Мануел Зарацин, германски представител на Балканите: Преговорите с ЕС да не се ползват за двустранни въпроси
- За Германия е важно да няма нов стил преговорна рамка с ЕС да не се променя за двустранни въпроси
- Не е нужно решението за София и Скопие да е 100% "чиста германска линия"
- Никой на Западните Балкани не иска да е "втора ръка" член на ЕС
- В подхода към региона са нужни любов, ангажираност, честност, яснота
Мануел Зарацин зае поста специален представител на Германия за Западните Балкани на 1 март 2022 г. - позиция, която преди това не съществуваше. Между 2008 и 2021 г. е депутат в Бундестага от "Зелените", първо като координатор на групата им в комисията за европейски въпроси, а след това - като говорител за политиката към Източна Европа. Преди това, от 2004 до 2008 г., е депутат в парламента на Хамбург. Завършил е история, източноевропейски изследвания и право в Бремен и Хамбург.
"Дневник" разговаря със Зарацин в Охрид, където той участва в Преспанския форум, а минути преди интервюто си бе на закуска със специалните пратеници за Западните Балкани на Съединените щати, Европейския съюз, Великобритания и Австрия. Той отговори на въпросите часове преди "Дневник" да получи достъп до документите, предложени от Франция като ротационен председател на ЕС, в които има промени в преговорната рамка, и коментира актуални на Западните Балкани теми, между които е и началото на преговорите на Северна Македония и Албания с ЕС, зависещо от българското вето.
Г-н Зарацин, току-що се видяхте с други посланици от Западните Балкани. Обсъдихте ли как ще работите заедно в региона?
- Постноянно сме в обмен. В длъжностната ми характеристика ми е да улеснявам влизаането в ЕС; да работя с Лайчак, Шмит и институциите и партньорите в региона (имат се предвид Мирослав Лайчак, представителят на ЕС за Западните Балкани, и Кристиан Шмит, върховният представител за Босна и Херцеговина - бел. ред.). Страхотно е да има колеги от различни институции, да се обменят идеи - едновременно да улесняваш диалога и да си силен глас за интересите на региона в страната.
Как е възможно позиция с такава длъжностна характеристика толкова дълго да не е в германския списък с институции, въпреки че интересът на Берлин към региона е от много години?
- Правителството реши - а това е и в споразумението на коалицията "Светофар" (социлдемократи, либерали и зелени - бел. ред.) - да укрепи усилията ни на Западните Балкани. Не е различно от голямата коалиция преди това; не че (бившият) канцлер Меркел не се интересува от Западните Балкани. Казахме си просто, че ще дадем нов тласък, и това е част от него. Чест е за мен, че мога да заемам тази позиция, но тя ще върши работа, само ако го прави цялото федерално правителство и политици в парламента от различни партии.
На форума, в Охрид, а и в цялата страна голямата тема тези дни е за преговорите на Северна Македония с ЕС. Какво очаквате за Европейския съвет и решенията за Скопие и София?
- Надяваме се Съветът да изпрати положителен сигнал за разширяването с ясно обещкание за пълно членство, за да отворим преговорите със Северна Македония и Албания. Не знам дали го нваричате очакване, но би било най-добрият резултат.
Виждате ли знаци, че ще стане така?
- Да видим! Можете ли да предскажете какво ще стане във вътрешната политика на България в следващите 48 часа? Можете ли да си представите кой може? Дори 24 часа може да е дълго време в политиката.
Казвате, че топката може да е изцяло в България, да има консенсус в Европа и всичко да е в ръцете на България?
- В ситуация сме, в която България трябва да свали ветото и се опитваме да намерим уреждане на въпроса, което да е подховящо и за двете страни.
Но да помагаш с решението, означава да се изгради консенсус, включително за преговорната рамка. Виждали ли сте така нареченото "френско" предложение? (разговорът се състоя - бел. ред.).
- Не знам, нямам коментар.
