Филип Рийкър, бивш дипломат: Съюзниците питаха за колко дълго се връщат САЩ. Вече имат отговора

На живо
Дебатът в парламента дали Мария Филипова да стане заместник-омбудсман

Филип Рийкър, бивш дипломат: Съюзниците питаха за колко дълго се връщат САЩ. Вече имат отговора

Филип Рийкър, бивш дипломат: Съюзниците питаха за колко дълго се връщат САЩ. Вече имат отговора
  • На базата на номинациите в екипа на Тръмп Европа трябва да бъде подготвена.
  • Всеки би искал тази война да свърши, струва страдание, смърт, икономически загуби.
  • Балканите имаха своето време като фокус на американската външна политика и това нямаше да продължи вечно.
"Европа: оцеляване (или процъфтяване?) в геополитическата епоха" бе сред първите панели на Белградската конференция за сигурност, състояла се две седмици след като Доналд Тръмп победи Камала Харис и спечели нов мандат за президент на САЩ. Участниците в конференцията, посветена в голяма степен и на Украйна, Балканите и други, често се връщаха към въпроса как завръщането на Тръмп в Белия дом променя геополитическото уравнение в бурята от конфликти.
"Дневник" също потърси отговори за отношенията с Европа от модератора на споменатия панел: Филип Рийкър, който в периода от март 2019 г. до края на юли 2021 е помощник държавен секретар за европейски и евразийски въпроси в първия мандат на Тръмп и първата половин година от управлението на Джо Байдън. След това за почти година е управляващ посолството на САЩ във Великобритания, преди да се оттегли от дипломацията и да оглави програмата за Източна Европа на Wilson Center.
В кариерата си работи в различни мисии на САЩ - Ирак, Италия, Будапеща (където е заместник-ръководител на мисията), Северна Македония (където е посланик от 2008 до 2011 г.). Последния пост заема по време на първия мандат на Барак Обама. След него е заместник-помощник държавен секретар за Централна Европа, Балканите и въпросите на Холокоста.
Тук в Белград обсъждаме какво означава избирането на Доналд Тръмп за Европа и се създава усещането, че ако САЩ кихнат, Европа ще настине. И понякога наистина изглежда така. Но възможно ли е да прибързваме със заключенията? Ще бъде ли Тръмп 2.0 като Тръмп 1.0 за Европа - сурови, агресивни, принуждаващи Съединени щати?
- Трябва да вярвате на избрания президент Тръмп за това, което каза в кампанията си. Разбира се, то се основава на политиката, която той водеше като президент през първия си мандат. Това показва някои доста силни резерви към определени аспекти на Европа. Той очевидно не е фен на ЕС. Каза съвсем открито в редица случаи в кампанията си - и мисля, че почти го цитирам - че нашите съюзници, т.е. Европа, често се отнасят с нас по-зле от нашите врагове. Той имаше предвид по-специално търговските дисбаланси.
Ние плащаме за сигурност и носим сигурност в Европа. Избраният президент Тръмп даде много ясно мнението си, че след това Европа се възползва от нас по отношение на търговията. Той говори за митата, които ще са от самото начало. Така че търговията ще бъде предизвикателство. Подходът му към съюзите и партньорствата е много по-транзакционен, много по-личен.
И мисля, че можете абсолютно да очаквате, че той има опита от първия си мандат. Събира екип, който смята за свой и лоялен към него. Със сигурност от това, което видяхме в ранните номинации, мисля, че Европа трябва да бъде подготвена.
Тръмп спечели изборите с много силен резултат и не само гласуването на електоралната колегия, но и народния вот, както и поведе републиканците до победа както в Сената, така и в Камарата на представителите. Това представлява силно послание на американския електорат.
Разбира се, но точно този електорат според някои очаквания може да почувства тежестта на митата, които Тръмп ще наложи. Защото те всъщност може да навредят на икономиката. Мислите ли, че Тръмп ще е готов да отстъпи, като се има предвид и екипът, с който се обгражда?
- Той ще трябва да вземе тези решения. Мисля, че е вярно и е важно хората да разберат кой плаща за митата. Налагате мита за стоките. Тези стоки стават по-скъпи за американския потребител. Това означава ли, че по-малко американци купуват тези неща, или води до инфлация? Това са сериозни въпроси.
