София инт Велд, евродепутат: Еврокомисията се страхува да върви срещу правителствата

Европейската комисия е твърде плаха при случаи на корупция и нарушаване на върховенството на закона в държави членки на ЕС. И това е свързано в голям степен с начина, по който е организиран Европейският съюз. Същевременно, ако се прилагат решително вече съществуващите механизми - включително по отношение на България - ситуацията ще се подобри.
Това каза за "Дневник" евродепутатът София инт Велд от групата на партия D66, част от Алианса на либералите и демократите в Европа. Тя бе в София като част от двудневна мисия на делегация от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). С колегите ѝ са обсъждали борбата с корупцията и спазването на върховенството на закона с правителството, представители на гражданския сектор, главния прокурор и други.
"Дневник" разговаря с нея непосредствено след пресконференцията, на която бяха споделени резултатите от посещението.
Г-жо Инт Велд, миналата есен Европейският парламент прие остра резолюция заради корупцията и ситуацията с върховенството на закона в България, внесена именно от вашия комитет. Година по-късно, след двудневното ви посещение, мислите ли, че които и да било от исканията са адресирани от българските власти?
- Изразихме притесненията си и чувствам, че много от тях не са адресирани. Въпреки това виждам силна решимост. Виждам, че хората са мобилизирани. Надявам се всички различни личности и сили, които са толкова решени да направят промяна, че ще се "намерят" и ще успеят да са ефективна сила.
У кого обаче виждате тази решимост - в правителствените среди ли, или по-скоро сред гражданското общество?
- Вижте, говорихме с много различни участници в тези процеси - със служебното правителство, с омбудсмана, с журналисти, с НПО, с главния прокурор. В целия спектър виждам хора, за които чувствам, че може да направят промяна. Има я искрата надежда, макар да признавам, че проблемите са много сериозни.
Преди малко говорихте пред медиите за срещата си с главния прокурор Иван Гешев. А преди това изредихте проблемите пред прокуратурата - правомощията му, липсата на контрол и резултати. Когато повдигнахте темата и пред самия него, как реагира - изрази ли тревога? Даде ли сигнал, че разбира тези проблеми?
- Не.
Нямаше реакция на казаното от вас?
- Той направи изявления, които в общи линии вероятно са верни, но не чувствам, че те отговаряха на притесненията ни. От друга страна, той вероятно не бе правилният човек, на когото да се зададат тези въпроси.
Ако ще говорите за реформи, които ще направят него или поста му отчетен в по-голяма степен, или ако ще питате за инерцията - липсата на пълноценни разследвания и на прозрачност - едва ли той е правилният човек за отговорите. Разбира се, няма да каже: "Абсолютно сте прави."
Беше полезно обаче да предадем посланието. И в крайна сметка реформите на системата са за следващия парламент и следващия кабинет на България. Реформата на прокуратурата е поставена на масата отдавна. Помня и съдебния случай точно за липсата на отчетност през 2008-2009 г. Сега е 2021 г., а проблемът не е решен.
(През 2009 г. България бе осъдена в ЕСПЧ в Страсбург по емблематичното дело Колеви срещу България, по което бе констатирана невъзможност да бъде разследван тогавашният главен прокурор Никола Филчев. С решението съдът задължи България да въведе ефективен механизъм за възможност за независимо разследване на главния прокурор, но повече от 10 г. това не се е случило - бел. ред.)
Сигурна съм и че във всички области, за които говорихме, има стъпки, които могат да се вземат сравнително лесно. Ако направите стъпки, с които прокуратурата да стане много по-ефективна и предприемете мерки, за да укрепите капацитета на разследващата журналистика и плурализма и отчетността на правителствата, нямам съмнение, че бързо ще видите промени в обществата и правителствата.
Заради санкциите по "Магнитски", наложени от САЩ на трима български граждани, LIBE критикува Европейската комисия, че действа твърде бавно срещу случаите на корупция в България. Убеди ли ви комисията в решителността си да се бори с този проблем?
- Категорично не. Комисията е твърде плаха, твърде сдържана, а това е свързано в голям степен с начина, по който е организиран Европейският съюз. ЕС е дълбоко - и все повече - междуправителствен съюз, което означава, че шоуто водят правителствата. Европейската комисия трябва да е независима, трябва да прилага закона, но "танцува" в ритъма на националните правителства.
Ако имате правителство, където се виждат проблеми като корупция, лошо управление или дори по-сериозни като в някои държави, и ако комисията трябва да действа срещу това правителство, но същевременно не иска, защото чувства, че работи за това правителство, виждаме резултата.
