- Пълна военна победа срещу Москва е много малко вероятна. Много зависи от това кой ще спечели изборите в Съединените щати. И подозирам, че който и да спечели изборите, ще бъде принуден или подложен на много силен натиск да започне някакъв вид преговори. Вероятно всеки от двамата ще подходи по много различен начин, но ще е под голям натиск да накара президента Зеленски да преговаря. Това ще бъде представено като огромна победа от Путин, защото той ще види, че не е победен, колкото ресурси да са вложили американците и съюзниците.

Но в САЩ хората се уморяват от тази война. Струва много пари и не изглежда да има голям напредък. За самата Украйна знаете, че войната не е устойчива в дългосрочен план. Те буквално остават без млади хора, които да водят войната. Един канадски генерал, с когото се срещнах наскоро, ми каза, че средната възраст на войник сега е 42 години и това просто не е устойчива ситуация. Най-добрият резултат, на който можем да се надяваме, е да получим някакъв механизъм, чрез който да запазим територията на Украйна напълно непокътната.

- Трудно е да се каже. Искаме да сме сигурни, че когато Украйна преговаря, тя преговаря от позиция на силата. Как да стигнем до тази позиция на сила? Може би с много голям прилив на подкрепа за Украйна, за да отблъсне руснаците колкото е възможно повече, за да покаже, че този значителен натиск върху тях е да се опитат по някакъв начин да принудят руснаците да стигнат до споразумение чрез преговори.

- Всъщност мисля, че се дължи на чисто безразличие. Това е нещо, което не ги засяга. Просто не ги е грижа. За тях европейци се бият помежду си. Тези държави нямат залог в битката, така че просто няма да се намесят. По-скоро е това, отколкото да избират страна.

Друг ключов фактор е, че в много от тези страни, особено китайците, имат значително влияние и обширни икономически проекти. И Китай зае много различна позиция по този конфликт с Русия и Украйна.

Зависи и какъв вид медии консумирате. Хората и много от тези държави не използват същите традиционни медии, с които вие и аз може да сме запознати. Има много съдържание в социалните медии и те получават много различен вид история и разказ за това какво всъщност се случва. Много от тях гледат на това като на западно посегателство на територията на Русия, която бива провокирана. Тълкуването е много различно.

А и те имат толкова много свои проблеми.

- Руската позиция вероятно щеше бъде много, много различна, ако не беше подкрепата на Пекин. Пекин се намеси и даде на Путин недвусмислена подкрепа за войната му в Украйна. А сега виждаме по света като почти като съюз от възникващи автокрации, които се подкрепят взаимно. И целта на Пекин е много ясна: те просто искат да заменят САЩ като световна суперсила. Така че всичко, което отнема американските ресурси, времето на Америка, вниманието на Америка, е нещо, което те всъщност приветстват.

- Тук може да се разчете погрешно ситуацията, защото това, което Пекин казва на английски, и това, което казва на китайски, е много различно. На западните медии чрез посолства и телевизии говори за споразумение и мир.

- Да. Ако погледнете китайските медии, от друга страна, Америка е виновна за всичко. Русия е безгрешна. И всичко това е проблем на Америка. И всичко това, защото Америка се опита да изпревари и обгради Русия. Така че не вярвам, че позицията на Пекин е за преговори. Искат да гарантират, че САЩ са заети с конфликта. И стига конфликтът да не излезе извън контрол например, стига да не стане като ядрен конфликт, което би било много лошо за региона и за Пекин, и стига да остане като ниско интензивен конфликт, това всъщност е идеално за Пекин.

- Пекин вероятно би направил всичко, което е в интерес на Пекин в този момент. Мисля, че твърдението ви, че Русия и Пекин не са непременно на една и съща страница, е абсолютно правилно. Те всъщност имат спор, граница между тях също, но са готови да погледнат отвъд всичко това. Защото в момента те имат обща цел, която е да подкопаят САЩ.

- Мисля, че ако нахлуването на Русия в Украйна бе минало много гладко и Русия бе превзела цяла Украйна, каквато идея предупреждаваха западните агенции, че има - нали руските офицери по пътя към Киев си носеха униформите за парад - тогава ситуацията в Тайван щеше да е много различна. Особено ако Западът нямаше отговор или имаше слаб отговор, който би показал на Си Цзинпин, че Западът е слаб и те никога няма да отстояват своите принципи и ценности. И Тайван щеше да е лесна игра.

Но иначе не вярвам, че Тайван е под някаква военна заплаха. Всъщност мисля, че Си има много по-дълга, по-ефективна стратегия да превземе Тайван, без нито един изстрел, точно както направи с Хонконг. Защо да рискувате войски и възмездието на Америка, когато можете буквално да превземете цялата страна точно както превзехте Хонконг без войници или рискувайки какъвто и да е вид отмъщение?

