Златка Мачева, психолог: Домашното насилие не приключва с раздялата или с развода
- Жертвата никога не се идентифицира след първия шамар. Тя смята, че може да се справи сама. Понякога идват жени след 10-20 години.
- През психологическото насилие има обезличаване и задължаване жената.
- Децата копират поведението на насилника.
"Дневник" започна в средата на юли нова поредица "Срещу домашното насилие", която събира най-важното по темата - от анализи за проблема, законодателни промени до практически съвети за безопасност, за защита, помощ и анализ на експерти и разследващи органи, които обясняват какво може да се направи в случай на домашно насилие, къде жертвата може да потърси помощ и какви са точните стъпки, които трябва да извърви към живот без насилие.
Златка Мачева е магистър по психология, завършила е във ВТУ " Св.св. Кирил и Методий ". Преминала е през специализирани курсове за фамилно консултиране и психодрама. Управител е на център "Отворена врата". Той работи с програми за жертви и извършители на домашно насилие като предлага помощ и подкрепа за жертвите и специализирана програма за справяне с агресията за извършителите.
Бихте ли разказали какво представлява програмата за справяне с агресията при извършители на домашно насилие и как работи тя?
- Преминаването на извършителите на насилие през специализираната Програма за справяне с агресията е от изключително значение за предотвратяване на рецидиви на домашно насилие, за укрепване на семейните отношения, а и за цялостно подобряване на качеството на живот. Дългогодишната ни практика в Център "Отворена врата" показва, че работата единствено с жертвите на домашно насилие не е достатъчна за справянето с рецидивите на домашно насилие.
Голяма част от насилниците след прекратяване на връзката с пострадалия партньор, встъпват в нова връзка, в която насилието продължава и над следващ партньор. Именно заради това трябва да има специализирана програма за извършителите.
Министерството на правосъдието обикновено финансира програмите и това се случва за определен период от годината - за 4 месеца например. Около 500 хил. лв. е бюджетът, който се отделя годишно за работа и с насилниците, и с жертвите. В някои градове в страната, ако няма финансиране, програмата затваря. Там, където има неправителствени организации, които работят по прилагането на Закона за домашното насилие, има подобни програми, но те са около 4-5 в цялата страна.
Организацията, която предлага такава програма, я предоставя на съда с обяснения какво представлява и как протича, за да я използват съдиите. Тези програми трябва да станат и ще бъдат част от Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие към Министерския съвет - там ще бъдат изпратени всички възстановителни програми за жертви на насилие и специализираните за извършителите. Трябва да се уеднакви системата и да има минимален стандарт за това как се работи, как се разпознават случаите, как се насочват жертвите и извършителите, да има план за сигурност. Защото специализираните програми също са в помощ на жертвата.
Как протича преминаването през програмата?
- Извършителите на домашно насилие идват при нас с решение на съда. Ние провеждаме индивидуални беседи, а след това и групови сесии. Програмата е за 24 часа, по 2 часа два пъти седмично. Групите са до 8 души, а сесиите се водят от двама експерти със специални умения на групови терапевти, със специални знания за насилието и за законите. Даваме обяснения за правата на човека, какви са последиците от насилието, какви са санкциите за него.
Основен принцип е, че никога не се застава срещу личността, но много категорично се застава срещу поведението, което е свързано с насилието. Работата е трудна, защото групите са отворени, постоянно идват нови хора, включват се.
Когато приключват напоследък извършителите много често искат да останат като помощници.
Нямаме хора, които, излизайки от програмата, да не са ни потърсили за нещо друго, което е свързано с тяхното развитие и често искат допълнителни индивидуални консултации.
Вие виждате ли промяната?
- Да, вижда се ясно промяната. Не може да се каже, че я има на 100%. Когато има особени моменти, заложени в личността, например свързани с личностово разстройство, ригидна личност, това става по-бавно и по-трудно, но интересното е, че хората се записват допълнително на консултации.
На практика обаче насилието не винаги е само физическо.
