Иво Константинов е директор на представителството на AmCham във Вашингтон. Преди това той бе икономически съветник и търговски аташе в посолството на България в САЩ. Дейността му е свързана с енергетика, външна търговия, улесняване на търговските отношения, насърчаване на инвестициите, развитие на ИТ сътрудничеството, селско стопанство, аутсорсинг и обмен в научноизследователската и развойна дейност, трансфер на технологии, както и върху популяризиране на туризма, транспорта и разширяването на бизнес партньорствата между двете страни.

- Данните за 2024 са дори още по-значими - 1.5 млрд. щ. д. износ от България спрямо малко под 0.5 млрд. щ. д. внос от САЩ у нас). Това нарежда САЩ на едно от първите места като експортна дестинация на България за извънобщностни и несъседни пазари (в някои години и първи експортен пазар за нас).

Разликата се дължи на няколко фактора:

Българската общност в САЩ, която наброява над 500 хил. души първо и второ поколение емигранти, също оказва немалка роля върху стокообмена през потреблението си на български храни, внесени от нашата страна и споделянето им с американските си приятели.

Друг фактор са и установяването на американски дружества с производствена база в България, каквито са примерите с високоразделителните оптични камери (Флорида - Казанлък), роботите за полупроводниково производство и роботи за индустриално и военно приложение (Бостън - Пловдив) и други.

По въпроса с неоползотворения експортен потенциал на България за САЩ, такъв сме идентифицирали в няколко индустрии, в които страната ни се представя много добре на международните пазари, но е сякаш пасивна спрямо Америка.

Значителен е потенциалът за засилване на продажбите и на вече изнасяни за САЩ стоки, в които обаче не се влага в задължителните за конкурентния и наситен американски пазар мерки по предизвикване на интерес и придобиване на клиенти. Екипът на Американска търговска камара в България от години адресира тези области с висок потенциал.

Това е сред основните задачи на офиса ни в САЩ - да подпомага български компании за тяхното пазарно навлизане, както и да промотира България като инвестиционна дестинация пред американски компании.

Тази задача е важна, особено в контекста на новата американска администрация, и слогана Америка да стане по-силна, по-сигурна и по-просперираща. В който слоган България не само трябва да се разпознае, но и да направи нужното, за да може да заздрави двустранните отношения в контекста и на трансатлантическата икономика.

- САЩ са изключително гостоприемен пазар от регулаторна и (все още) гледна точка на митнически режими. Малко са стоките със забрани, тарифни и нетарифни ограничения и тежък регулаторен лицензионен режим. Дори храните, козметиката и хранителните добавки например се изнасят за САЩ на принципа на саморегулирането - доброволното спазване на наличните изисквания и проверка по оценка на риска.

При храните, например, американските регулации не са по-строги от тези в ЕС - българските производители са вече подготвени със съответствията си в по-голямата си част.

Трудното на американския пазар обаче, е наситеността му и силната конкуренция, при което за осъществяване на продажби е необходимо търсенето да се стимулира чрез маркетинг. Това е пазар, на който има цена за "придобиването на всеки клиент", платена през маркетинг и промоционални усилия. В САЩ разходите по придобиването на клиента, каквито винаги има, са за сметка на българския износител, и много рядко и почти никога, на американския му партньор.

Американската икономика по отношение на външната търговия е сравнително затворена и това шокира българските фирми, които за пръв път се сблъскват с нея и са настроени с очакванията за космополитна и отворена среда.

Друго предизвикателство е липсата на последователни дългосрочни мерки за експортно насърчаване и популяризация на макар и няколко български приоритетни стоки с голям експортен потенциал и качества.

- Най-често при потребителските стоки това са индустрии с високоразвити производствени и технологични линии генериращи свръхпроизводство, за които европейския и другите близки пазари са тесни - млечните произведения, хранителните добавки, козметиката и мебелите.

В технологичния сектор драматично се увеличи нуждата български аутсорсинг компании за софтуерна разработка да намерят реализация на услугите си в САЩ поради излишъка от капацитет, голямото световно предлагане на тази услуга от нови играчи на този пазар, като Виетнам и Колумбия, и наближаването на края на един 20-годишен цикъл, в който ние бяхме ценово конкурентни на този световен пазар.

Продуктовите ни софтуерни компании също са силно активни по навлизане на пазара в САЩ, като са с по-голям потенциал за реализация от чисто разработващите софтуер традиционни аутсорсинг играчи.

Комерсиализирането на Космоса подпомага цяла нова високотехнологична индустрия да се развие и да постави България както на картата на Земята, но и в небесата.

