Алия Кожляк, съветник на президента на Босна: Деструктивни сили спъват напредъка ни към ЕС
|
Алия Кожляк е един от гласовете на босненското президентство - началник на кабинета и външнополитически съветник на президента Денис Бечирович - един от тримата заемащи поста (бошняк, сърбин и хърватин), оглавяващ ротационното председателство на президентската институция от март насам.
Изследовател в областта на международните отношения, той оглавяваше отдела в тази специалност на босненския университет BURCH до 2022 г., когато започна работа в президентството. Между 2013 и 2018 г. е в мисията на Босна и Херцеговина в НАТО.
"Дневник" разговаря с Кожляк по време на Саревската конференция за сигурност - създаден миналата година формат за обсъждане на съвременните предизвикателства пред Балканите, Европа и света от политици, военни и експерти.
Срещата с него - посветена на сложните отношения с Република Сръбска и бъдещето на Босна - бе в труден момент за страната. Босна и Херцеговина три години е изправена пред кампания за създаване на паралелни институции в доминираната от сърби нейна съставна част, Република Сръбска, докато нейният президент Милорад Додик се ползва с подкрепа от Белград, Москва и Будапеща. Заради спор със сърбите Босна единствена от Западните Балкани не успя да предаде план с реформи, в замяна на който ще получи милиарди евро от ЕС, и потенциално забави целия регион, в чиято евроинтеграция все по-ясно се очертават две скорости.
Г-н Кожляк, в Сараево сме, за да говорим за сигурност. Но се случи нещо, само на пръв поглед несвързано със сигурността, а засягащо целия регион. Босна единствена се забави с предаването на плана си за реформи като част от Плана за растеж на Западните Балкани и това отлага плащането на всички шест държави. Очаквате ли вашата страна да бъде изключена от първото плащане и какво може да се направи, за да се поправи това?
- Босна и Херцеговина е изправена не само пред предизвикателства по отношение на сигурността, но и пред силно свързани с нея политически предизвикателства. Очевидно има деструктивни сили, които поставят изкуствени препятствия пред напредъка на Босна и Херцеговина. Такъв е случаят и с плана за реформа, който трябваше да бъде предаден. Всъщност нашият председател на Съвета на министрите (на практика премиер, хърватката Боряна Кърсто - бел. ред.) внесе някои документи, но трябваше да се направи малко предварителна координация. Така че вече има някои стъпки. Но ние трябва да намерим начин заедно с нашите стратегически партньори и съюзници тук, в Босна и Херцеговина, да убедим тези разрушителни сили да работят за нашите граждани. Иначе ще излезе наистина скъпо за страната и за всички граждани, ако загубим тези пари.
Въпросите наистина изглеждат взаимосвързани. Също така в последните дни например Конституционният съд отмени изборен закон, изготвен от Република Сръбска месеци преди местните избори в Босна и Херцеговина, а те са в началото на другия месец. Но президентът на Република Сръбска Милорад Додик все пак се зарече да не се съобрази с решението на съда и да остави закона в сила. Смятате ли, че това крие риск за честността на местния вот? Без да знаем по кой закон ще действа Република Сръбска?
- Ето един от многото примери, когато Милорад Додик и неговите сътрудници всъщност се опитват да подкопаят ефективността на институциите на Босна и Херцеговина. Дълго време той атакува Конституционния съд на Босна и Херцеговина като един от ключовите стълбове на ефективността на институциите на Босна и Херцеговина и след това - офиса на Върховния представител. Тези две институции всъщност са от ключово значение за него, за да реализира своя собствен дневен ред, който до известна степен вече е в съзвучие с някои сепаратистки дейности.
Така че избирателният закон, който той въведе и убеди депутатите да го приемат, е още едно посегателство върху функционалността на държавните институции. Ето защо имаме Конституционен съд и затова видяхме значението на Конституционния съд в конкретния случай. Така че е много ясно, че Република Сръбска трябва да следва държавния избирателен закон. И мисля, че скоро ще стане.
