Елена Йончева: България най-после ще може да разчита на гарантирана помощ с мигрантите
Елена Йончева е евродепутат от Групата на социалистите и демократите. Тя е координатор на Европейския парламент за новото европейско законодателство за миграцията и убежището. Последните текстове от пакета, предложен от Европейската комисия преди почти 10 г., бяха договорени на 20 декември и предстои да бъдат окончателно приети преди европейските избори през юни.
За да се стигне до политическата договореност между евроинституциите, парламентът прибягна до рядка тактика - замрази преговорите със страните членки, за да принуди правителствата да изработят позиции по някои от най-трудните въпроси, включително за преразпределение на незаконните мигранти, които пристигат по външните граници на ЕС при кризи. Пакетът от 11 регламента и директиви в момента се редактира юридически и се очаква да бъде гласуван от Европарламента на последната му сесия преди изборите през април.
Госпожо Йончева, какво накара страните членки да се съгласят с приемането на новото законодателство за миграцията? Някои проекти за регламенти се преговаряха от 8 години, без успех. Имаше ли някакво конкретно събитие или тенденция, които според вас се оказаха решаващи?
- Струва ми се, че европейските лидери осъзнаха, че миграцията не е просто поредната буря, от която можем да се скрием или да изчакаме да отмине. Някои се опитаха, като Мелони в Италия, да подпишат двустранни споразумения, но това е само закърпване на положението. Наблюдаваме процес, който ще продължава, а вероятно и ще се засилва, ако вземем предвид какво става до европейските граници - в Близкия изток, в Северна Африка, в Сахел. Даже да не говорим за Украйна.
Кои според вас промени в политиката за миграция ще се усетят най-видимо, след като заработят новите правила?
- Начинът, по който се решава въпросът със сигурността - проверките сега ще бъдат щателни, ще се проверява достоверността на документите, а ако няма документи - експерти ще установяват държавата на произход, ще се вземат биометрични данни, пръстови отпечатъци, лицеви данни. За мигрантите, които се идентифицират като рискови, ще има процедура за бързо връщане в държавата на произход.
Като най-голям успех на парламента смятам механизма за солидарност и релокация, защото голяма част от държавите, които не са на първа линия, нямат интерес от релокацията и предпочитат да продължи да си действа сегашния принцип по Дъблинския регламент и да ни оставят всички, които преминават границата с България или да ни ги върнат в рамките на една година, докато страната ни е отговорна за тях.
Граничните държави
Новото законодателство предвижда значително разширяване на отговорностите на граничните държави по отношение на приема, настаняването и обработването на молбите за убежище на мигрантите. За страна като България, ще бъдат ли достатъчни двете години отсрочка, които ще бъдат дадени преди влизането в сила на правилата да се подготви?
- Европейският парламент предложи пакетът за миграцията и убежището да влезе в сила след 12 месеца от подписването, което очакваме през април, но Съветът настоя за 24 месеца.
Комисията ще отпусне 2 млрд. евро, които ще бъдат разпределени между държавите на първа линия, включително на България, за да могат да се подготвят.
За да обучат експерти, да създадат материална и техническа база, които да им позволят да извършват всички процедури по новия пакт, включително проверката по границата, за която питате.
Граничните държави вече няма да отговарят само за регистрирането на мигрантите, те трябва да преценяват вероятността да се даде убежище и да разделят хората в различни потоци, да оценяват риска за сигурността на ЕС от идващите хора.
- Не знам защо сте останали с впечатление, че на граничните държави се вменяват повече задължения. Правилата са в наша полза. Освен, че вече ще има задължителен механизъм за солидарност, който ще включва и релокация на мигранти, критериите за оценка на държавата, която e отговорна за разглеждането на молбите са други. По настояване на Европейския парламент бяха записани критерии като семейни връзки, завършено образование. Критерият - държава на влизане, вече ще е на последно място.
Според статистиката през България влизат най-много мигранти от Сирия и Афганистан. Като се има предвид, че ситуацията в двете държави едва ли ще се промени скоро, броят на хората, които се стремят към Европа няма да намалее.
