Чамил Дуракович, вицепрезидент на Република Сръбска: Додик се подготвя за отделяне и не се шегува
|
Между 2012 и 2016 г. Чамил Дуракович е кмет на Сребреница, в предходния мандат е заместник-кмет. Днес като вицепрезидент на Република Сръбска - бошняк, завършил консултативна психология в САЩ, той не може да остане равнодушен към описанието на осъдения за геноцид някогашен президент на тази съставна част на Босна Радован Караджич в бъдещите учебници за девети клас в нова утвърдена програма: поет, политик, психиатър.
Така Дуракович сезира институциите и бе сред хората, повдигнали въпроса в босненското публично пространство с началото на учебната година. За хора като Караджич и Ратко Младич, станали причина за смъртта на хиляди във войната от 1992 до 1995 г., учениците ще разбират, че защитавали родината; присъдата на Караджич от доживотен затвор се споменава, без да се обяснява за какво.
Последваха петиции от различни партии и институции към Конституционния съд, а от президентството - призив към Върховния представител на Босна да уволни министъра на образованието на Република Сръбска, каквито правомощия има.
"Дневник" разговаря с Дуракович за проблема, за ситуацията в Босна и Херцеговина, политиката на бошняци, хървати и сърби и рисковете за отцепване на неговата Република Сръбска заради кампанията на Милорад Додик - когото той замества - за създаване на паралелни институции.
Г-н Дуракович, знаем, че учебната програма в Република Сръбска и преди не бе щедра в разказа за престъпленията, за които Караджич и Младич са осъдени. Като вицепрезидент на Република Сръбска защо смятате, че промените се правят сега? Какво е различното?
Мисля, че нещата се промениха, след като ООН прие резолюцията (за геноцида в Сребреница - бел. ред.). Мисля, че някои от политическите позиции на босненските сърби и Сърбия като съседна държава са се променили много. И те направиха много, за да се противопоставят на резолюцията и да се опитат да ни убедят - нас и много страни по света (това включва България - бел. ред.) - че светът греши. Невъзможно е, но се опитват да пробутат лъжите на историята.
Като бошняк и човек, преживял геноцид, ще се опитам да бъда неутрален. Правно погледнато, геноцидът в Сребреница беше доказан от международни и местни съдилища. Това не е политически разказ за бошняците в тази страна, да е ясно. Не е исторически разказ, основан на нашето мнение. Това са факти и аргументи в съдебните решения. Международният съд бе създаден от ООН с гласовете на Сърбия и Босна, Русия и други страни. Но днес те не приемат решенията. Абсурдно е, че дори трябва да обясняваме това.
Додик заговори за промяна на името на Сребреница дни след резолюцията на ООН за геноцида
Но действително, проблем имаше още преди най-новите учебни програми като тази за девети клас по история в основното училище. След като войната приключи, те се опитват да индоктринират новите поколения за истината за миналото. Всички знаем, че основните играчи бяха Радован Караджич, Ратко Младич, Слободан Милошевич и други високопоставени офицери от армията и политици. Дори създалите Република Сръбска бяха осъдени на доживотен затвор или дълги присъди. А тяхното творение Република Сръбска все още съществува.
Днешната политика се опитва да одобри или легитимира това, което са направили чрез престъпления и военни престъпления, геноцид, етническо прочистване и всички най-лоши престъпления срещу човечеството. Опитват се да стъпват меко, без да скачат директно към темата.
Да представят на децата си всичко като защита на отечеството, за да получат патриотична емоция у децата. С фалшивата история, че Република Сръбска е държава, а Босна е невъзможна общност, която обслужва бошняците и хърватите. А децата трябва да се учат, че държавата Босна продължи да съществува. Това е първият член в нашата конституция. Държава с два ентитета, десет кантона и един окръг - Бръчко. На това трябва да се учат децата. И ние приемаме факта, че тази страна принадлежи на всички нас. И трябва да е поравно. И конституцията казва, че имаме три съставни народа като сърби, бошняци и хървати и други, които трябва да се ползват с всички демократични права, човешки права и всичко останало от нормалните демокрации.