- Точно така. Има различни видове ограничения - за контакти, за кариерно развитие или образование. Толкова е разнолико насилието, че никога не може да се сложи в някаква дефиниция. Много често казвам, че злият гений е толкова изобретателен. След толкова години работа, непрекъснато се изумявам от нещата, които чувам.
В нашата практика жертвата никога не се идентифицира след първия шамар. Тя смята, че може да се справи сама и може да даде на насилника урок през своето добро поведение. Понякога идват жени, които казват, че 10-20 години търпят.
Психическото насилие е също много тежко. То дава много трайни последици в цялостното по-нататъшно съществуване на жертвата и последиците, които има върху здравето и развитието. Има обезличаване и задължаване жената да приеме тази роля на домакинята, майката с реплики от типа "не можеш да постигнеш нищо друго, твоето място е вкъщи". Това са социалните роли.
"Какво е това червило?": След домашното насилие идва "меден месец" и цикълът се повтаря
Това не са ли едни остарели стереотипи за ролите на мъжа и на жената?
- За съжаление, в това изключително динамично в момента общество и в това състезание за постижения в материалната сфера, много често се вижда точно това, за което разказвам за социалните стереотипи.
В много богатите семейства например мъжете извеждат жените си само, за да покажат пред обществото каква прекрасна жена имат, но същевременно от тях изискват да се задоволят само с тази роля - на жена, майка и домакиня.
Споменахте по-богатите семейства. Има ли разлики в домашното насилие в семейства с финансови затруднения и без такива, в по-образовани семейства или такива, които са без образование или с основно?
- Колкото по-богати и образовани са хората, толкова по-изобретателно е насилието, толкова е фино и непоносимо за жертвата. Тя става зависима от това насилие и не може да си представи какво ще прави, ако го няма това.
Те са като скачени съдове - единият през насилието, ограниченията, унижението, потъпкването на достойнството, а другият става зависим от това насилие. Не се отлепват и са свързани като магнити.
Извършителят има същите чувства и преживявания като жертвата, но не прави нищо, защото той е този, който води. Трябва да има много информация във времето на обещания, че нищо подобно няма да се случи.
Има ли червени флагове, които сигнализират още в началото на връзката, че в бъдеще може да има проблем и кои са те?
- Има, да. Например критиката. Когато жената изглежда по един начин, когато се съберат и когато промени външния си вид след това. "Какво е тази къса пола? Какво е това червило, с което си се намазала?" и "Какво толкова има да се чуваш със сестра си всеки ден?" и други такива реплики са показателни. Жените идват при нас и го разказват както ви го разказвам сега. По-късно жената започва да се променя - изглежда по друг начин, говори по друг начин или само слуша. Децата копират поведението на насилника, на баща си, използват същите думи и същия речник.
Не е ли нормално по принцип за децата да копират поведение?
- Да, но децата копират поведението на насилника, защото искат да му се харесат. Те го разпознават като по-силен, като по-авторитетен. В кабинета сме виждали деца на 7-8 години какъв речник използват към родителите и по какъв начин се отнасят към този, който търпи насилието. Променя им се тембъра, изражението. Започват да се държат абсолютно насилническо и ако не се види навреме, това ще продължи.
Много често жертвата търси помощ през детето, ако нещо се случи с него - ако си намали успеха или ако не иска да ходи на училище, ако не иска да излиза с приятели. Детето понякога стои в семейството, за да пази жертвата.
В такива случаи провеждаме разговор и с родителите и много често им казваме, че всъщност проблемът не е в детето, а в техните взаимоотношения и че виждат детската реакция на това, което се случва между тях двамата.
Как може институциите да влязат в този "капсулован" между двама души в семейството проблем, който често остава скрит и затворен, за да се предотвратят случаи на домашно насилие?
