Кристиан Шмит, върховен представител за Босна: Ако Додик опита да отцепи Република Сръбска, ще трябва да го спра

Кристиан Шмит, върховен представител за Босна: Ако Додик опита да отцепи Република Сръбска, ще трябва да го спра

Кристиан Шмит, върховен представител за Босна: Ако Додик опита да отцепи Република Сръбска, ще трябва да го спра
Кристиан Шмит е в окото на бурята. Бившият депутат и министър в Германия днес е върховен представител за Босна и Херцеговина - позиция, създадена след Дейтънското мирно споразумение, на която има право да налага промени в закони и реформи, без да е избиран от жителите на страната. Това става с т.нар. правомощия от Бон, които предшественикът му Валентин Инцко използваше доста по-рядко; с последния път обаче Инцко отприщи именно бурята, през която минава Босна днес.
Шмит пое поста през 2021 г. и оттогава използва правомощията много по-често. Разгневи жителите на страната както с коментари, така и с промяна на изборния ѝ закон, докато се броят бюлетините; критици сметнаха, че увеличаването на депутатските мандати от кантони във Федерация Босна и Херцеговина (едната от двете основни съставни части на Босна, населена предимно с бошняци и хървати) облагодетелства хърватите за сметка на бошняците. Промени еднократно процедурите за избор на правителство на същата федерация, за да преодолее блокаж, съществуващ от години, и да бъде съставена редовна власт. Наложи и други непопулярни реформи.
Сега отново се изправя пред провокациите на президента на другата съставна част, Република Сръбска, Милорад Додик, който постоянно изтъква връзките си с Москва и Белград. Додик се заиграва с отцепването на Република Сръбска от Босна, със създаването на паралелни институции в сръбската съставна част на страната.
"Дневник" разговаря с него в Струга, където той говори на Преспанския форум за диалог миналия месец за помирението на Балканите. Шмит коментира постоянния блокаж на Босна, нуждата от реформа в Дейтънското споразумение, критиките, отправяни заради едноличниите му (но формално законни) решения и сложните си отношения с Додик, както и "червените линии", които президентът на Република Сръбска не бива да пресича.
Г-н Шмит, в участието си на Преспанския форум казахте, че очаквате с нетърпение да видите политици в Босна и Херцеговина и изобщо на Балканите, които настояват за промяна. Които не мислят само тесния си, етнически дефиниран или партиен интерес. Твърдите, че вече виждате повече от тях и това ви прави оптимист.
Как така? В Босна непрекъснато има политически препирни. Виждаме окопаване в етническите позиции. Видяхме, че страната се обезлюдява, а ООН прогнозира, че населението ще бъде 1.5 млн. след петдесетина години.
- Виждам това в по-младото поколение, което решава да остане. И това, за съжаление, не е мнозинството. Но тези млади хора са посветени на промяната, надявам се. Не че бих искал да обвинявам всички, че са постъпили погрешно, но тази страна страда от миналото, от жестоката ситуация на войната от 1992 до 1995 г. и от геноцида. И тъй като политиците не успяха да пренасочат погледа към бъдещето, говорят само за миналото като аргумент за политически действия в наши дни. Не това можеха да очакват жертвите на войната.
Впечатлението ми обаче е, че по-младите хора вече казват: добре, хайде да спрем. Нека гледаме напред, към Европейския съюз. Какъв е пътят напред?
Но днес много хора на Запад виждат искрица надежда за Балканите като цяло във войната в Украйна и тласъка ѝ да ускори търсенето на решения за проблемите, усилията за заздравяване на някои от все още отворените рани. А в Босна обществеността изглежда все по-разединена заради войната в Украйна. Има ли скрит повод за оптимизъм в Босна, който отвън просто не може да се види?
- Не бих се съгласил с това. Виждам, че несигурността какво ще донесе бъдещето е много голяма. На този въпрос, откъде получаваме политическа сигурност, уж отговаря съобщението на Милорад Додик, получавам газ от "Газпром" и от Путин и от това се нуждаем. Тук не става дума за сигурност. Виждам, че заминаващите хора напускат всички страни от Европейския съюз. От нас зависи и те да не бъдат забравени. Гаранцията не може да е само прелитане на бомбардировачи B-1b (американски бомбардировачи прелетяха над Босна в знак на подкрепа за стабилността и териториалната цялост в края на май - бел. ред.) просто за да покаже какво е възможно. Да, на политическата сцена е, от една, страна екипът на Додик, а от другата са другите политици във всички партии. Има сериозно разделение. Но политически сред хората не го виждам.
Ще стигна до Додик след малко.
- Не искам да говоря само за г-н Додик.
