Татяна Хомич, опозиционер в изгнание: Западът приоритизира руските затворници за размяна пред беларуските

Татяна Хомич, опозиционер в изгнание: Западът приоритизира руските затворници за размяна пред беларуските

  • Западът показа двойни стандарти в размяната на затворници с Русия.
  • Сега не е моментът за опозиционен натиск преди изборите, може да причини вреда.
  • Беларуските политически затворници трябва да са част от преговорите за мир в Украйна.
Месец след протестите, разтърсили режима на Александър Лукашенко през 2020 г., Мария Калесникава (известна под влияние на руския език като Колесникова) къса паспорта си на границата на Беларус и Украйна, за да не бъде депортирана. Отказът да бъде прогонена означава 11 години затвор; по-късно е хоспитализирана в тежко здравословно състояние, правозащитници разказват, че е малтретирана и изтезавана. Едно от лицата на протестите, след като Виктор Бабарико (в чиято кампания беше) бе хвърлен в затвора преди изборите, тя не можеше да влезе в контакт със семейството си над 600 дни от февруари 2020 г. - докато през ноември не бе допусната среща с баща ѝ, докато Лукашенко помилва политически затворници два месеца преди президентските избори.
Беларус в края на 2024 г. не е като Беларус през лятото на 2020 г. Всички политически затворници трябва обмислят възможностите си за освобождаване, защото алтернативата е да умрат, казва в разговор с "Дневник" в София Татяна Хомич. До 2020 г. тя работи като ИТ одитор, след това бизнес аналитик в Минск, сестра ѝ Мария Калесникава живее в Германия 17 години и е музикант. През 2020 г. и двете влизат в екипа на Бабарико; Татяна обаче напуска още преди изборите, когато сестра ѝ се оказва на преден план в кампанията на Святлана Цихановска. Не иска да създава уязвимост за сестра си, да става мишена, чрез която Мария да бъде шантажирана.
Оттогава неуморно обикаля столици, за да привлече вниманието към съдбата на политическите затворници, която остана в сянката на споразумението между Запада и Русия, довело до най-големия обмен от студената война насетне: нито един не бе в Беларус. За активизма, на който се е посветила в чужбина обаче, тя не смята, че в родината ѝ има място в момента: Лукашенко стана твърде силен, натискът може само да навреди.
"Дневник" разговаря за ситуацията в Беларус с Хомич, пристигнала в България за дискусия за демокрацията, свободата и отговорността, организирана от "Амнести интернешънъл България" за втория рожден ден на този клон.
По време на събитието се състоя и международната акция "Пиши за права", при която участниците отправиха десетки писма до институциите на държави, хвърлили в затвора инакомислещи - Беларус, Турция, Виетнам, Египет, Саудитска Арабия - и до самите затворници.
Баща ви успя да се срещне най-после със сестра ви, Мария Калесникава, контакт нямаше година и половина. Чухме след това обнадеждаващо събитие как Александър Лукашенко каза дори, че ако тя поиска да бъде помилвана, ще го обмисли. Вие сте казвали и че сестра ви и останалите политически затворници трябва да обмислят всяка възможност да напуснат затвора в тази ситуация. Но Лукашенко каза и друго: ако получа признание за вина, разбира се, ще го разглеждам. Опасявате ли се, че Калесникава ще трябва да признае вина за нещо, което не е извършила, за да се освободи?
- Защо да се опасявам?
Мислите ли, че петицията ѝ би означавала, че тя заявява, че е виновна за нещо, което не е извършила?
- Това е време, когато хората трябва да направят всичко възможно, за да излязат от затвора. Знаете, предвид нейното здравословно състояние, отнася се и за всички останали. Нямаме много възможности пред себе си. И като споменахте Лукашенко, той вероятно само направи системата по-силна през тези години и се научи как да се държи, как да се справя с протестиращите, как да плаши правителството, как да плаши хората. И нямаме много перспективи за смяна на режима. Така че не мисля, че решението е хората да не остават в затворите. Най-малко седем политически затворници вече починаха през последните три години: първият случай бе през май 2021 г., а последният бе на 22, тъкмо осъден бивш военен (осъден през януари 2024 г. - бел. ред.). Бе прекарал в колония по-малко от месец. Имаше предположения, че се е самоубил. Всъщност не е много ясно, защото, разбира се, няма да има независимо разследване и властите няма да предоставят информация и подробности. Но не изглежда сякаш ситуацията ще се подобри.
Разбира се, всеки трябва да реши дали да го направи. Вече видяхме, че много хора го правят. И от това, което чухме, мнозина са видели тези примери. Политическите затворници виждат вълните освобождавания. А вероятно знаят по-добре какво става в затворите.
Очаквате ли Лукашенко да използва политическите затворници с предизборни цели? Независимо че едва ли му е нужно това, за да спечели.