Стигнахме до момента, в който от Европейския парламент искаме да дадем Комисията на съд, защото не прилага механизма за обвързаност между върховенството на закона и достъпа до средства от бюджета на ЕС, в случая - на Полша и Унгария. Мисля, че комисията трябва да прави повече. Не бива да е съюзник на правителствата, а на гражданите.
Казвате ли, че комисията си затваря очите за ставащото в България?
- "Затваря си очите" може би е твърде силен израз, но комисията се страхува да върви срещу правителствата. Това не се отнася само за България. Европейските средства обикновено се разпределят през националните институции.
Ако в националните институции има корупция, тогава как комисията ще засече това, ако контролът и одитирането от комисията се свеждат до това да се молят националните власти да докладват как се харчат парите и ако същите власти, които са виновни за корупция, след това са попитани "Изхарчихте ли добре парите?", какво мислите, че ще ви кажат? "Разбира се, имаме доказателства и всички документи"? Това не работи.
Ако погледнете CVM например (Механизмът за сътрудничество и проверка, който действа за България и Румъния от присъединяването им към Европейския съюз - бел. ред.) - съжалявам, трябва да заключите, че ако днес, 14 години след влизането на България в ЕС, продължаваме още да говорим за върховенството на закона, корупцията и бедността, то нещо явно не работи. Но със сигурност стореното от Комисията не е достатъчно.
През по-голямата част от тези 14 години, за които говорите, един човек и водените от него правителства доминираха в българската политика. Смятате ли, че връзките на бившия премиер Бойко Борисов и партията му с европейските институции и правителства са сред причините за отношението на ЕС към България?
- Вижте Европейския съвет. Това е абсурдно недемократична структура, която не е отчетна пред никого. Ако говорим за здравето на демокрацията и проверяването и баланса между властите, тогава Европейският съюз има проблем.
Защото Европейският съвет решава много неща, може да взима решения за всички европейски граждани, но не се отчита пред никого. Не можем да свалим с гласуване Европейския съвет. Той е съставен от правителствени ръководители или в някои случаи държавни глави. Но ако тези ръководители са отговорни за корупция и престъпления, а са членове на същата структура, която трябва да вземе мерки, какво очаквате?
На нидерландски казваме: "Това е все едно касапинът сам да си проверява месото." Какво мислите, че ще каже? Това е проблем, защото Европейският съвет се държи като правителство на Европа, взима решения, но не се отчита пред никого.
Вижте и членовете - говорихме за Борисов, но други двама са разследвани за измама, лидерите на Австрия и Чехия. Двама - тези на Словакия и Малта, които също (като Борисов - бел. ред.) вече не са на власт, бяха свързани с кръгове, занимаващи се с международни престъпления и дори убийства (на журналистите Дафне Каруана Галиция и Ян Куцяк - бел. ред.). Правителството на Гърция е обвинено в нарушение на човешките права (заради действия срещу мигранти)...
Всички тези хора са част от Европейския съвет. Имаме проблем с демократичното върховенство на закона и в Европа като цяло.
Говорим за проблемите, а какви са решенията? Отново пример с България - бяха ѝ наложени санкции по американския закон "Магнитски", а на европейско ниво все още не е прилаган спрямо нея новият механизъм за спиране на средства заради проблеми с върховенството на закона. Смятате ли, че Европейската комисия трябва да приложи други, нови механизми, които да работят, или да приложи сегашните?
- Комисията трябва да използва съществуващите инструменти. Окуражена съм от това, че Комисията се оказа много по-стриктна за средствата от фонда за възстановяване. Вече са задържани средства от Полша и Унгария с аргумента, че докато не оправят съдебната система и върховенството на закона и не гарантират, че парите няма да се харчат съобразно фундаменталните ценности, няма да получите парите. Много съм критична към Комисията, но в случая това е нещо добро.
Тук България трябва да внимава. Чувствам, че мога да отправя тази критика, защото само две държави не са предали плановете си. Едната е България, другата - моята Нидерландия. И ние нямаме правителство. Но мисля, че "морковите и тоягите" на комисията са нещо добро, а от наша страна, от Европарламента, мониторингът също регистрира случващото се и дава арсенал, за да активираме инструментите на разположение за решаване на такива проблеми.
Можем да оказваме и натиск, като даваме на хората да разберат, че следим ситуацията: на "лошите" - че ги наблюдаваме, а на "добрите" - че сме с тях.
София инт Велд, оглавява групата на партията си в Европарламента от 2004 г., но до 2009 г. на практика е единственият представител в нея. В този първи парламент е член на комисията за икономически и монетарни въпроси между 2009 и 2014 г. - на комисията за правата на жените и половото равенство. Също от 2009 г. е част от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.