Предупреждение към Додик: самолети F-16 на САЩ прелетяха над Босна
Говорите за сепаратистки тенденции. Наистина ли смятате, че Додик иска Република Сръбска да се отцепи? Или по-скоро се опитва да предоговори ролята на Република Сръбска и босненските сърби в страната?
- Ако той е рационален човек, бих казал, че не се насочва в тази посока, защото това е наистина невъзможно. Нереалистично е, няма възможност която и да е съставна част на Босна и Херцеговина да стане независима.
Но поради някои геополитически развития, включително руската агресия срещу Украйна, той всъщност разчита на възможните глобални развития, при които може би могат да настъпят някои по-големи промени. Мога да го свържа с наскоро приетата Общосръбска декларация в Белград, където на 8 юни те приеха 49 заключения. Мога да ви кажа, че половината от тях пряко застрашават суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Подкопаването на суверенитета на държавата е нещо като сепаратистко действие, ако не е истинско сецесионистко действие, поне е ход към по-високо ниво на автономия чрез дейности, които не отговарят на закона.
Чувам, че тихомълком се водят международни преговори с чуждестранни участници, които се опитват да накарат г-н Додик да зарови томахавката. Можете ли да потвърдите, или отречете това?
Бил съм свидетел на някои от тези дейности. Представители на Европейския съюз ръководят тези усилия, вероятно с цел да се постигне напредък в страната. Додик обаче манипулира. Така че всеки опит на международни актьори да го накарат да обсъди с тях проблемите, които вълнуват всички граждани на Босна и Херцеговина, се използва от него като възможност да постави други препятствия.
Така че най-добрият начин всъщност е да се комбинират мерките, обявени от международната общност, включително политическа изолация, когато той не е в съответствие с международните и национални закони, но и санкции и други дейности, които ясно да покажат, че Босна и Херцеговина, евроатлантическата и европейската интеграция нямат друга алтернатива.
Тази конкретна кампания на г-н Додик започна преди близо три години - няколко месеца след като предишният Върховен представител промени законодателството, за да криминализира отричането на геноцид, като разгневи босненските сърби. Какво според вас трябва да се случи, за да приключи кампанията? Сега от изборите в САЩ ли зависи? От влиянието на хора като премиера на Унгария, г-н Виктор Орбан?
- Първо, тази кампания е по-дълга от три години.
Говорим за последния ѝ епизод, през който минаваме (откакто Додик обяви създаване на паралелни институции в Република Сръбска).
- Така е. Но като говоря за време от "над три години", имам предвид, че той използва всяко регионално или надрегионално земетресение, за да преследва собствените си интереси. А те в конкретния случай са по-високо ниво на автономия, каквото и да означава това.
Разбира се, участват много фактори. Един от важните фактори е поведението на съседна Сърбия и режима на (сръбския президент Александър - бел. ред.) Вучич. Това поведение е, бих казал, подкрепящо. Толкова много действия показват, че Вучич подкрепя това, което Додик прави в момента. И може би е използвал Додик като сила на първа линия, може би за националния интерес на Сърбия в този конкретен случай.
Развитията в Русия и Украйна също оказват влияние върху поведението на Додик. Ако видим успех на руснаците в Украйна, това ще насърчи Додик да продължи да пренебрегва всички съвети и предложения, идващи от Запада. Дори с вътрешни дейности в рамките регионът е важен репер за Додик и неговото поведение. Така че комбинацията от различни фактори ще повлияе на действията му в бъдеще.