"Войната в Украйна може да е спасила Босна": геноцидът и политиката през очите на оцелял от Сребреница
А те се опитват да национализират образованието просто защото бъдещата идеология на сърбите в официална Сърбия и сърбите в Босна е Велика Сърбия. Провален проект от стотици години. Но най-тъжното е, че индоктринират собствените си деца. А трябва да ги научим да живеят в мир, вместо да си мислят, че Караджич е бил несправедливо осъден от тази луда международна общност и босненци. Или че държавните институции са нещо против тях. Че там, в Сараево, има някакъв съд, а Сараево е някъде другаде. И там, в този съд, е Босна и се гласува срещу сърби.
Това ще бъде и в новата учебна програма.
- Да, това е тъжно и наистина грешно. Затова предупредих обществеността. Определено трябва да спрем това в името на всички деца, не само на сърбите.
Ако човек отиде в Баня Лука, дори умерени гласове сред босненските сърби казват: да, това може да е тревожно, защото децата ни живеят отделно вселени. Но не бяха ли бошняците в един кантон първите променили учебната си програма, за да е по-подходяща като за историята на бошняците?
- И за това критикувах, след като се запознах с темата. Дори някои международни служители ми казаха, че няма консенсус между ентитетите за истината. А ние не можем да преговаряме за истината. Кой е от "бошняшката страна"? Кой политик, за Бога, прие да се водят преговори за истината? Имаме една история, една истина и не може да има две истини и две истории. За съжаление тук, в тази държава, имаме три истории и три истини, три народа. И това е най-лошото нещо, което беше прието от международната общност в нашата страна.
Как се поправя това?
- Първо ни трябва силна правова държава. Прокуратурата да разследва подобни разделения по съществуващите наказателни закони, вместо да казва, че няма юрисдикция. Ако това или конституционният съд не работят, остава само намесата на Върховния представител.
Това поиска и председателстващият президентството на Босна, Денис Бечирович. Но ако Върховният представител действа, няма ли да има повече напрежение, от което всички деца отново да загубят?
- Фалшивият политически разказ, който се пробутва чрез правителството в образователната ни система, е най-лошото, което могат да причинят на децата ни. Всички деца. Не говоря само за бошняци или хървати, или сърби, или всички деца. Ако след 50 години имаме ново поколение възрастни, които смятат, че Караджич е направил нещо добро в миналото, те ще повтарят това, докато не достигнат до своята основна цел или идея за велика Сърбия. Те подготвят своите поколения за това. Водили сме много политически битки, но това е един от най-тревожните случаи, които някога сме имали в Босна след края на войната.
Как Сърбия включи България в кампанията си срещу резолюция за геноцида в Сребреница
Говорите за политическа битка, а такава водите три години, откакто Додик започна този нов епизод в кампанията за демонстрация, че може да се откъсне чрез създаване на паралелни институции. Мислите ли, че той наистина възнамерява да отцепи вашата Република Сръбска?
- Той не може да успее в тези времена, но той прави някои неща, подготвяйки ситуацията за някой бъдещ момент. Опознахме го, докато през годините използваше тази политическа реторика, за да запази властта, да запази гласовете. Но може би не в тези времена, той се подготвя стъпка по стъпка и не се шегува с това.
Босна е пред блокаж заради спор с Додик за изборна реформа
Аз съм вицепрезидент, той е президентът. Следя го внимателно и знам какво прави. Опитвам се да предупредя. И понякога си мисля, че политиците в Сараево и в този ентитет (Федерация Босна и Херцеговина, другата съставна част на Република Сръбска - бел. ред.) не разбират колко е сериозно. Мислят си: да, той лудува, опитвайки се да спечели гласове, и т.н. А аз мисля, че е опасно и трябва да спрем този човек навреме. Преди да е станало твърде късно. Защото, когато той представлява този вид реторика или политика, тогава все повече и повече несърби напускат този регион или област и тогава ние губим във времето, ако му позволим да направи това. След пет години в Република Сръбска няма да живеят други хора освен сърби. Тогава той ще действа. Преди 10 години имахме 250 хил. бошняци в Република Сръбска. Сега имаме 50 хил. Тоест 200 хил. са напуснали (към 2013 г. бошняците са 170 хил. според преброяването, макар според някои данни да са повече; оттогава ново не е провеждано - бел. ред.). Когато и тези 50 хил. напуснат, тогава той има всички предразположения действително да реализира проекта си.