В каква степен би била Германия в момента готова да промени преговорната рамка, за да се изпълнят някои искания на България?
- Знаете ясната позиция. Скептични сме за промяната на рамката. Миналата седмица бях в София два пъти и посланието ми беше ясно, че за нашите граждани е важно да няма нов стил преговорна рамка, който да поставя бъдещите преговори в друго русло. Така, ако се превърне в двустранно решаване на въпроси, ще се застраши преговорният процес, а това не съответства на българския интерес. България иска да прокара интереса си относно Северна Македония, но е и заинтересована схемата за разширяване да работи и не мисля, че би искала да отлага при всяка глава, клъстер и пр. Не мисля, че би било в интерес на правителството, а и разделя страната ви.
Ако искате да стигнете до решение, може би не по-вероятно от 50 процента, но все пак приемливо, ще е трудно за всички. Никой няма да е доволен, Северна Македония не, може би и България на такъв етап, а може би и Германия. Но за нас не е проблем да удържим на тази позиция.
Но ако решението устройва Северна Македония? Вчера президентът Стево Пендаровски каза в отговор на въпрос на "Дневник", че по принцип приема да има гаранции в рамката, ако София няма повече искания. И други представители на Северна Македония приемат това.
- Тук мога да повторя казаното преди малко. На етап сме, когато са нужни креативност.
Не е нужно да е чистата германска визия 100 процента, но притесненията ни трябва да се решат като консенсус между двете страни.
Западните Балкани станаха много интгересни, в по-широкия контекст, в последните седмици. Дори имаше идея - ако видим шестте държави да влязат до 10 години. Мислите ли, че е реалистично?
- Знаете класическия отговор. Че процесът е базиран на заслуги. И той е правилният. Идвам от такъв бекграунд, бях 10 години в комисията по европейски въпорси (в Бундестага - бел. ред.) и това е истинският отговор. Всичко зависи от напредъка. Важното е да си върнем доверието и надеждността и позицията, че ако са си свършили работата, и ние ще изпълним своята. Въпросът не е да посочваме крайни дати.
Може би не е обозримо сега и се надяваме, че в реалността ще е по-бързо, отколксото хората мислят днес. Но, знаете, понякога не е хубаво да фиксираме дати твърде рано. Не мисля, че беше грешка да пускаме Румъния и България през 2007 т., напротив,, мисля, че беше много успешно разширяване. Но в решаващото време в края на играта е добре да се натискат национални политици да правят реформи. Решаващите 10 минути са важни. Ако кажете след 80 минути: "Знаем резултата", няма да играят. И това ни трябва.
Мислите ли, че някои от предложенията, подадени наскоро за реформиране на използването на подхода в съседството, ще работи. Например австирйското за степенувана интеграция. Ще работи ли?
- Предложението е интересно за четене. Трябва да сме ясни за края на играта, а специалният пратеник на Австрия повтори ясно, че то е пълноправното членство, а целта е да се даде доверие на процеса. Всички идеи са обре дошли и трябва да се направи всичко, за да се улесни процесът. Но трябва да сме ясни какво означава предложението. Хората на Западните Балкани искат да се отнасят с тях с уважение на високо ниво. Никой не иска да е втора ръка член. В клуба си във футбола иска ли някой да седи на резервната скамейка? Никога няма да е привлекателно, ако е така. Трябва да стане ясно. Германия, канцлерът ни, външният министър, правителството, искат всички 6 държави от Западните Балкани да са пълни членове, с равни права, гтраждани на ЕС, като нас, с пълно уважение.
Мислите ли, че някои държави накрая няма да станат пълни членове на ЕС? Ще приключат някои реформи, други - не?
- Не разбирам така предложението.
Други го четат така.
- Питайте тях.