- Възможно е чрез програми за превенция, чрез изключително масирана информационна кампания. Навсякъде трябва да има информация - къде да потърсят информация, какво да направят, как да потърсят помощ, да знаят, че това може да е анонимно. Защото, както и вие казахте, това насилие остава скрито - те се срамуват, не споделят, това е тема-табу и не трябва да се знае. Не споделят с родителите си, защото не искат да ги притесняват. Така насилникът става все по-силен, по-добре контролира и властва над жертвата.
Много сериозно обучение трябва и за специалистите в институциите, до които стига проблемът. Много често извършителят на домашно насилие е с много добро поведение в обществото, с много добро образование, положение и т.н. и хората обикновено гледат стереотипно: "Ама той има фирми, толкова е образован, той е професор, актьор, полицай" и това като че ли изключва възможността да е насилник. Не, напротив. Не изключва тази възможност, а както казах - той е много по-изобретателен в начина си да подчинява и да контролира. Контролът всъщност е и самото насилие към този, с когото живее, и към децата.
Какви са фазите на домашното насилие?
- Нарастване на напрежението, следва веднага самият акт на насилие, дали е психическо или физическо и фазата на "медената луна". Колкото повече се повтарят медените луни, толкова по-системно и страшно е насилието. Периодът се нарича honeymoon (англ. ез.), като на български терминът се превежда и сме приели да се нарича "медена луна". Докато меденият месец се свързва с календарното време веднага след сключването на брак и с асоциациите за положителни емоции, щастие и любов, то медената луна го наподобява с извинения, обещания за обич и т.н.
Но когато говорим за домашно насилие двете неща не трябва да се бъркат - фазите на медената луна могат да бъдат много по-кратки, а емоциите и чувствата, които се демонстрират, не трябва да се асоциират със семейно щастие.
Има условно два кръга, с които работим - червен и зелен, разделени на сегменти. Създадени са още през 60-те години в САЩ в Минесота, когато са зачестили случаите на домашно насилие и тогава експерти са създали защитени жилища, в които временно да отделят жертвите от насилниците и където са водили разговори с тях. Червеният кръг е създаден от жертвите, които разказват какво са преживели, защото всички жертви разказват едни и същи преживявания (вижте и снимката в края на текста).
Другият кръг, зеленият, е създаден от насилниците и той е противоположен на това, което те самите са правили. Червеният кръг е на насилието, а зеленият - на равенството, разбирателството зачитането на личността. Ето това е лицето на насилието и на балансираното партньорство и това трябва да познават жертвите. Това трябва да достига до хората в информационни кампании.
| Защото хората мислят по следния начин: "Аз съм в романтична връзка, това на мен никога няма да ми се случи". Но когато изведнъж се случи точно това нещо и си заслепен от емоции и други чувства и преживявания, трябва някой да може да ти каже: "Внимавай, спри и помисли. Подготви план за сигурност (как изглежда примерен план за сигурност за жертви за домашно насилие - четете тук), за да не се повтори и да не стане по-лошо, потърси специализирана помощ". |
Това трябва да стига до хората и да се знае още от детската градина.
Това е мащабна промяна за цялото общество. Какви са тенденциите през последните години, според Вас, като експерт, който работи през последните години?
- Да, а много хора се отнасят с пренебрежение, това не се отнася към тях, смеят се и смятат, че жертвите са предимно от малцинства. Не, не са. Демонстрацията на Тити Папазов например е един от начините, по които обществото се отнася и реагира: "Ние така се държим с жените, обръснали сме й косата, какво пък толкова".
Но в същото време имаше и огромна обществена реакция и по случая с Дебора Михайлова от Стара Загора и мащабни протести в много градове в цялата страна.
- Ето това е адекватната реакция. Въпреки че случаят е по-скоро криминален, той е срещу жена. Това е полово насилие. Не можеш да се отнасяш по този начин към по-слабия - утре ще е към дете или срещу възрастен човек. Обществото трябва ясно да заяви: "Това е неприемливо и недопустимо". Обществото няма да търпи това и ще иска промяна, дори и тези, които се държат по неприемлив начин. И те искат промяна и по друг начин да се случват нещата.
