъедини и към "ваксинен съюз" с Израел и Австрия. Означава ли това, че Копенхаген е песимист за бъдещето на доставките и, следователно, на кампанията за ваксиниране в Европа?
- За нас това, което прави ЕС е много важно. Сто процента подкрепяме усилията му. Мисля, че ЕС измина дълъг път и тъй като бяхме единни, се справихме по-добре, отколкото бихме като отделни държави. Имаше някои спънки с доставките и в този смисъл беше добре да проучим други начини за доставяне на ваксини. Израел е много силна държава в научноизследователската дейност и решихме, че ще е добре да влезем в дългосрочна връзка с нея и да я развиваме в бъдещето.
"За нас е много важно да се уверим, че ще си свършим работата в ЕС, която е основната, но и че ще потърсим и свои начини. Не трябва да се гледа на това като на нещо срещу ЕС или като на критика срещу ЕС. Не е така."
Това е просто начин да изследваме всички възможности да се сдобием с повече ваксини, но и с повече изследвания.
Но държави като Франция вече бяха критични и нарекоха съюза за ваксините "отдалечаване от общия подход".
- За мен е важно да кажа, че сме 100% зад ЕС, не го разделяме. Само разглеждаме различните начини за научна разработка и евентуално повече производство. Това е печеливша ситуация за всички, а не от типа "или-или".
Очаквате от съюза с Израел и Австрия подобряване на научноизследователската дейност и по възможност по-голямо производство на дози?
- Точно така.
Какво мислите, че трябва да се промени в подхода на ЕС към ваксините? Другият участник от ЕС във ваксиния съюз с Израел, Австрия, гласно изказва недоволството си.
- Мисля, че ЕС е силен глас. Той трябва да окаже натиск на компаниите, с които са сключени споразумения. Трябва да настояваме да получим това, което сме поръчали. Трябва и да разглеждаме възможностите на ниво ЕС за увеличаване на производството в различни обекти в съюза. В Дания, разбира се, най-важното е да ваксинира възможно най-бързо, но тестването също е много важно. Това е една от ключовите теми. Мисля, че това ще е основно разрешение за отваряне на обществото.
Одобрявате ли блокиране на износ на ниво ЕС, както стана опит за доставки от Италия на "Астра Зенека"?
- Дания подкрепя правилата на ЕС за износ на ваксини. Важно е да отбележа, че за нас е важно фармацевтичните компании да спазват договореностите с ЕС.
Поддържа ли Дания все още целта си да ваксинира всички до края на юни?
- Променихме датата - 18 юли - заради липсата на ваксини. Но все още остава амбицията ни.
Каква е рецептата за успешна ваксинационна кампания?
- В Дания имаме усещането, че всеки иска да се ваксинира. Нежелаещите са маргинален дял. Така че не се налага да убеждаваме хората. В България е различно, хората са по-скептични. Разбира се, здравните власти направиха приоритетен списък кой трябва да се ваксинира първи - хората в домовете за възрастни, на първа линия, пенсионерите. Най-важното е да получим възможно най-бързо ваксините.
Дори да се справим с вируса, след него в ЕС ще останат много предизвикателства, които досега са оставали незабелязани - от миграция до климат и битката за ценности. Страдат ли европейската интеграция и европейският интегритет заради коронавируса, или напротив, кризата ще е полезна?
- Така е, в последната година много въпроси останаха на заден план. Имахме обаче съгласие за много важни неща - многогодишната финансова рамка и климата например.
"Когато кризисната ситуация приключи, ЕС ще е по-силен и обединен, защото всички ще видят, че ни трябва по-силен съюз, за да се справим."
Например с миграцията, която споменахте, и климатичните промени, но и въпросите пред вътрешния пазар след кризата; как ще се рестартират икономиките; за тези въпроси ЕС ще е ключов. Дългосрочно погледнато съюзът няма да страда, но действително имаше краткосрочни спънки.