- Блокадата е военен акт. Но трудността е: ще приеме ли обществеността на САЩ това като основа, чрез която да атакува Китай? Китай не е Ирак или Афганистан и е равностоен конкурент. Но ние наистина не знаем колко ефективен ще бъде на бойното поле. Китай е неизпробвана в битка армия. Има най-голямата армия в света, но те не са участвали във война повече от половин век. И каква ще бъде реакцията на американското общество, когато два американски самолетоносача бъдат потопени например с хиперзвукови ракети на Китай?

Това би било абсолютно катастрофално за американската общественост и особено спорим за Тайван. Това е друго нещо, което американската общественост ще трябва да разбере: какво е Тайван? Къде е Тайван? Те действително имат много малка представа.

Представете си: остров, който е край бреговете на Китай, но не е независима държава и САЩ имат политика за един Китай. Така че наистина е част от Китай. Защо се борим с тях? Защо се бием с китайците за това? Така за който и да е президент да продаде това на американската общественост ще бъде много трудно, особено когато не е бил атакуван от Китай, а става дума просто за икономическа блокада. И тогава на САЩ ще се гледа като на агресор, защото започнали Третата световна война.

- Смятам, че е необходимо да се правят тези неща. Вярвам, че икономическите практики на Китай са много антиконкурентни. Икономическата практика на Китай по същество е това, което е известно като копиране и заместване, копиране на цялата технология, идваща от Запада, и нейното заместване. И те правят това, като крадат интелектуална собственост от Запада. Бившият директор на Съвета за национална сигурност, генерал Кийт Александър, изчисли, че интелектуална собственост стойност над 350 млрд. долара се открадва от Китай всяка година. Това се определя като най-голямата кражба в човешката история. И така, мотивацията им е по същество да подкопаят САЩ по всякакъв възможен начин. Така че тези мита и тези ограничения върху китайските стоки са абсолютно необходими за смекчаване на нечестните, неконкурентни икономически практики на Китай.

И така, колко ефективни са те? И дали наистина работи? Това е много различен въпрос от вземането на решение да направиш правилното нещо. И САЩ, мисля, в тази ситуация са напълно оправдани в действията си.

- Не можем. Китай е икономически гигант. И досега голяма част от политиките не са работили по начина, който очаквахме. Китай има огромно количество пазари по целия свят. И по същия начин, по който санкциите срещу Русия в началните етапи на войната в Украйна се смятаха за ефективни, но почти целият капацитет беше взет от други страни. Русия изнасяше 100 хил. барела петрол на ден за Индия. Сега те изнасят 1.2 млн. барела на ден.

САЩ и техните съюзници имат все по-малко влияние на глобалната икономическа сцена, за да дърпат този вид лостове.

- Когато говорите за НАТО, реалността е, че говорите за най-мощната държава в НАТО, която е САЩ. Една от големите слабости на НАТО е, че другите страни не успяха да изтеглят своята тежест. Хората са много критични към Доналд Тръмп, но за някои неща той беше абсолютно прав. И едно от тях беше фактът, че много от страните в Европа просто не допринасяха с тежестта си и НАТО някак си нямаше подходящите нива на разходи за отбрана.

- Не го споделяха и просто не биха могли да се защитят при евентуална руска инвазия или нещо подобно. Така че те са абсолютно прави. И не очаквам НАТО да се държи по друг начин освен в интерес на най-мощния си член, който са САЩ. Не очаквам наистина да направи нещо, което да противоречи на интересите на САЩ.

- В дългосрочен план, както посочих, Европа е в икономически упадък. САЩ все още са икономическа сила. По-голямата част от иновациите, по-голямата част от технологиите, които идват от САЩ, нищо не идва от Европа по някакъв еквивалентен начин. И така това ще създаде несъответствие в дългосрочен план. Мисля, че това, от което се нуждаем, е да имаме някаква компенсация в рамките на НАТО, за да гарантираме, че има взаимно допълване. Не всяка страна ще може да осигури половин милион войници. Държава като Босна, която се стреми да се присъедини към НАТО, е малка, но има някои неща, които босненците ще могат да направят по-добре от някои други страни. Така че мисля, че всичко ще бъде въпрос в дългосрочен план на специализациите и къде всеки всъщност дава своя принос.

- Не съм сигурен дали е така. Мисля, че наистина всичко се свежда до политическа воля. Ако САЩ искаха да имат прекратяване на огъня в израелско-палестинския конфликт, те щяха да го имат и този конфликт няма да продължи. Както правилно посочихте, има много други фактори, особено на вътрешната сцена в САЩ. Но ако САЩ имаха волята и те начертаха червена линия и го наложиха, това щеше да спре веднага.

Същото е като споменатата от вас война в Босна, когато започна геноцидът. Можеше да го спрат веднага. Но те не го направиха. Едва след като Клинтън встъпи в длъжност, той реши, че това е продължило твърде дълго. На практика каза: "Ние оставихме отговорността на Европа да управлява този конфликт. Вие се провалихте. Сега президентът иска да сложи край на това и ние трябва да сложим край на това. И започнаха натовските бомбардировки, принудиха сърбите да седнат на масата. И конфликтът спря."