Смятам, че към момента прогнозните резултати и особено техните изпълнения не влияят съществено върху българския инвеститор. Причините за това са няколко, като най-основните са, че все още масово се търгува на слухове и хората се влияят един от друг и взаимно се надъхват, както и разбирането, че щом компания има P/E под 20, значи е евтина.

Другият важен фактор са и отчетите и прогнозите на емитентите. В повечето случаи не става ясно как компаниите си смятат прогнозните приходи и печалби за години напред и как определят ръста, който ще постигнат, както и целия пазар, при какви макроикономически данни правят тези прогнози и доколко те са в унисон с очакванията за регионалната или световната икономика. За съжаление пазарът ни все още е твърде далеч от формата, в която идва един отчет на значима компания в САЩ или Германия, както и цялата допълнителна информация, която го съпровожда.

Конкретно за БФБ в периоди на корекции или посткорекции рекалкулациите не са решаващ фактор. Към настоящия момент промени в прогнозите и/или оповестяването на извънредни позитивни новини за която и да е компания биха имали слабо, краткотрайно и неустойчиво влияние върху инвестиционните решения. Това се забелязва и на самия пазар - непрекъснато излизат подобни добри новини, но страхът и изчакването все още са водещи.

На добре развитите и ефективни пазари нещата седят по малко по-различен начин. Ако има криза, позитивни промени в прогнозните данни понякога са от решаващо значение и винаги са индикатив, който се очаква от инвеститорите.

Причините за тази диференциация в разбирането и отчитането на данни между БФБ и развитите външни пазари са много, но основните са психологията на инвеститорите и липсата на опит тук.

Прогнозирането на финансови резултати е в основата на фундаменталното оценяване на всяка компания. Настоящата вътрешно присъща стойност на компаниите е функция на три основни фактора: правопропорционална връзка с (1) паричен поток, (2) прогноза за ръста на паричния поток и обратнопропорционална с (3) изискуемата норма на възвращаемост на собствения капитал.

Когато прогнозният ръст на всяка компания не достига, очакванията на инвеститорите, още повече когато тези очаквания са заложени в проспект за публично предлагане, както по света, така и в България преоценяват настоящата вътрешно присъща стойност на компанията. Паралелно с понижаването на оценката на компанията инвеститорите преосмислят и доверието в мениджмънта, което е един от ключовите фактори при оценка на компанията.

С развитието си капиталовият ни пазар изостря сетивата си към публичните компании и прецизира своите оценки за всеки емитент. Публичните вече компании би следвало да не забравят своите ангажименти към инвеститорите, които са им предоставили финансов ресурс на база на очаквания за развитие на бизнеса им, водеща до доходност от направените инвестиции.