- Нека да обясня процедурата: след като дадено лице влезе нерегламентирано, на границите българските власти, заедно с "Фронтекс" (европейската гранична агенция, б.а.) и съответните експерти, ще правят първоначалните проверки за сигурност. След тях се установява отговорната държава членка. Например, ако се установи, че тя е Германия, лицето ще бъде транспортирано в Германия и германските власти ще разгледат неговата молба. Ако се приеме, че това е България - българските власти ще обработват документите.
В случай на натиск по границите ни, ЕС ще е длъжен да разпределя сред другите държави не по-малко от 30 хил. мигранти годишно. Но ако има криза, се задейства друг регламент, по който броят им няма да бъде ограничен.
Държавите ще заделят поне 600 млн. евро годишно, ще обучават експерти, за да помагат на тези, които са подложени на натиск.
Релокацията означава, че нелегалните мигранти ще се вземат от България и ще преразпределят в други държави, за да не бъдат в тежест на България. Държава, като е подложена на натиск може да подаде сигнал и да поиска помощ под формата на релокация, финансови средства или експерти. Това е доста по-ефективен метод от сега действащите правила, според които релокацията е изцяло доброволна.
Връщанията
Остава ли принципът за връщане на мигрантите, които незаконно са напуснали граничните държави, преди да е взето окончателно решение по молбите им за убежище, в държавата, която първо ги е регистрирала?
- Ако дадено лице е регистрирано в определена държава и тя е отговорна за неговата молба, то трябва да й бъде върнато. Логиката е, че трябва да се създаде ред и в случай че това правило се премахне, то всяка страна би била стимулирана да пропусне всички влезли нелегално, с надеждата някой друг да свърши работата.
От една страна ще има такива връщания и всяка държава трябва да свърши своята част от работа, от друга вече ще има задължителен механизъм за помощ. Досега имахме само първия принцип и системата не работеше.
Успяхме да договорим една важна особеност на правилата за връщанията.
Ако дадена страна не е релокирала достатъчно от граничните държави, то тя няма право да връща мигранти на страната, на която е трябвало да помогне.
Това е допълнителна гаранция за държавите на първа линия като България.
Колко солидарна е Европа
Новите правила предвиждат при форсмажорни обстоятелства граничните държави да могат да поискат помощ от Брюксел и мигрантите да се преразпределят във вътрешността. За големи държави това число звучи по различен начин, отколкото за по-малобройните. Справедлива ли е тази система?
- Отговорността за това кой колко ще релокира се определя на базата на формула според броя на населението и БВП на страната спрямо средната за ЕС. Съгласно сегашните стойности България би била отговорна за релокация под 1% от тази в ЕС, което под капацитета на центровете за настаняване.
"Няма не искам": ЕС се договори за разселване на незаконните мигранти (обновена)
Този 1% е допълнително над мигрантите, които ще пристигнат на нашите граници?
- Солидарността между държавите членки е двупосочна улица. България най-после ще може да разчита на гарантирана помощ, но разбира се трябва да има готовност и да помогне, както и прави в момента с доброволни релокации от Кипър.
Тези допълнителни бройки, които по груби сметки са под 3 хил. души, ще са в ситуация на изключителен натиск. Ако адекватният капацитет бъде прехвърлен, а той за нас по сегашни прогнози е до 5 хил. души, България няма да е задължена да изпълни този процес.
Същият принцип за релокация се прилага и сега, макар и само доброволно, но заявките, които държавите правят за вземане на мигранти от Италия, Кипър и Гърция, са много по-малко от нуждите и броят на преместените не е повече от няколкостотин годишно. На всеки етап държавите ще имат право на избор - да вземат мигранта или да платят 20 хил. евро за издръжката му на граничната държава, в която е влязъл. При това положение по-богатите държави могат да не вземат мигранти.
- Това бяха и нашите най-големи опасения и заради това толкова дълго преговаряхме със Съвета и даже предложих да блокираме преговорите и колегите се съгласиха. Съветът настояваше да няма ангажимент към релокация и механизъм за управление на кризи, а само финансова или експертна помощ.