Но ще трябва и за него. Вчера обаче казахте: "Дейтънското споразумение не е приложимо днес." Казахте и че зависи от следващото поколение да обсъжда това. Смятате ли, че следващото поколение трябва да обмисли демонтирането му? Или имате предвид друго?
- Трябва да има поправки към Дейтън (споразумението от военновъздушна база край Дейтън, Охайо, в което през 1995 г. се залага и конституцията на Босна - бел. ред.) и ако ще се правят, по-добре е да седнете и да помислите кое е правилно, кое е достатъчно и кое трябва да бъде изменено. Така че ключова е първо недискриминацията, която всички сме виждали в това законодателство, в тези решения на Европейския съд по правата на човека, "Финци" и т.н. (делото "Сейдич и Финци" е за двама ищци, Дерво Сейдич и Якоб Финци, ром и евреин, който оспорва правилото, че ключови позиции в националните институции са запазени само за бошняци, сърби и хървати - бел. ред.).
Но това не е всичко. Структурата на Босна и Херцеговина е в Дейтън, дефинирана като структура, която се опитва да намери начин да накара три народа и други да живеят заедно. Но това е твърде ограничаващо. Погледнете индивидуалната личност на хората. Европейските стандарти ни се сблъскват. Това, което казах вчера и бих повторил, е, че не е лесно, но работата е да успеем да има механизми за проверка и баланс на властите, от които никой да не се чувства дискриминиран или които да поставят нечия националната идентичност под въпрос.
Но проблемът на Дейтън е, че почти единственият начин да получите думата е да го направите чрез етнификация.
Не ми е позволено да изменям Дейтънската конституция и някак си бях положително впечатлен, че моят предшественик Мирослав Лайчак дойде със същото наблюдение. Ще трябва да вкараме повече граждански подход в Европа в тази конституция. Как да стане?
Не си струва просто да седите отново в база на военновъздушните сили на САЩ в продължение на три седмици и след това да създавате нова конституция. Мисля, че това трябва направят хората в Босна, те трябва да решават.
Това ще е процедура, която ще дойде най-късно при курс към пълна европейска интеграция. Така че нека започнем да мислим за това. Основната задача е на по-младото поколение.
Доколкото Дейтънското споразумение е в сила в момента, какви са междинните стъпки между сегашната етническа система и гражданския национализъм? Може би "проверките и балансите" изглеждат малко абстрактни и всички говорят за това.
- Отново ще спомена принцип, макар и абстрактен. Тази система от проверка и баланс на властите, която е внедрена с много толкова сложни правила, че трябва да сте професор по право, за да разберете всичко. Те не са за Босна и Херцеговина. По-добре е да намалите проверката и баланса до основната им същност и да се опитате да намерите начин вътре в обществото тези проверки и баланси да се опростят. Така че това може да се разглежда като перспектива за дълго бъдеще.
Но ако успеем да премахнем тези възможности за блокада, виждаме, че може да има подобрение в това за всички. Бих добавил и че можем и трябва да допринесем с пряката демокрация. Имаме европейска инициатива, 3 млн. граждани на Европейския съюз могат да отидат и да предложат нещо и Европейският парламент и комисията трябва да обърнат внимание. Това е само една от идеите.
Бих искал това да идва с намаляване на структурата на етническото представителство, но по някакъв начин трябва да отговори и на въпроса за малцинствата. Дейтън стига до проблем, защото той никога не е разглеждал малцинствата, а само три народа.
Отново стигаме до примера със "Сейдич и Финци" - и тази група случаи ни показват точно, че няма да е възможно според мен да добавим към трите колони, един хърватин, един сърбин, един бошняк, четвъртата колона, един друг. Какво е "другото"? Евреи, роми, босненци, югославяни (хора, които се идентифицират извън трите групи на бошняци, хървати и сърби - бел. ред.). Така че това не е начинът, според мен, трябва да намерим друг начин да ги интегрираме. Това бих предложил за една бъдеща пост-Дейтънска конституция.
Ако погледнем към настоящето и не много далечното минало, критиците коментираха вашите поправки в изборния закон с думите, че те всъщност закрепват тази етническа система според тях, която коментирате, че вече не е жизнеспособна.
- Да, бих отговорил на критиците, че не бих променил и добавил дискриминационни изменения. За съжаление, видях, че това не е възможно. Защо? Не само защото бихте променили повече от едно-две изречения, но а и заради решенията на конституционния съд (за прилагането на Дейтънската конституция - бел. ред.). Така че това е противоречие.
Бих казал, че питате погрешно, защото не беше моето намерение да разреша този проблем. Намерението ми беше не направя така, че да се случва по-често, а да се получи повече функционалност в името на изграждането на институции, формирането на правителство, формирането на съд. Това се получи.