Какъвто и подход да избере ЕС, трябва ли да стане по-малко технически и по-политически в критериите си към държавите кандидати? Чухте вчера г-н Борут Пахор по време на форума: изпратил е писмо до ЕС в искане да не е толкова строг за кандидат-статута на Босна и Херцеговина и да ѝ го предостави още преди да са извършени исканите реформи.
- Порблемът с Босна и Херцеговина е с две страни. Европейската перспектива е в сърцето на работата ми и основен въпрос за външния министър. Ако я събудите през нощта и я попитате за Босна и Херцеговина, ще е готова да стане и да отиде. От друга страна, трябва да свършат работата си. Не можем да оставим този тип политическа ситуация да продзължава лесно, без да се изпълнят приоритетите. Трябва да намерим добър начин. От друга страна, мисля че подходът ни към Босна и Херцеговина трябва да е повече зависещ от хората, а не само на т. нар лидери. Знаете ли накъде така наречените лидери водят страната? Не е нужно да ми отговаряте.
Друга страна бе спомената при визитата на канцлера Олаф Шолц в Белград. Там Вучич чу, че Сърбия и Косово трябва да се признаят взаимно, за да са в ЕС. Мислите ли, че това може да бъде криво разбрано в Сърбия? ЕС все още не иска признаване, а нормализация на отношенията с Косово. Смятате ли, че това може да се възприеме в Сърбия за ново условие в ЕС?
- Не е ново, а очевидно. Шолц каза нещо, което е очевидно. В миналото може би не е било толкова ясно. За да разберете, трябва да знаете, че канцлерът не иска да е ангажиран само с решение на тази ситуация. А това означава, че ще бъде ангажиран, ще изпълнява обещания. Ще прави много повече във вид на сътрудничество двустранно, в икономиката, в климатичното партньорство, инвестираме и много пари в Сърбия. Иска да направи повече на всяко ниво. Ще направи още и в смисъла на честност и яснота.
Не мисля, че информацията за признаването на Косово като условие беше нова за Вучич. Той е един от най-умните хора, които съм срещал. Ако видите думите му, той не казва, че информацията е нова, а каза, че не го е чувал толкова ясно. А и за това не съм сигурен.
Шолц каза същото през Берлин с Курти на 4 май и Вучич. Тогава Вучич не реагира.
Говорите за повече честност и яснота към Сърбия...
- Не само. Ангажираност, любов, честност, яснота.
Въпросът е в тези две понятия.
- Но никога не става без любов и ангажираност.
Сигурен съм. Въпросът е дали на европейско ниво, ако става дума за присъединяващи се държави, честност и яснота са сред ключовите неща. Означават ли думите на Шолц, че Германия ще иска ЕС да заяви по-ясно, че признанието е необходимо, за да се присъединят? Да се променят думите и да каже официално на двете държави. В документите пише "нормализация", не "признание".
- В документите пише "правно обвързващо всеобхватно споразумение за нормализация".
Но трябва ли да се поправи на европейско ниво?
- Мисля, че в сегашната ситуация е добре, както е. А е добре да се знае къде е канцлерът.
Как може да влязат в ЕС страни, които не са признати от някого? Пет държави не признават Косово.
- Шолц го каза в Косово, а и в контекста на нормализационния диалог, който трябва да осъществи косовската страна.
Мислите ли, че образованието ви по история ви помага да се справите с регион, в който от нея има твърде много?
- Винаги съм следвал деконструктивния подход към историята. Всъщност написах тезата си за легитимността на властта с използване на конструкция на исторически наративи и това е много полезно в региона.
Вероятно е полезно, за да се види, че играта не в ход само в региона. Била е и още е и в нашето общество. Понякога гледаме към Западните Балкани и не разпознаваме, че това всъщност е и огледало, сочещо към нас.
Може би трябва да сме ясни към Западните Балкани, но не и толкова арогантни да си мислим, че грешките, направени тук, не са и нашиете грешки.
"За нас" значи "ЕС" или "Германия"?
- Сега имах предвид Германия. Това бе критична бележка в качеството ми на специален представител.