Но знаете, че когато има конфликт, за танц са нужни двама, така че всяка страна носи своята отговорност. А колективната отговорност може да е важен въпрос следващата година, когато ще се навършат 30 години от Дейтънското споразумение. Можехме да чуем, включително и тук, може би не ги чухме, но известни гласове, които се застъпват за нова конституция като сегашната, не работят. Виждаме дисфункционалността, причинена от това, което прави Република Сръбска. Виждаме различно управление, в някои отношения несъвместимо с разпоредбите на ЕС, като правилата за държавни субсидии, които се одобряват на етнически принцип и които Босна не успява да промени точно сега, когато се обсъжда програмата ѝ за реформи.
Смятате ли, че Дейтънското споразумение все още е устойчиво? Мислите ли, че е време за промяна на начина, по който работи Босна?
- Видяхме много несъвършенства, които дойдоха с Дейтънското мирно споразумение и по-специално Дейтънската конституция. Същевременно видяхме толкова много ползи, които дойдоха с това Дейтънско мирно споразумение. И най-важното, че това споразумение действително работеше в продължение на 30 години и ние нямахме никаква, дори непосредствена, заплаха от нов конфликт в страната. Вниманието трябва да се съсредоточи върху тези несъвършенства, свързани с възможността някои актьори на по-ниско ниво да спрат напредъка, да спрат реформите и подобни дейности, които са в интерес на всички граждани.
Нещо, което бихме могли да очакваме, е не нов Дейтън, а подобряване на споразумението като резултат от съвместни усилия на международната общност и местните институции, за да направят някои актуализирани разпоредби за мирните споразумения по-приложими към настоящите предизвикателства.
"Войната в Украйна може да е спасила Босна": геноцидът и политиката през очите на оцелял от Сребреница
Може ли Босна и Херцеговина да си позволи дълго поколения деца да живеят в паралелни образователни вселени? Имам предвид поредната промяна на плана, която защитава извършителите на военни престъпления или геноцид през 90-те години, Ратко Младич и Радован Караджич, като герои. Някои хора също критикуват босненските и хърватските учебни програми. Така че може ли Босна да си позволи да продължи да прави това?
- Повтарям същото като преди. Босна и Херцеговина, поради всички тези обстоятелства след Дейтън, трябва да премине през съвместни усилия на международната общност и местни актьори. Това е цивилизационна норма. Геноцидът и отричането на геноцида са антицивилизационна норма. Наистина е странно, ако международната общност, човечеството, пренебрегнат поведение като това, което възхвалява военнопрестъпниците или представя на малките деца някои събития от войната, санкционирани дори от международни, най-висши международни правни институции. В конкретния случай Върховният представител, подкрепен от Съвета за прилагане на мира, трябва да реагира незабавно, за да предотврати това.
Как "чужд" подпис забрани отричането на геноцида в Босна с години закъснение
През април казахте пред босненски медии, че сте получили гаранции в Брюксел, че членството на Босна и Херцеговина в НАТО е неудържимо. Как така? Виждате всички пречки, които създава Република Сръбска. Дори реформи във военната собственост, изисквани от Плана за действие за членство - приет от Сараево преди над десетилетие - отнемат толкова време. Откъде идва увереността ви?
- Увереността ми идва от факта, че почти целите Западни Балкани са част от евроатлантическата общност. Така че не можем да изключим по никакъв начин Босна и Херцеговина като страна кандидат, която взе решение преди почти 15 години с пълен консенсус да стане част от евроатлантическата общност.
Има всички правни вътрешни документи, доказващи, че всички стратегически решения, приети от съответните политически актьори в Босна и Херцеговина, доказват едно и също. Но това, още по-важно, е в интерес на западните общности. Така че е в интерес на евроатлантическата общност да включи Босна и Херцеговина възможно най-скоро в евроатлантическите съюзи, защото тази външна интеграция със сигурност ще помогне за засилване на вътрешната интеграция на Босна и Херцеговина. След като станем членове на НАТО, няма нужда да се фокусираме върху въпросите на сигурността и отбраната по този начин, да мислим така за вътрешния конфликт. Тогава можем да се фокусираме повече върху икономиката и бъдещето на нашите граждани.
