В обстановка на задълбочаваща се икономическа криза важна задача за решаване пред мениджърите е по-доброто управление на оборотния капитал. Тази област все още е силно подценявана от българските дружества главно заради комфорта на доскорошното активно кредитиране и бърз икономически растеж.

Оборотният капитал обхваща парите на една компания, ангажирани в процесите на снабдяване, производство и продажби. Обикновено се определя като разликата между текущите активи (материални запаси и търговски вземания) и текущите пасиви (търговски задължения). Адекватното управление на всеки от тези компоненти цели да отключи паричен ресурс за компаниите, който може да се окаже решаващ в настоящата среда. Отключването става стъпка по стъпка, като може да се започне с

За производствените предприятия проблем в управлението на материалните запаси може да е липсата на адекватна комуникация между производствения и търговския отдел. Производственият отдел планира работата главно с оглед на наличната готова продукция в склада, без непременно да взема предвид актуалните поръчки. Така производството на продукт А се засилва заради спада му под обичайната или "планова" наличност. Адекватната комуникация между отделите с цел обвързване на производството с прогнозните продажби, така че дружеството да произвежда само това, което очаква да продаде, може да освободи средства, заключени в материални запаси.

Компаниите от леката промишленост пък обичайно следят нормата на произведените дефектни изделия при планирането на материалните запаси. В редица случаи обаче дружествата не разполагат с точна информация за тях заради неадекватното им отчитане. Например дефектните продукти се записват ръчно от работници на поточните линии, а те не използват унифицирани номенклатури. Съответно неправилното отчитане изкривява анализа на количествата материали, необходими за производството на определен обем качествена продукция, а това води до неоптимално управление на материалните запаси.

Дистрибуторите пък често не отдават необходимото значение на продажбите на консигнация. При тези договори продавачът на едро фактурира стоката едва след като я продаде на крайния клиент. Този тип продажби обаче може да даде важно конкурентно предимство, тъй като обичайно стоките на склад са основна част от активите на дистрибуторите и ангажират значителен паричен ресурс.

е другата основна задача на фирмите. Фактурирането на време е ключово за управление на вземанията. В повечето случаи обаче вътрешните процедури за това са тромави и така компанията предоставя неуместен допълнителен търговски кредит на клиентите си. А лихвата по него е висока при скъпия финансов ресурс в момента. Затова е нужно прилагането на строги процедури за администриране на продажбите, които да осигурят незабавно фактуриране в съответствие с договорните срокове.

Дружествата следва да търсят и баланс между стремежа да запазят лоялността на клиентите си чрез предлагане на отсрочено плащане и възможността да ограничат инвестицията си в клиентски вземания, което пък носи риск от загуба на печеливши продажби. Стъпка за постигането на този баланс е преструктурирането на отговорността на търговските отдели. Те обикновено са изкушени да предоставят на клиентите твърде дълъг кредитен период или продължават доставките за клиенти, които винаги плащат с голямо закъснение. Проблемът идва от това, че търговците се чувстват отговорни предимно за продажбите, а не за това кога и дали вземането ще бъде събрано. Преместване на отговорността към търговския отдел (например чрез калкулиране на условна лихва или отписване на лошите вземания за сметка на бонусите на конкретния служител) може да доведе до подобряване на възрастовата структура на вземанията.

Допълнителен стимул за събиране на вземанията е предоставянето на отстъпки за навременно плащане. Това не е популярно, особено сред малките и средните предприятия, но новите условия на скъп финансов ресурс налагат фирмите да преразгледат и тази възможност.

Много дружества с голяма клиентска база пък имат, от една страна, голям брой малки вземания и, от друга, получени плащания, които не са осчетоводени срещу конкретно вземане. Взети като цяло, тези неанализирани остатъци могат да представляват значителна сума. Причините за наличието им могат да са липса на информация от клоновата мрежа или чуждестранните офиси, множество чуждестранни клиенти, с които комуникацията е по-трудна, или фактът, че платежният документ е на чужд език. Това явление подсказва неадекватна система за анализ и управление на вземанията, а оттук - невъзможен контрол на инвестирания в тях паричен ресурс. Освен това, ако несъответствията се пренебрегват, след време става невъзможно да се проследят причините за тях и единствената възможност е разликите да бъдат отписани в загуби.

Управлението на задълженията предполага и регулярно преразглеждане на договорените с доставчици ценови условия, отстъпки и кредитни периоди. През последните месеци свиването на пазара в редица сектори принуди фирмите да приемат по-гъвкави условия на плащане от клиентите си. В много случаи провеждането на преговори с доставчиците, особено с тези на второстепенни за бизнеса стоки и услуги, води до неочаквани подобрения в търговските условия, срещу предоставяне например на статус на предпочитан доставчик. Увеличаването на кредитния период, пък дори и само с 14 дни, е съпоставимо с краткосрочно банково финансиране, което е скъпо при сегашните условия.

Възможностите за оптимизация на оборотния капитал варират в зависимост от индустрията и избрания бизнес модел. Някои мерки като промяна на търговските условията с основен доставчик са по-трудно постижими, докато други като незабавното фактуриране на клиентите могат да се въведат веднага. Във всеки случай отделянето на повече внимание за него ще се е отплатило в днешно време.

Освен оптимизиране на оборотния си капитал фирмите, ангажирани в цитираните в последно време сектори с нарастваща задлъжнялост, като търговията, ремонтните дейности и строителството, следва да предприемат допълнителни фокусирани мерки, които могат да включат търсене на стратегическо партньорство, преговори с кредитори и реструктуриране на бизнеса.

Може да освободите паричен ресурс, ако: · Подобрите вътрешната комуникация между производство и продажби, за да не се трупат излишни количества продукция · Отчитате адекватно нивото на дефектни продукти, за да оптимизирате нуждата си от материали за производството · Ако е възможно, оперирате на консигнация · Навременно фактурирайте продажбите, за да избегнете излишното кредитиране на клиентите си · Обвържете отговорността на търговския отдел със събирането на вземанията · Предоставяйте отстъпки за навременно плащане · Анализирате многобройните малки вземания и получените плащания · Регулярно преразглеждате договорите с доставчици за ценови условия, отстъпки и кредитни периоди.