Европарламентът замрази преговорите за миграцията
Тогава решихме да блокираме преговорите докато принципът на солидарност и регламентът за кризите не бъде приет. На 20 декември постигнахме съгласие и така избегнахме ситуацията, от която вие се опасявате. В момента имаме поне 30 хил. души релокация, която при кризи става неограничен брой.
Ако броят мигранти е много висок, ще бъде изключително скъпо за държавите "да се откупуват" и се съмнявам, че много биха могли да си го позволят и биха искали да го направят.
Но дори и да се окажем в описаната от вас ситуация има ясен механизъм какво трябва да се случи - а именно да се събере форум на високо равнище. Ако някой реши да наруши регламента, следват наказателни процедури. След пожара в лагера "Мория" на остров Лесбос през 2000 г. в рамките на 2 години бяха разпределени 5 хил. души, сега ще са поне 30 хил. за 1 година.
Вие казвате 30 хил., но миналата година по външните граници на ЕС са засечени 380 хил. незаконни влизания. Какво се случва с останалите - те в граничните държави ли остават?
- 30 хиляди е минималната бройка, която ще се разпределя на годишна база. Комисията може да препоръча на Съвета по-високо ниво на релокация, така че държавите под натиск да получат адекватна помощ.
"Фронтекс": Рекордно много нелегални пресичания на границата на ЕС през 2023 г.
Не трябва да се забравя и че самата проверка по границите ще бъде съвършено различна и много от хората, за които има съмнение, че са рискови, ще бъдат връщани. Отделно Комисията ще подпише договори с трети държави, където тези, които не отговарят на условията за получаване на убежище, ще бъдат връщани.
Какво може да спре мигрантите
Ще стигне ли в крайна сметка ЕС до приемане на идеята, че ще трябва да се огради, ако иска да овладее проблема с миграцията. Сега Еврокомисията категорично отказва да се правят огради с пари от европейския бюджет?
- Практиката показва, че каквито и огради да направите, вижте какво става в Испания, когато хората бягат, било от война, било от глад, нищо не може да ги спре. Тези огради могат да са помощно средство, допълнителен елемент за сигурност, но не могат ефективно да спрат нелегално преминаващите, особено в държавите на първа линия.
А какво може да ги спре според вас?
- Външната политика, която води ЕС. Какво предизвиква миграцията? Войни и липса на инвестиции, на образование, подклаждане на граждански конфликти.
Какво става в Ирак през 2003 г.? Тогава френският министър на външните работи Доминик дьо Вилпен казва от трибуната на ООН, "ако влезете в Ирак ще има огромна бежанска вълна, която ще залее Европа, ще има терористична вълна, която ще стигне до Европа, ще има дестабилизация на Близкия изток". И това се случи.
Така, че това е и европейска вина. Можем да говорим и за нашата намеса в Либия, Сирия, за това какво предизвика бежанския наплив от там.
Ние като европейци, имаме отговорност за това, което става в Близкия изток, в Африка, в държавите, от които идват мигрантите.
Каква част от мигрантите бягат от войни и каква идват по икономически причини?
- Около половината, ако съдим по данните от 2022 г., когато 49% от подадените молби за предоставяне на убежище са удовлетворени. Комисарят (Илва) Йохансон, каза, че на Европа не й достига 1 млн. работна ръка всяка година. Разбира се, тя има предвид най-вече законна миграция и хора, които могат да се социализират или да придобият познания в определена област, за да се запълни този недостиг. Въпросът е как да адаптираме в нашата система хората, от които имаме необходимост и как да спрем елементите, които заплаха за Европа.
Не ви притеснява, че миграцията може да промени европейския начин на живот?
- Какво е европейският начин на живот - стабилни социални системи, възможност за добро образование, за добро здравеопазване, един добър стандарт - значи някой трябва да работи в тези държави, да произвежда. Ако такива хора няма, нашият стандарт ще пада и това ще се отрази и на нашите свободи. На всичко.