- Мисля, че политическите затворници могат да бъдат използвани някак в този процес от Лукашенко, но вероятно е и поради икономически причини предвид санкциите, въведени срещу беларуския режим и беларуската икономика. Виждали сме такива примери преди, дори преди десет години. (През 2015 г. имаше президентски вот, два месеца преди който Лукашенко освободи шестима затворници - бел. ред.)
Преди да продължим с Лукашенко, да поговорим за сестра ви. Музикант, живяла 17 години в Германия. А след това си идва и влиза в политиката. Какво си помислихте, като разбрахте? Подкрепихте ли я или напротив?
- Напълно я подкрепих, и аз бях там. Бях в екипа на Виктор Бабарико (тогава кандидат за президент - бел. ред.) като мнозина други. Всъщност почти 10 хил. беларуси се присъединиха към неговата инициативна група. Подкрепиха го от момента, в който той реши да участва, бяха активни в събирането на подписи и като независими наблюдатели по време на изборите. Изглеждаше доста естествено да се прави така в онзи момент.
На фона на тази музикална кариера, няколко години след връщането, изборите и вкарването ѝ в затвора можем да прочетем много странни и обезпокоителни репортажи в европейски и беларуски медии. Например, че когато тя бива местена от една част на затвора в друга, усещането е, че има военно положение.
Можете ли да потвърдите? Защо причиняват това на музикант, това опит за сплашване на други затворници ли е? Да се попречи на превръщането ѝ в герой?
- Мисля, че да. Мисля, че това е така, защото според мен Мария изигра важна роля през 2020 г. И затова биха искали да окажат някакъв натиск върху нея.
Мария всъщност не беше единственият човек, който беше в изолация. Поне при нея сега имаше посещение, среща с баща ни. Но има поне още петима - Виктор Бабарико, Сергей Цихановски, Николай Станкевич, Максим Знак, които са в изолация почти две години и изглежда като систематичен подход. Това са най-известните политически лидери и политически активисти в затвора. Беше очевидно, че това е систематичен начин да се окаже по-голям натиск върху тях, също така вероятно психологически да бъдат пречупени, така че да си помислят, че всички са забравили за тях. Но от друга страна, за да накарат хората да забравят за тях.
Но очевидно не става така. Те не са изоставени, разбира се. И да, въпреки че хората вътре в Беларус не могат да говорят за това и публично, знаете, да протестират и да пишат за това в социалните мрежи, разбира се, или дори да говорят за това открито, те не могат да ги забравят.
Виждате ли връзка между начина, по който Лукашенко се справя с вътрешната политика, между репресиите му, отношението му към политическите затворници и към публичното пространство и нарастващото му участие във войната на Владимир Путин и факта, че Путин разполага ядрени оръжия на беларуска земя?
- Мисля, че има някаква връзка, и това вероятно е нещо, което други държави също трябва да последват и други граждански общества трябва да разберат - че такава политика, такива репресии вътре в страната, насилие вътре в страната заради събитията от 2020 и 2022 г. в един момент може да прелее навън.
За отношението на Запада и Европа стана дума в хода на дискусията. Вие казахте, че подкрепяте идеята Беларус да бъде отделена от Русия в подхода им. Как обаче да стане това сега, когато Беларус всъщност помага на войната на Русия в Украйна? Какъв е пътят за постигане на това отделяне?
- Много добър въпрос и към европейските политици. Не трябва да отричате, че участието е от различен тип. Да, сега Беларус също произвежда някои части за тази атака (срещу Украйна - бел. ред.). Но, от друга страна, беларуската армия все още не е там. И така, какво се случи през 2022 г., когато Украйна беше основно атакувана от територията на Беларус? Много голяма руска армия и оборудване се придвижваха оттам. Сега ги няма.
Татяна Хомич, опозиционер в изгнание: Западът приоритизира руските затворници за размяна пред беларуските
Има различни мерки, които бяха взети, различна форма на участие. Така че според мен е добър въпрос дали има място за маневриране. Определено вярвам, че трябва да се направи по различен начин. Искам да кажа става въпрос и за това ниво на участие във войната. Не може да прилагате едни и същи мерки. Освен това какво ще стане, ако Беларус го направи (задълбочи участието си - бел. ред.)? Какви мерки ще вземете, ако вече сте използвали всички инструменти срещу нея?
Както казах и по време на дискусията, подобни мерки, които виждаме, тласкат Беларус все по-близо и по-близо до Русия и не е в интерес на беларуския народ, трябва да избегнем това.
Казвате, че Западът трябва да свали или омекоти санкциите срещу Беларус?
- Не казвам това, но мисля, че стратегията трябва да е по-гъвкава. Определено трябва да се актуализира и да бъде с по-калибриран подход. Например ясно ли е за беларуския режим и за Лукашенко, че има един вид не изход, а допълнителни възможни стъпки: ако освободи политически затворници например. Защото, ще бъда честна, не вярвам, че всички политически затворници могат да бъдат освободени без никакви преговори, без никакви отстъпки от западните страни.
