- Учениците възприемат информацията си основно от интернет - "Тик ток", "Инстаграм" и другите социални мрежи, така че те така или иначе намират каквото ги интересува. С промените в закона ние им забраняваме достъпа да качествено знание. Оставяме ги на интернет, в който има всичко и в който те трудно се ориентират на малка възраст, защото още не знаят кое е истина и кое не е.

Приетите промени в закона всъщност забраняват каквото и да е сексуално образование в училище.

- В крайна сметка този закон е дискриминативен и мисля, че това му е целта. Там не е добре формулирано какво означава "пропаганда", така че всяко едно споменава на т.нар. нетрадиционна сексуалност според депутатите би могло да се определи като пропаганда и това, разбира се, ще доведе до дискриминация и до поставянето на "различните" в изключително неприятна и потисната ситуация.

- Учениците ни все повече се отказват, така да се каже, от училището. Авторитетът на училището е изключително спаднал последните години, тоест те не разчитат на училище като авторитет, като инстанция, която би трябвало да носи качествено образование и знание, така че за тях не мисля, че ще има кой знае какво голямо значение този закон, тъй като и в момента не съществува никаква пропаганда, нека уточним.

Не съществува нищо такова в училище, нищо такова не се пропагандира и проповядва. Това, което означава обаче този закон, е някакво тотално неприемане, ограничаване в крайна сметка на правата на ЛГБТИ общността. Тоест той е репресивен по своето същество.

- Учителите и в момента са много ограничени и не си позволяваме кой знае колко да се отклоняваме от учебната програма. Едва успяваме да се справим с големия материал по всички предмети и ръцете ни "са вързани" за всякакви странични задачи за творческо мислене, развиване на критично и аналитично мислене. А и има норма, която забранява каквато и да е политическа пропаганда и разпространяването на идеологии в училище.

С този закон обаче се поставя въпросът как да преподаваме. Аз преподавам литература и автори, които са с нетрадиционна сексуалност, като започнем още от Античността и поетесата Сафо, следва Шекспир, за чиято сексуалност също има най-различни твърдения, Пол Верлен и т.н. Следователно на нас ни се "връзват ръцете" да споменем каквото и да е за тях. А авторите се изучават първо с биографията си, с която творческият път е неизменно свързан.

Поставени сме в ситуация, в която не знаем как да преподаваме тези автори, как да правим интерпретация на техните стихотворения и как да бъдат представени пред учениците. Това е голям проблем, който и в момента съществува. Например Сафо в учебната програма за 8 клас така е представена, че в стихотворението "Любов" се говори само за "него - лирическия Аз" и след това в цялата интерпретация и критиката като "той - лирическият Аз" и "той - любовният обект", за да може по някакъв начин да се представи като мъж и жена и да се замете фактът, че в стихотворението съвсем открито и очевидно ние виждаме любовни чувства към една жена от друга (там има и много спекулации какви са любовните чувства - приятелски, сестрински и т.н.), но е написано от жена за друга жена.

Така че и сега това е ограничено, и сега нямаме право да споменаваме такива неща, и сега учениците са изправени пред ограничаваща ситуация, в която едва ли не в училище трябва да се крият, да се преструват на нещо, което не са, защото нямат право да споменат нещо различно, да живеят някакъв двойствен живот и да черпят информация само от интернет и там да търсят знание, утеха, подкрепа, разбиране.

Не мога да Ви обясня какви въпроси са ми задавали ученици в 9 клас (а това не е много ранна възраст). Те би трябвало вече да са наясно със сексуалните отношения и как те се развиват, но никой не говори с тях, хормоните бушуват, а на нас ни е забранено да казваме каквото и да е странично.

И след като гледат "Тик ток" например, ми задават такива въпроси, които най-малкото не отговарят на възрастта им или аз се чудя откъде са се сдобили с такава информация. Така че този закон всява страх, първо у учителите - да не кажат случайно нещо за поетите, които се изучават, да не ги обвини някой в пропаганда, да не станат скандали с родителите и ръководството.

Всичко това е много ограничаващо и ни връща много назад в развитието на човечеството и в развитието на образованието. И досега то е насочено предимно патриотично, най-вече се изучава българска литература и любов към родината.

Той няма никакви други цели, няма от какво да пази децата, защото такова нещо не съществува. Пак казвам - няма такава пропаганда и вредно влияние, което децата могат да получат през нашето формално образование в момента. Особено при литературата "ръцете ни са вързани", програмите са богати на автори и произведения, и няма никаква вреда, от която да пазим децата в училище в момента. Всички неща, които гледат онлайн, няма как да бъдат спрени и овладени. Така ние ги пускаме в неизвестността и отказваме да им обясним нормално как изобщо се развиват човешките отношения.

- Ученик от 9 клас ми е споделял, че има някаква нова тенденция за забременяване на момичета чрез използвани презервативи, които се пукали с иглички. Не са им ясни начините на забременяване, как да се предпазят от забременяване и от полово предавани болести.

Има, бих казала, крайно десни инфлуенсъри, които открито говорят против презервативите, против абортите и всякакъв начин за предпазване и това се разпространява сред децата. Тъй като те са малки и са объркани, в крайна сметка няма кой да им обясни в нито един от часовете и по нито една дисциплина как да използват презервативи, как да се предпазват, какви са опасностите, болестите, ранното забременяване.

- Тук е важно да уточним какво всъщност означава "пропаганда". Тя е силно разпространение на определени идеи и обикновено е идеологически подплатена, докато в това човек да харесва и да обича някой друг няма никаква идеология. Това са просто факти от живота, които са съществували исторически от най-древни времена.

Да споменеш, че някой харесва хора от същия пол, няма как да бъде пропаганда - то е факт. А личното отношение и кой какво мисли за това, е друг въпрос. Ние би трябвало да имаме свободата да говорим за сексуалността и за съществуването на различни хора и че това не е лошо. Най-важното за мен е, че при по-свободното говорене по тези въпроси, това би трябвало да е насочено към предотвратяване на евентуално насилие.

- Насилието е голям проблем в училище и от години говорим за тормоза между ученици. Имаше и програми за допълнителна подкрепа при определени случаи и вече има почти навсякъде психолози, ресурсни учители и т.н., но този въпрос все още не е изяснен - на какво се базира тормозът, защо едни деца решават да тормозят и бият други.

- Според Закона за училищното и предучилищното образование българското училище е свободно достъпно и безплатно място за абсолютно всички деца без оглед на сексуалната ориентация, пола, етноса, семейното положение (дали имат родители - един, двама или са в някаква друга ситуация). Училището би трябвало да е за абсолютно всички и следователно би трябвало да посрещне нуждите на съответните ученици - дали те са в труден период, дали говорят български или са живели в чужбина, дали са в момент на търсене, както се случва обикновено в гимназията - търсене на собствената идентичност, кого харесваш, кого допускаш до себе си и защо, какво изобщо е насилие, кое е тормоз, как да кажеш "не", ако нещо е неприятно, а не да бъдеш принуден да правиш нещо, което не искаш.

Трябва да се говори повече за всички тези неща и някак по-спокойно, без скандализиращи фактори, които постоянно се опитват да ни натрапват - по-свободно и по-солидарно с различните. Върху това би трябвало да се работи повече.

Трябва да се говори повече за изкуство, повече за хората на изкуството и тяхната свобода на мислене и креативост, тъй като те са по-артистични, по-екстравагантни, по-ексцентрични.