Инфлацията беше един от най-големите проблеми в кампанията. Постоянната следпандемична инфлация, която започна още преди администрацията на Байдън, но продължи до относително наскоро, бе значително укротена. Но средният американец все още усеща (тежестта ѝ - бел. ред.) и - преди всичко - възприятието за нея. Така че ще трябва да видим какви мита ще има. И да не забравяме ответните, които ще дойдат. ЕС вече каза, че е готов да отвърне. Ще трябва да решим дали това наистина е добро за икономиката, добро за потребителите, добро за американците.
Понякога сме склонни да забравяме в този разговор какво ще донесе Тръмп на Европа, че друг президент този век даде сигнали за деприоритизиране на Европа преди над десетилетие - Барак Обама. Даваше да се разбере, че Европа ще е все по-малко важна, докато САЩ насочват вниманието си към Азия. Да свиква ли Европа с мисълта, че Байдън бе по-скоро изключение, като поднови ангажимента към Европа, и повече няма да е така?
- Целта, която си поставиха Байдън и неговата администрация, бе да преутвърдят значението на съюзите и партньорствата. И водещият съюз, разбира се, е НАТО. Работейки в Държавния департамент по време на администрацията на Тръмп, обичах да казвам, че повърхността на Атлантическия океан е развълнувана, с бели гребени, и за мнозина е трудно да плават. И все пак, долу под повърхността, под бурите, под вълните, имаше известно ниво на спокойствие, което ни позволи да постигнем много неща, включително в НАТО.
А самата НАТО всъщност бе в сравнително добро положение, когато администрацията на Байдън встъпи в длъжност. С ЕС бяхме инициирали структури като нов диалог на НАТО и ЕС за Китай. И мисля, че някои от тези неща бяха малка изненада за администрацията на Байдън.
Имах уникалното преживяване да работя върху преход. Бях дипломат от кариерата, който е работил при администрациите на Републиканската и Демократическата партия. Бях говорител, глас на Мадлин Олбрайт единия ден и глас за Колин Пауъл - на следващия. Беше много интересно да се види това. А когато администрацията на Байдън встъпи в длъжност и (Антъни - бел. ред.) Блинкен стана държавен секретар, голямата нишка бе по същество: ние се върнахме, Америка се върна.
И нека си спомним, че докато се обръщахме към съюзниците си от НАТО, един от първите им въпроси беше: върнахте се, но за колко време? И сега имаме отговора на този въпрос: не много дълго.
Виждам, че тези взаимоотношения имат устойчивост, която изисква ангажимент и от двете страни. И когато европейците казваха нещо като "но вие горите мостове" по време на първата администрация на Тръмп, аз отговарях: "Добре, ако това е начинът, по който се чувствате и имате своите причини да го чувствате, тогава просто не ги изгаряйте от другата страна, защото това ни дава повече да надграждаме, ако трябва да се реконструира."
Но всъщност Европа започна да гради наново мостове преди години. Включително укрепвайки собствената си, отбрана и отбранителна индустрия. Разбира се, не само заради Тръмп, но заради войната в Украйна. Но смятате ли, че Европа е по-подготвена сега в степен, която дава на Тръмп по-малко поводи да я критикува?
- НАТО очевидно като цяло надхвърля прага от 2% от БВП колективно. Отчасти, разбира се, защото някои държави плащат много по-голяма част от това. Все още има държави, които не изпълняват този ангажимент, поет от всяка една. Последователни президенти, включително президентът Обама, бяха разочаровани.
Президентът Тръмп определено настоя и видяхте увеличение, което продължи по време на администрацията на президента Байдън. Новоизбраният президент Тръмп подхвана темата многократно в кампанията си, понякога доста енергично и гневно. Така че съюзниците, мисля, знаят какво да очакват в това отношение. И както казахте, те започнаха да виждат истинската причина за това (искане - бел. ред.), когато Русия на Путин нахлу без провокация и каквито и разкази да се опита да прокара, си мислеше, че може да накара страната просто да изчезне до дни.
Предвид опита в екип за прехода в президентската власт, как ви изглежда фактът, че Байдън премахна ограниченията за използване на ракетите ATACMS по международно призната руска територия само няколко дни след като се срещна с Тръмп? Това означава ли, че ще има някаква приемственост от Байдън към Тръмп, а отношението на президента няма да е "спираме войната веднага"? Със сигурност темата за ракетите трябва да е била обсъдена от Байдън и Тръмп.
- Първо, не знам дали можете да допуснете това; аз не бих, защото не знам какво са говорили в тези два часа. Това е важно и подчертава, че преходът върви, а президентът Байдън увери, че ще има плавен преход, един от най-важните отличителни белези на американската демокрация през цялата ни история. Но какво точно са обсъждали не знам.