Докато ЕС търсеше общ подход към бъдещето и работеше за споменатия от Вас дългосрочен бюджет, се очерта разломът между Запада и Изтока за връзката между евросредствата и върховенството на закона. Как изглежда проблемът, погледнат от Дания?
- Ние подкрепяме върховенството на закона, мислим, че е важен въпрос в ЕС. Подкрепяме това, че България стана част от Механизма за сътрудничество и проверка. Върховенството на закона трябва да остане основен въпрос и сме "за" връзката между фондовете и върховенството на закона - това е ценност, която обединява съюза.
Друга разделяща тема е разширяването. В последните шест месеца тя се сведе - поне в България - до спора между София и Скопие. Миналата година имаше новини, че Дания подкрепя ветото срещу Северна Македония, но Вие отхвърлихте и заявихте, че сте "за" начало на преговорите. Страната обаче бе известна като скептична към разширяването в последните години. Променихте ли нагласата си?
- По време на датското председателство през 2002 г. бе издействано разширяването с 10 държави от Централна и Източна Европа през 2004 г. Гордеем се с това и го смятаме за важно. Подкрепяхме и България и Румъния. Казахме, че в ЕС в момента текат много вътрешни дискуси и ако ще се разширяваме, трябва самият съюз да е готов, а не само кандидатките. При дискусиите миналата година подкрепихме начало на преговорите със Северна Македония, а накрая - и Албания.
Скептични сме само в смисъл, че казахме, че държавите трябва да отговарят на критериите. Цялата дискусия между България и Северна Македония е нещо, в което не искаме да се месим - те трябва да я решат сами. Зная, че, когато България пое европредседателството, интеграцията на Западните Балкани беше приоритет. Надявам се, че ще имаме напредък и че България и Северна Македония ще намерят решение.
От една страна, подкрепяте френската идея, че е нужно вътрешна промяна редом с разширяването, от друга страна при гласуване Дания би гласувала "за" начало на преговори между България и Северна Македония, но двете страни трябва сами да решат?
- Да.
Обратно в България. През 2013 г., преди идването ви, тогавашният президент Росен Плевнелиев каза, че датският бизнес се оплаква от проблеми в България - с правосъдието, с предсказуемостта на средата. Осем години по-късно чувате ли същите притеснения от компании, които искат да инвестират тук?
- Преди две години JYSK отвори голям балкански дистрибуционен център в София. Това е най-голямата датска инвестиция в България досега - мисля, че около 100 млн. евро. Компании като "Карлсберг" също имат пивоварна дейност тук. Мисля, че много датски компании са тук и се справят добре. Разбира се, все още се говори за ситуацията с върховенството на закона и правосъдието, но в крайна сметка датските компании искат да идват тук и да са част от събитията в България.
Но все още виждате правосъдието и върховенството на закона като спънка за бъдещи инвестиции?
- Това е част от решението. Когато обаче искат да инвестират някъде, датските компании гледат и към потенциалната си печалба, обмисляйки възможностите. Виждаме обаче засилен интерес. Особено след като България ще получи 6.2 млрд. евро от фонда за възстановяване от коронакризата, имаме силен интерес датски компании да са част от това. Не смятам, че датските компании се притесняват да дойдат, но действително (върховенството на закона) е един от факторите. От друга страна, голяма част от средствата ще бъдат използвани за зелен преход и датският бизнес се интересува.
С други думи - колкото по-зелена става българската икономика, толкова по-добре за датския бизнес?
- Точно така.
България и Дания отбелязват и 90 години двустранни отношения. Има ли нещо конкретно, което ви се иска да стане между двете държави, а то още не се е случило, откакто сте тук като посланик?
- Няма нещо конкретно, но бих искал да видя по-голям обмен на политическо ниво, повече визити, а и съюз по редица въпроси.
"След Брекзит Дания се нуждае от нови съюзници в ЕС по различни въпроси и вярвам, че с България е възможно да сме такива. Искам изграждането на съюз на политическо ниво да се увеличи, заедно с търговията."