- AmCham - както сме известни по света и у нас, има един от петте офиса на други Американски камари, които работят в САЩ. Другите са Великобритания, Виетнам, Египет, както и обединение на Скандинавските камари. Но ние сме единственият, който предлага бизнес услуги по пазарно навлизане.

Инвестицията преди четири години в представителство, занимаващо повече с бизнес и по-малко с търговска политика и протокол, се оказа с изключителен потенциал, защото запълва необслужвана нишата от търсене на услуги по пазарно навлизане не само в България, но и в цяла Европа.

Днес търговското ни дружество в САЩ е пълнокръвна дъщерна компания за споделени и изнесени услуги по пазарно навлизане на български и европейски компании на американския пазар, както и технологичен трансфер. С широкия си екип, координиран от Вашингтон и намиращ се и на двете крайбрежия и в средата на САЩ, предлагаме съдействие, което на местен език се дефинира като "soft landing" или "меки услуги".

- При продажбата на технологии и услуги в САЩ една навлизаща компания трябва да е изключително изобретателна в подхода си да привлече интереса на американската аудитория за работа с партньори, които те не са срещали досега или не са им били препоръчани от някого.

Съветваме технологични компании как да възприемат ролята на инвеститори, да се внедряват в университетски акселератори, да разменят клиентелата си с потенциален клиент, да осигуряват разсрочено плащане, финансиране, разширение на партньор в Европа, достъп до средства от ЕС срещу възлагане на работа.

- Предстои да видим какви точно ще са те и дали ще са последната дума на администрацията във Вашингтон, за която те често са по-скоро похват за предизвикване на реформи и нужни промени у търговските им партньори, както и средство за укрепване на преговорни позиции. Опитът ни от предишната администрация на Тръмп между 2016 - 2020 г. беше, че много малко български бизнеси пострадаха от тогавашната размяна на наложени мита между двата блока (с малки изключения при стоманата, кравето сирене и алуминия).

Съществува възможност да се развие благоприятен за нас сценарий, при който вериги на доставки ще се пренасочат от Китай към запазили производствения си капацитет държави в ЕС като България, особено в сферата на машинните компоненти и консервираните храни. Това ще е желан процес на nearshoring, за който AmCham Bulgaria говори от годините на пандемията.

- Въпреки новините, идващи ежедневно от САЩ и от администрацията на президента Тръмп, въпреки усещането за коренна промяна в отношенията между САЩ и ЕС, САЩ ще продължат да бъдат най-големия потребителски пазар в света. Известно е правилото, че ако един продукт или услуга са успели в САЩ, те стават глобални.

Освен това за някои зрели продукти и услуги, в които реализираме свръхпроизводство, просто няма алтернатива освен разширение в САЩ. Всъщност регулаторно САЩ ще продължат да бъдат напълно предвидим партньор и рестрикциите по отношение на съответствията и лицензионните режими под сегашната администрация във Вашингтон по-скоро ще намаляват и падат.

- САЩ имат ограничено пазарно присъствие и експортни продажби у нас на стоки за крайно потребление (храни и напитки) не поради липсата на интерес и търсене - усилията на колегите от Търговския отдел към Посолство на САЩ се материализират от навлизане на американско уиски, меса и други продукти.

В България има индустриално внедряване на машини и технологии, именно заради доброто име на американските машини и оборудване. Трябва да отчетем факта, че нашият пазар е малък за нуждите и плановете на големите корпорации в САЩ, който би увеличил интереса им. Често се сблъскваме с липса на отговор и интерес от големи и средни американски производители към кандидати за внос на тяхно оборудване у нас.

С реализацията на конкретни действия за диверсификация на енергийните източници през последните 3-4 години, навлизането на американски енергийни суровини (газ, в т.ч. ВПГ, и нефт) и на американски енергийни технологии (компресорни станции, дигитализация в енергетиката, както и проекта за изграждане на Блокове 7 и 8 на АЕЦ "Козлодуй"), показват ясната ориентация на България към САЩ като надежден партньори в индустриално и високотехнологично отношение.

Хубаво е да вземем пример от Полша и нейното развитие през последните 15 г.

Заради чувствителността на новата американска администрация към търговските дефицити е важно да се гледа на икономическите отношения като на повече от търговски стокообмен, особено в контекста на текущата динамика между ЕС и САЩ в сферата на търговската политика. САЩ са с много по-конкурентни позиции както у нас, така и в Европа, в износа на услуги, приходите от лицензи и консултантски дейности, продажбата на федерални дългови инструменти и самото ползване на американския долар като разплащателно средство.

Противно на засилващото се усещане в някои среди във Вашингтон, в общ план платежният баланс, както между България и САЩ , така и между ЕС и Америка, е взаимноизгоден.