Бих бил предпазлив в търсенето на твърде много сигнали. Избраният президент Тръмп каза много ясно, че иска да сложи край на тази война или да помогне за прекратяването ѝ, защото очевидно истинското решение зависи от г-н Путин, който може да я прекрати във всеки един момент. Той избира; той започна и може да я завърши.
Мисля, че от утре (разговорът е от 19 ноември - бел. ред.) са два месеца, докато новата администрация ще поеме властта. Новите служители ще трябва да положат клетва и да бъдат утвърдени. Ще видим докъде ще стигне това. Всички войни завършват под някаква форма на масата за преговори и мисля, че там бихме искали да видим двете страни. Президентът Зеленски със сигурност даде ясно да се разбере, че е готов да направи това. Предстои много работа, но мисля, че широка част от международната общност каза от самото начало, просто не можете да позволите на Путин, когато руските сили нарушават толкова грубо основните норми в Хартата на ООН. Това означава да нахлуете в съседите си без провокация.
Путин има проблеми и те се променят с времето. Разказът му се развива. Могат да бъдат обсъдени на масата за преговори. Но мисля, че всеки би искал тази война да свърши. Тя струва толкова страдание, смърт, икономически загуби.
Имаме толкова много други предизвикателства, не само в Европа, но и в световен мащаб, върху които трябва да работим. Така че се надявам да видим някакъв положителен напредък.
Президентът Володимир Зеленски говори с бъдещия президент Тръмп още след избирането му. Но на телефона бе още някой - Илон Мъск. Съобщава се и че той е участвал в разговора, когато Тръмп разговаря с Вучич. Да очакваме ли, че Мъск ще бъде важна връзка в отношенията на президентската администрация в САЩ с Европа отсега нататък по време на мандата на Тръмп?
- Нямам представа, не съм участвал в разговора.
Мъск говори на висок глас как Европа е лоша, свръхрегулирана, изразява претенции към нея и обратното.
- Трябва да попитате друг човек. Не съм срещал Илон Мъск и не знам нищо друго освен това, което президентът е казал публично. Избраният президент каза публично за ролята му. Не мога да отговоря на въпроса ви.
В първия мандат на Тръмп имаше съвсем различна политика за Западните Балкани. При Байдън имаше силна координация между ЕС и САЩ. А преди него, при Тръмп, се сключи Вашингтонското споразумение между Сърбия и Косово, което накара някои да повдигнат вежди и което няма еднозначни резултати. Но смятате ли, че Вашингтон ще се опита да надгради това споразумение и да го ползва като прецедент, за да поеме инициативата на Западните Балкани - особено след като, в случая на Косово, Брюкселският диалог не върви?
- Знаете ли, напуснах Държавния департамент и дипломатическата служба преди повече от година и половина. И не се бях занимавал с въпроси на Балканите, откакто приключих мандата си като помощник-секретар за Европа, какъвто бях през последните две години от администрацията на Тръмп. И секретарят Блинкен ме помоли да продължа през прехода и докато бъде утвърден новият помощник-секретар. Така че наистина не следях много от тези проблеми особено внимателно.
Много по-запознат бях с Брюкселското споразумение, защото работих по него с Кати Аштън (Катрин Аштън, върховен представител на ЕС във външната политика от 2009 до 2014 г. - бел. ред.), която наистина ръководеше тези усилия. Това бе диалогът с ЕС, който САЩ подкрепиха възможно най-добре и постигнаха реален напредък с подписването на Брюкселското споразумение през 2013 г.
Не мисля, че някога съм чувал в кампанията споменаване на Балканите от който и да е кандидат, честно казано. Може би това ви дава малко представа за приоритетите - не само във външната политика.
Балканите имаха своето време, когато бяха основният фокус, в американската външна политика в продължение на няколко години. Както казвах на мнозина в региона по онова време, използвайте това време разумно и се възползвайте от него, за да ни помогнете да разрешим проблеми, защото няма да продължи вечно.
Не мога да предскажа, но със сигурност виждам дневен ред с толкова много важни въпроси, които наистина имат значение за САЩ. И нека си спомним, избраният президент Тръмп каза много ясно, че това е за Америка на първо място. Мисля, че винаги ще бъдем приятели на региона, със Сърбия, където сме, с други страни на Балканите. Посолствата искат да останат ангажирани и да разгледат целия набор от неща, които можем да направим заедно, включително чрез инвестиции в частния сектор, търговски възможности, споделяне на иновации и идеи. Това е истинската история на Европа и Съединените щати. И мисля, че това е посоката, в която можем да видим истински напредък.