Притеснявате ли се от начина, по който лидерите на Русия и Унгария, Владимир Путин и Виктор Орбан, подкрепят проекта му?
- Не знам какъв интерес имат. Русия е далеч, но Орбан е Европа. Тъжно ми е за Унгария, не мисля, че това е позицията на хората. Но правителството е такова, каквото е. И мисля, че намират общи интереси. Опитват се да дестабилизират тук, на Балканите, само за да разпиляват вниманието на международната общност.
Но дори Орбан няма да направи нищо сериозно тук, за да подкрепи Додик за всякакви глупави ходове като отцепване. Те само го насърчават да продължи този вид реторика, макар да не мисля, че дори Орбан подкрепя това. И е казвал официално и публично, че държавата Босна е неразделна и че той няма да подкрепи отделяне. Но Додик няма много други приятели; само няколко държави.
Като гледаме всички тези проблеми, пред които е изправена Босна в момента, и като знаем, че догодина се навършват 30 години от Дейтънското споразумение, смятате ли, че то е устойчиво в момента? В Сараево тази седмица чух и гласове за преразглеждането му.
При сегашните политически условия трябва да следваме Дейтън, защото всяка промяна трябва да е с консенсус на всички народи. Мисля, че тези поколения политици все още не са готови да са достатъчно смели, за да пристъпят напред и да се опитат да направят силна държава за всички ентитети. Те имат прекалено много власт, за да поддържат това напрежение.
Призракът на "фактическото отцепване" на сърбите в Босна отново безпокои света
Мисля, че трябва да овластим държавата. И че членството в Европейския съюз може да облекчи някои неща. И че намерението ни е да стигнем до ЕС и НАТО. Това ще реши много, много проблеми и ще доведе политици, които биха се интересували повече от стандарта на живот на хората, но не и от националистическа или национална примитивна реторика, пред каквато сме изправени.
Но сегашната система не увековечава ли риска никога да няма босненска нация? Говоря с бошняци, говоря със сърби, които, попитани, казват, че не се чувстват част от такава нация.
Мисля, че след войната всички сбъркаха. Бошняците са мнозинство в тази страна - над 50%. Може да съм бошняк, но за мен бошняците са тези, които трябва да отпуснат политическия подход. Понякога сме настойчиви и сме твърде сурови към другите. И ето защо е сегашната позиция на хърватите. Те са малцинство, но са избиратели. Имат равни права. И изведнъж се оплакват от една символична длъжност, която е членът на президентството. Желко Комшич, който е хърватин, е избран предимно от бошняшки гласове (повече за проблемите в изборното законодателство четете тук - бел. ред.). Това е нечестно спрямо хърватите. Затова са ядосани. Иначе нямаме проблеми с хърватите. Мисля, че и и при сърбите след Додик ще дойдат нови поколения политици. Има достатъчно място за всички, за да се чувстват комфортно тук в този момент.
Всички сбъркаха и се отдалечихме едни от други. Нуждаем се от повече социална интеграция, за да се върнем към предишното състояние, защото фактът е, че тази страна има хилядолетна история и не може да бъде разделена. Възможното е да намерим решение, да живеем в мир и просперитет за в бъдеще. Но разделянето на тази страна, ако продължи, означава нова война.
И всеки знае, че ако това е начин да се правят нещата, тогава всеки прави лошо за собствения си народ и новите поколения.
Вече никой никого не иска да убива. Ако питате някого - сърби, бошняци и хървати - за война ли сте? Всеки би казал не. Но вие за Босна ли сте? Биха казали: "Не." Ние трябва да сме за Босна. Ще бъде по-лесно за всички. Никой не иска още убийства на война. Но трябва да настояваме повече, за да намерим начин тази страна да функционира и да бъде родина за всички.