Ако Беларус и Русия се слагат под една шапка от Запада заради всичко ставащо, как стана така, че през лятото нито един беларуски гражданин не беше освободен като част от най-голямата размяна на затворници от студената война насам? В подхода на Запада ли е проблемът? В подхода на беларуската опозиция ли? Защото и към опозицията имаше критики.
- Да, защо Германия не включи нито един беларуски гражданин? Заключението за мен беше, че Беларус не е в такава степен на дневен ред. Има двойни стандарти: западните държави казват, че не говорят с терористите, не говорят с диктаторите, но в крайна сметка го правят. И говорят с Путин за освобождаване на затворници. Твърдят: не търгуваме, не се пазарим. А разбрах, че след тази размяна е имало размразяване на санкции срещу Московската борса за няколко месеца през август. Това би означавало някои допълнителни икономически ползи (САЩ уверяват, че не са облекчавали санкции като част от разговорите - бел. ред.). И в същото време: няма да се пазарим с Лукашенко за политическите затворници. А в нашата ситуация за много хора, с огромни присъди - Мария вече е в затвора четири години - това е неприложимо. Защо в някои ситуации може да се преговаря, а в други - не?
Но вярвам, че в нашата ситуация това стана, защото Беларус не беше толкова на дневен ред, предвид ставащото с Путин и Русия. Говореха с Путин, но избираха между беларуски и руски политически затворници. Руските са по-приоритетни от беларуските. Това за нас беше огромно разочарование - че дори след няколко години на толкова много дейности и застъпничество за беларуските демократични сили не донесохме този приоритет за нашите европейски партньори.
В интервю преди месеци казахте и друго за подхода на Запада към Лукашенко: реториката на демократичните сили, че не трябва да има преговори, ни носи вреда. Сега трябва да говорим, защото имаме нужда от комуникация от страна на демократичните сили. Само западните сили ли имате предвид или и беларуската опозиция и нейни представители?
- Не, мисля, че имаме единство, особено след като години по-късно толкова хора са уязвими, в лошо здраве в затворите. Приоритет са ни затворниците, могат да умрат всеки момент. Специално по тази тема има единство: че трябва, разбира се, да бъдат спасени, да има разговори, преговори за освобождаването им.
И тези преговори трябва да се добавят към дискусиите за бъдещата мирна сделка за Украйна? Подобна идея се чу от вас в хода на дискусията.
- В името на тези, които подкрепиха Украйна, а сега са в затворите в Беларус, трябва да се постави темата и пред Украйна: че трябва да преговаряте за освобождаването, както и те ще преговарят по-нататък. Разбира се, размяна на затворници е нещо, което се обсъжда по време на преговори за военното разрешаване (на конфликта - бел. ред.). Но мисля, че не става въпрос за нещо, което трябва да бъде решено в Украйна, а което трябва да започне в чужбина, по отношение на Беларус, насочено към Лукашенко. И вярвам, че определено Украйна ще повдигне въпроса как да подсигури северните си граници. Тук се връщаме към обсъждания преди няколко минути въпрос - че вътрешните репресии водят до външна агресия.
Вероятно преди преговорите са следващите насрочени избори, на които Лукашенко без изненада го очаква още един мандат и провъзгласяване за президент. Има ли нещо вътре в Беларус или извън нея, което останалите там или опозицията в изгнание могат да направят по въпроса - така, че на Лукашенко да бъде отправено каквото и да било предизвикателство, каквото видяхме през 2020 г.?
- Днес няма пространство за никакви дейности. Основната стратегия за беларуското гражданско общество и политическите групи трябва да бъде да не причиняват вреда. Няма перспективи, няма алтернативи. Всяка активистка дейност просто ще доведе до още задържания, просто няма пространство, което да им позволи да получат широка обществена подкрепа. Ще се говори за изразените стремежи през 2020 г., разбира се. Но сега не е моментът.
Който и да е политически активист от Беларус и особено тези, които са в чужбина, ще призоват сега да се протестира. Това е вид политическо самоубийство. Особено когато сте в чужбина, не можете да молите хората да протестират. Те са тези, които се излагат на опасност.
Казвате, че това не е моментът, но какво изобщо може да събори Лукашенко? Нямам предвид сега, а когато и да било в бъдеще.
- Наистина не виждам такава възможност засега. Трябва да разберем, че той, на 70 години, може да е там още пет, още десет, или малко повече. И аз вярвам, че беларуските власти и система и самият Лукашенко сега разбират, че това не е най-добрият момент за каквито и да е промени, защото може лесно да бъде използван от Русия в също такъв крехък момент. Не е време за промени, за преходи или каквото и да било.
Преди три години в интервю ви попитаха: кога мислите, че ще се приберете у дома?
- Трябваше вече да е станало.
Тогава казахте "скоро". Имате ли друг отговор днес?
- Не, не знам, но искам да е възможно най-скоро.