- Засега, ако гледаме прогнозите, големият фаворит е "Всичко навсякъде наведнъж". Аз не съм голям почитател на този филм, той е доста различен. Не искам да прозвучи грубо, но той имитира така популярния супергейроски жанр и смятам, че присъства в номинациите, за да има достатъчно комерсиално кино. А пък той е някак си между комерсиалното и независимото, имитира, взима някакви прийоми на жанра, които разпознаваме и които феновете на жанра разпознават.

От друга страна, това е независим филм, не правен с цел да има продължения, заключен е сам по себе си. Той е комбинация между двете неща и смятам, че неговите толкова много номинации са по тази причина, а не заради художествените му качества. Но имам и много приятели, които го харесват.

Наградният сезон се открива още с наградите "Еми" и оттам насетне всички филми, които излизат в този период, са филмите, които вероятно ще бъдат награждавани. Хората, които правят залагания, задължително трябва да следят такива тенденции.

Първите големи награди, които се раздават, са "Златните глобуси". Там "Семейство Фейбълман" и Стивън Спилбърг триумфираха, взеха най-важните статуетки за режисьор и за най-добър филм /драма/, но тъй като "Златните глобуси" са разделени жанрово, там актьорите от "Всичко навсякъде наведнъж" взеха награди. В крайна сметка, когато следиш всички награди, можеш да видиш тенденцията.

От наградите БАФТА с най-много статуетки си тръгнаха "Баншите от Инишерин" и "На Западния фронт нищо ново" - филм на "Нетфликс" и освен това на немски език. И всички се изненадаха, но там обичат да си правят, каквото поискат. Аз смятам, че чисто обективно "Всичко навсякъде наведнъж" ще триумфира и освен това Академията обича да бъде угодна на публиката. Те толкова много искат да си върнат зрителското внимание, защото рейтингът им пада главоломно с всяка следваща година. Помним раздаване на статуетки не толкова за художествена стойност, помним "Черната пантера". И тази година сред номинираните виждаме огромни боксофис хита - "Аватар: Природата на водата" и "Топ Гън: Маверик".

Стискам му палци за всички други категории, както и на актьорите Колин Фарел, Бари Кийгън. Брендън Глийсън. Знам, че Бари Кийгън и Брендън Глийсън се съревновават в една категория и ако трябва да избера между двамата, със сигурност бих избрала Бари. Той ми е любим и го препоръчвам.

Аз не знаех, че той е от приемно семейство и наскоро разбрах, че неговата майка умира, когато той и брат му са много малки. Бари е имал амбиция да бъде актьор от много ранна детска възраст и е ходил на всички прослушвания, изобщо не го е интересувало на какви, той просто е искал да играе. Той има много специфична и характерна външност, но от друга страна е много добър като актьор. Може да играе всичко, а филмът, който го открива за по-широката публика, е "Американски животни", който и аз препоръчвам.

- Точно преди да тръгне по кината, намерих една статия в "Гардиън" - "Пет неща, които трябва да знаете за "Баншите от Инишерин". Там имаше информация за песента. Първата версия, която прочетох е, че Мартин Макдона я е чул по радиото и толкова е харесал песента, че казал на отдела, който се занимава с музика, че иска да намерят тази песен, да купи правата. Казва, че просто си е представил откриващата сцена на тази песен.

Другата версия, която по никакъв начин не е потвърдена, е че в Америка тази песен се използва много да звучи по телефона, докато си на изчакване. И той я е чул така. Авторът на статията много се чуди как така песента е българска, а не ирландска, но Макдона казва, че за него няма никакво значение на какъв език се пее. Когато мислиш визуално, ти просто чуваш една песен, виждаш една сцена и това е. И аз го разбирам, защото песента звучи много добре в началото на филма.

- Тенденция от няколко години насам е, че Академията се опитва да бъде в крак с модата, да следва тренда и ако не да награждава, то поне да номинира филми, които са имали комерсиален успех. Пример за това е "Всичко навсякъде наведнъж", който както споменах имитира супергеройския жанр, който толкова се е изчерпал, че имитира сам себе си. Същевременно това е независим филм, е направен е с малко бюджет, от малка компания.

Аз лично предпочитам "Оскарите" в миговете, когато не следваха тенденции, а задаваха такива. Това да бъдеш номиниран за Оскар беше престижно и това означава, че ти си най-добрият. От тези, които са правили най-доброто, ти си влязъл в топ 10, след което си станал най-добрият сред най-добрите. Докато това да следваш тенденцията, да казваш, че "Черната пантера" е супер филм, при положение че той е един стандартен супергеройски филм, за мен винаги е грешният подход. Имам един много любим сериал за серийни убийци, където всеки епизод започваше с различни фрази и една от тях беше, че ако следваш един убиец, значи вече си изостанал. Това важи и за Академията - ти не трябва да следваш тенденциите, ти трябва да ги задаваш.

Затова беше голям скандал през 2021 г., когато всички очакваха, че Чадуик Боузман ще вземе наградата за главна мъжка роля за "Ма Рейни: Майката на блуса", а статуетката отиде при Антъни Хопкинс за ролята му в "Бащата". И някакви хора тогава бяха доста разстроени и в подкаста, който правя "Тихо, филмът започва" обсъждахме с колегите церемонията и аз им казах, че в крайна сметка това са награди за художествено кино. Тогава Антъни Хопкинс в крайна сметка направи най-добрата роля за годината.

Въпреки това, което ние си мислим и казваме, Академията в последните години се е доказала като някой, който предпочита да следва тенденциите в момента, вместо да ги задава.

През изминалата година имаше три прекрасни комерсиални филма - "Аватар: Природата на водата", "Топ Гън: Маверик", който също е чудесен филм, много носталгичен, с поклон към разкошния си оригинал, а според някои и по-добър от него. А Том Круз, както винаги, изглежда страхотно. И "Батман" - смятам, че той трябваше да намери място в тази селекция. "Батман" беше чудесен комерсиален филм. Но пак казвам - от Академията искат да са комерсиални, но едновременно с това и нишови, не могат да намерят баланса, затова и "Всичко навсякъде наведнъж" присъства в номимациите.

- Със сигурност очаквам нещо да се случи. Между другото, последната церемония с достатъчно висок рейтинг е 2014 г., тогава Елън Дедженерис води и от тогава е най-харесваното и споделяното селфи в социалните мрежи, на което са всички звезди. Оттам насетне тенденцията е рейтингът да пада главоломно, защото церемонията е дълга, скучна, награждават се филми, които хората не са гледали и не ги интересуват.

- Когато не говорим за най-важните категории - актоьор, актриса, сценарий, режисура и филм, а когато става въпрос за по-нишови неща, които остават на заден план, от Академията правят наистина страхотна селекция.

Препоръчвам и селекцията за чуждоезичен филм, никога не са ме подвеждали. "Диви истории" и "Градът на бога" са най-любимите ми чуждоезични филми, те бяха номинирани заслужено, "Паразит" в това число, както и сега "На Западният фронт нищо ново".

И една категория, на която почти никой не обръща внимание - анимацията. Тази година според мен беше слаба за този жанр, но "Пинокио" на Гийермо дел Торо е смазващо чудесен и го препоръчвам, дори да не спечели статуетка. От една страна, филмът е адаптация на оригинала, от друга - е различна версия за порастването. Това е един от най-разчустващите филми за тази година. Правили са го 19 години, има документален филм за направата му - абсолютен разкош.