Освен това 60 хил. датски туристи идват тук всяка година. Мисля, че България е красива страна и се надявам повече туристи да идват, за да се наслаждават на красотата, която имате тук.
Какви въпроси имате предвид, когато говорите за съюз - външна политика или друго?
- Мисля, че може да има случаи, по които да имаме общ интерес. Може да е за вътрешния пазар, за енергетика или такива въпроси, може да са специфични случаи на общ интерес. Става дума за анализ на всеки отделен случай и да се види дали България и Дания може да имат общ интерес. Разбира се, съзнавам, че двете държави са доста далеч една от друга по редица въпроси, но трябва да търсим общото.
Дания се надява, че България може да запълни поне част от нишата, оставена празна от напускането на Великобритания?
- Да.
Ако оставим настрана политиците и погледнем към "обикновените" хора, мислите ли, че българите и датчаните знаят достатъчно едни за други?
- Не мисля. Датчаните идват тук на почивка и са за малко. Във "Фейсбук" имахме кампания с две млади българки, които учат в Дания. Говорим за това какво правят там и как гледат на Дания. В страната има много български студенти и мисля, че това е важно. Разбира се, винаги можем да научим още едни за други и това би било добре.
Тази година изтича мандатът ви в София. Вероятно си спомняте нещата, които най-много ви изненадаха.
- Днес е 8 март и се предполага, че трябва да подарите рози на жените на работното си място. Това е странно за датчанин - ден на битката на жените е, не трябва да им давате рози. Освен това в Дания сме много структурирани, но аз съм бил в Афганистан, в Китай и Турция, така че съм свикнал. В този смисъл България е много повече като Дания.
Има ли неща, които се промениха към добро пред очите ви, които да изглеждат по-европейски?
- Ако видите как говори правителството за климатичните промени и за зеления дневен ред, промяната е в по-зелена посока. Мисля, че приоритетите се промениха.
Поне на думи.
- Така е, думите са само една стъпка, но е първото, което трябва да направите.
Българската външна политика също е много важна. Имате силна връзка с Турция. България се справя добре с външната граница, така че в миграцията тя е важен играч, макар Дания да е далеч, оценява това, което прави.
България се възприема и като граница, и като добър мост.
- Разбира се, Турция е важна и на ЕС трябват здрави отношения с Турция. В това ролята на България е важна, Турция е най-големият ви съсед. Разбира се, че е сложно, но по въпроса с границата България се справя добре.
Но да си добър мост, пречи да се вземат трудни решения на европейско ниво - например за санкции.
- България играе добра роля и по отношение на Русия, тя подкрепи европейските санкции и е конструктивна и по този въпрос.
Разговаряме на Международния ден на жената, а Вие бяхте един от едва трима посланици мъже, които се включиха в инициативата "Посланик за един ден" заедно с тези от Великобритания и Германия. Какво ви подтикна да го направите?
- Равенството между половете е голям приоритет за Дания и сегашното правителство. Когато бях попитан дали искам да се присъединя, казах "да". През другите години е имало само посланици жени в инициативата, приемали момиче като посланик за ден. Но съм участвал и в други подобни инициативи. Преди две години бях помолен да кажа нещо за равенството между половете в Дания. На професионално ниво е съвсем естествено за мен, а и имам две дъщери и искам всички да имат равни възможности. Мисля, че е важно всеки, независимо дали е мъж или жена, да използва възможностите, които има. Но трябва да кажа, че ако искате равенство между половете, трябва да включите в такива инициативи и мъже, и жени.
Вашият "посланик за ден" Виктория Кабаиванова вероятно е научила много от Вас. А Вие какво научихте от нея и от другите млади хора в инициативата?
- Научих, че е много активна и много амбициозна. Имахме среща със заместник-външния министър. Тя активно задаваше въпроси преди срещата и влизаше в дискусията, а е само на 17 г. Беше добър опит и за мен, и за останалите колеги в посолството.