- За съжаление за лошо, защото доведе разпада на журналистическата общност. Много хора продължават да си стоят вкъщи, въпреки че пандемията приключи. Все още има твърде малко лични срещи между журналистите.

Разбира се, животът ни стана по-удобен, защото можем да си стоим вкъщи, няма нужда да ходим на пресконференции, можем да ги гледаме в интернет и практически всички събития сега са в хибриден формат. Но за мен същността на журналистическата работа е в срещите с хората. Не само заради интервютата, но и за разговорите. Това беше загубено.

- Не оспорвам новите методи на работа, но съм носталгично настроена към периода, когато всичко беше лично. Продължавам да смятам, че това е много важно.

- Журналистиката е работа, така че не всеки блогър или инфлуенсър, който пише в "Туитър", Tik-Tok или "Инстаграм" може да се смята за журналист. Споделянето на съдържание не е журналистика.

Журналистиката е професия, която трябва да се научи, да се практикува. Има толкова много страни в нея и общуването с аудиторията е само една от тях. Трябва да проверяваш източниците си, информацията, да копаеш дълбоко, за да намериш информация. Не е само да опишеш преживявания, мисли, много повече е.

Вярвам, че има светло бъдеще пред нашата професия. Трябва да има бъдеще за нея. Хората правят житейски избори въз основа на това, което четат или виждат и те би трябвало да се основават на уместна, надеждна, достоверна информация.

- Не е нужно да гледам Русия, за да го видя. Същото е в моята страна - Унгария. Правителството е най-големият източник на дезинформацията и битката е много трудна, защото то има източниците, ресурсите, огромната пропагандна машина, докато ние - независимата страна, не разполагаме с такива възможности.

Тази битка е трудна но не трябва да се предаваме и да продължаваме да се опитваме да разбиваме митовете.

- Съгласна съм, че днес има по-малко разследващи публикации и причината за това е че разследващите журналисти имат по-малко ресурси. Те не печелят достатъчно пари, нямат достатъчно време, нямат енергия да го правят, защото трябва да работят друго, за да връзват двата края. Трудно е да отделиш дни, седмици или дори месеци, за да работиш по една история. Повечето от нас просто не могат да си го позволят.

Но от друга страна, поне в Унгария, ние имаме чудесни разследващи журналистически сайтове, които създават най-добрите статии, които се публикуват в Унгария въобще. Те са много силни, копаят дълбоко, за да разкриват, това, което управляващите се опитват да крият.

- Така е, политиците комуникират директно с избирателите си и смятат, че не се нуждаят от посредник - журналист, който да задава въпросите и да поставя нещата в контекст. И това е голям проблем.

Не можем да променим политиците. Те ще продължат да присъстват в социалните мрежи, но ние трябва да останем верни на работните си методи и на професионализма си и да им задаваме въпроси, да достигаме до тях и да ги държим отговорни. Хората се нуждаят от нас, за да стигнат до истината.

- Мисля, че може да представлява заплаха и че тя е вече тук, но не смятам, че непременно това означава, че машини ще пишат статии или цели вестници или сайтове. Ще виждаме ИИ все повече в ежедневната си работа на журналисти за търсене на информация, за преводи. Това, което ме притеснява е че не виждаме цялата картина, която ИИ би представлявал в бъдеще.

- Знаците не са окуражаващи. Цикълът на публикуване на истории 24/7 прави статиите повърхности, а журналистите не изразходват достатъчно време и енергия за подготовката им, за проверка на информацията.

Този свръхбърз цикъл, към който трябва да се приспособяваме, ме тревожи много. Смятам го за една една от големите заплахи пред професията и не виждам как задълбочената, професионална журналистика може да навакса.

- Директивата срещу съдебния тормоз (anti SLAPP) е добра, но се отнася само за случаи, които засягат няколко държави едновременно. Така че няма да помогне особено на журналисти или медии, които са изправени пред преследване в своята или в една отделна държава.

Повече съм нащрек за законодателния акт за свободата на медиите, който е още в начален етап на приемане и Европейският парламент ще гласува позицията си вероятно през октомври. Едва след това ще започнат преговорите със страните членки. Не знам какво ще произтече от тях, тъй като позициите на двете страни са твърде разделечени.

Нека се надяваме, че ще помогне на журналистите. Много хора и държави не са доволни от закона, твърдейки, че ЕС няма компетенции по въпроси като свободата на медиите или медийния плурализъм. Така че не съм сигурна, че ще имаме много силен Европейски закон за свободата на медиите. Ще видим.

- И двете бяха много трудни. Институциите - Европейската комисия, парламентът, са огромни бюрократични машини, които много бавно възприемат промените. А журналистите, знаете, не са лесни хора.

Нека ви дам пример. По време на локдауна в Съвета не бяха допускани журналисти и министрите говореха на микрофон, без да им се задават въпроси. В един моментът Съветът ни каза като представители на акредитираните журналисти: "Отваряме вратите, но не за всички. 70 журналисти ще могат да отразяват срещите, помогнете ни да ги подберем". Казахме им, че не е наша работа да избираме журналисти, но можем да им дадем принципите, по които да го направят. Посочихме им географски баланс, присъствие на нещатни и щатни журналисти, мъже-жени...

Журналистите бяха бесни и на нас и на Съвета, че сме си позволили да правим подбор, защото това е дискриминация, независимо на какви принципи се основава. Смятам, че те бяха прави. Не можеш да избираш от 800 акредитирани журналисти 70, защото това е дискриминация. Но дори един журналист е по-добре от нито един, защото този единствен журналист, може да задава въпроси. В противен случай министрите говорят каквото пожелаят и няма, кой да ги предизвика.

Беше много трудно да убедим журналистите да се съгласят и още не съм сигурна, че въобще успяхме да ги убедим, но съм щастлива, че върнахме към работата им поне тези 70 журналисти, защото атмосферата коренно се промени, когато на министрите отново им се задаваха въпроси.