Много често хората, които идват и се вижда от цялостното му поведение, че иска да каже: "Имам нужда от помощ. Искам нещо друго". Много е важно програмата да бъде групова, за да чуе и други хора, които минават по същия път. Могат да застанат до другия и да му помогнат през своя опит.
Покрай последните промени в Закона за защита от домашното насилие много хора ме питаха защо е нужен специален закон. Не трябва ли да се третира като всяко друго насилие?
- Всяко насилие е недопустимо, но е нужен специализиран закон. Като кажем дом си представяме уют, топлина, сигурност и спокойствие. Ако има насилие навън, то става инцидентно, но представете си какво е да се случва там, където трябва да се чувстваш сигурен и защитен. То остава скрито, срам те е, чувстваш се виновен и ставаш зависим. Това е най-тежката част от справянето на жертвата - да се справи точно с тази зависимост.
Отговорът на домашното насилие и прекратяването му не е разводът или раздялата.
Много други неща трябва да се отработят, защото се събират със следващи партньори със същия модел на поведение и много често си казват: "Няма смисъл да се разделяме, предния беше такъв, следващият ще е същият, алкохолът е проблем". Не, алкохолът не е проблем.
Алкохолът и наркотиците са по-скоро катализатор на насилието ли?
- Алкохолът е една от причините, но има страшно много алкохолици, но сред тях не е огромен процентът на извършители на домашно насилие. Това не може да се разглежда като основен проблем, а както и Вие казахте - катализатор.
Какво пропусна да промени Народното събрание при приемането на последните поправки в Закона за домашното насилие, за да стане той още по-добър? Как според Вас трябва да изглежда един добър и работещ закон?
- Това, което направи за интимната връзка - не трябва да се слагат никакви срокове. Това се дължи на непознаването на проблематиката. Това, че си завършил психология или право, не те прави експерт по домашното насилие. Това е специфичен и много специален закон. Нещото, което сега с промените се случва, е тези програми да са самите мерки и тези програми и консултативни центрове, които съществуват в страната, трябва да бъдат в Националния съвет.
Това не са социални услуги. Защо се слагат програмите за извършителите в групата на социалните услуги?
Социалните услуги са за хора в неравностойно положение, например или друга целева група. Каква целева група са извършителите? Това ясно трябва да се разбере и да се знае - програмата за извършителите и специализираните програми за извършителите са мерки. Те са отделни и затова са специални услуги и не могат никъде другаде да се разпишат, освен в специалния Закон за защита от домашното насилие и затова ще бъдат към този нов орган - Националния съвет към Министерския съвет.
Трябва да се работи и за криминализиране на домашното насилие. Трябва да е ясно, че когато си с такова поведение, трябва да има съответното наказание.
От прокуратурата посочват като основен проблем за разследването на домашно насилие отказът на жертвата от показанията си. Това как може да се преодолее?
- Да, оттеглят показанията си, защото се страхуват. И точно заради това искахме жертвата да няма право да оттегля показанията си, а държавата да върви зад нея и да я защитава. А сега хората не вярват в това, че някой може да им помогне. Защото в момента срещат друга институционална реакция: "Това са ваши работи, оправяйте се. Само от вас ли жалби ще получаваме".
Заради това трябва да има система, координиран отговор на всички институции. Къде е здравеопазването в случая? Някъде да чухме изказване на министъра на здравеопазването? Къде е образованието? Няма джендъри - когато говорим за домашно насилие, това няма абсолютно нищо общо с полова идентификация. Трябва да не се омаловажава проблемът, защото жертвите не срещат подкрепа и решават да се върнат при насилника. А това е риск и заради това трябва да има мащабни информационни кампании.
След първия шамар: Какво да направите, за да има по-малко жертви на домашно насилие
Три степени на риск, или колко застрашени са жертвите на домашно насилие
Най-много заповеди за защита на жертви на домашно насилие има в Перник
"Какво е това червило?": След домашното насилие идва "меден месец" и цикълът се повтаря