Но да. Тези критици по принцип са прави. Те не трябва да го адресират до мен не защото искам да се скрия зад решенията си, а защото следващата стъпка трябва да бъде да намерим начин как можем вместо тази структура на Камарата на народите (Парламента на Босна и Херцеговина - бел. ред.), намерете начин да включите регионалния интерес във вземането на решения. И това е правилно. Но увеличаването на числото на групата от 17 до група от 23 не води до промяна. Това е само отговор на функционалността и отговор на правен проблем, който е съществувал.
Това е временно решение?
- Да, така е. Това не е голямото решение. Това е просто опит да се премахне тази блокада.
Когато вземате такива непопулярни според медиите решения, винаги казвате, че сте се консултирали, поискали сте от партиите да предложат алтернатива, да предложат някакъв закон. Също така какво се случи през април, когато деблокирахте сформирането на правителството на Федерация Босна и Херцеговина чрез ограничаване на правото на политиците да блокират определени кандидати. Винаги ли трябва да е така? Това устойчив начин за развитие ли е, да бутате страната напред?
Не. Тази страна трябва да разбере, че трябва сама да се движи напред. Но ако погледнете избирателния закон, това, което бях принуден да предприема поради неспособността на властите дори просто да подготвят избори, без бюджет, без възможност да се даде поръчка за изготвянето на самата бюлетина... За 15 години някои много добри опити за промени в конституцията се провалиха.
Вижте как се избират тези, които представляват народа. Трябва да проверим дали начинът на избор, а не броенето на гласовете, е обезопасен, за да избегнем изборни измами.
Не говоря за смяна на какъвто и да е начин на разпределяне на кандидатури. Не, бих казал електронно преброяване, което изяснява, че идентификацията на гласуващите е ясна, гарантирайки, че никой не се размине с измама, че хората не трябва да снимат бюлетината си, за да получат някакъв контрол, който и да прави това , Да има комисии в избирателните секции от различни партии. И по някакъв начин да разбием малко монопола на политическите партии да доминират на изборите.
Има някои организации с нестопанска цел, които работят за това, но трябва да направим повече. И това е нещото, за което работя интензивно с Европейския съюз. Но това е нещо, което е на масата от Съвета на Европа, Венецианската комисия и Бюрото за демократични институции и човешки права (ODIHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Така че просто го направете и го приложете. Призоваваме те да продължат сега с това до края на годината.
Какво друго е належащо за Босна, ако някога иска да тръгне по пътя си към ЕС? В момента тя е едва в "третата категория" заедно с Косово, от шестте държави в Западните Балкани, стремящи се към членство в ЕС.
- Босна беше сред отличниците преди 20 години. Трябва да се върнем към тази ситуация. Като отговори на изискванията на 14-те приоритета. Вече сме дефинирали няколко законодателни акта, включително избирателен закон, включително закон за конфликт на интереси, включително законодателен акт за съдебния и прокурорския съвет и т.н. Така че просто предайте.
Сега да поговорим за г-н Додик. Бяхте попитан в скорошно интервю за босненска медия дали обмисляте, с цялото напрежение, което г-н Додик създава, да го смените като президент на Република Сръбска или да предприемете друга наказателна стъпка чрез вашите правомощия от Бон. Казахте, че не бихте изключили нищо, но сте готови на диалог. Колко дълго сте готови да чакате и да търпите поведението на г-н Додик?
- Бих предложил г-н Додик да промени отношението си. Наблюдавам много внимателно. Не съм негов покровител, но очаквам и той да изпълнява задълженията си. Вярвате или не, от Додик идват някои леки сигнали за изпълняване на обещанията. И в същия ден някои контрапродуктивни дейности.
Вярвате или не, от Додик идват някои леки сигнали за изпълняване на обещанията. И в същия ден някои контрапродуктивни дейности.
И съм сигурен, че ако той иска да изолира Република Сръбска като Приднестровието, хората няма да го подкрепят и може да дойде момент, когато трябва да кажа "не" и да спра. Не можем да продължим.
Значи опитите за ефективно разпускане са вашата червена линия с г-н Додик?
- Да.
Казвате, че той изпраща разнопосочни сигнали, един за сътрудничество и друг - за конфронтация. Това за електорални цели ли е?
- Не. Защото му трябват пари.
От Русия?
- В наши дни не бих искал пари от руснаците.
Но той през цялото време флиртува с Русия. Има ли точка, в която тази заплаха, ако приключваме, ще стане опасна за националната сигурност на Босна и за регионалната сигурност като цяло?
- Преди всичко, националната сигурност на Босна и Херцеговина не е само прерогатив на върховния представител. И мисля, че това би изисквало, позволете ми да кажа, по-високи нива на планиране. Бих искал да напомня за прелитането на американските бомбардировачи.