Трудно ми е да се съглася с термина похарчи. Подкрепата - морална и финансова, която американското правителство оказваше на федералните агенции - Freddie Mac и Fannie Mae през последните 30-40 години, с цел подпомагане на жилищната експанзия в САЩ, беше, меко казано, непазарен механизъм за закупуване на жилища при по-изгодни финансови условия (лихви). Ако на американските кредитополучатели са им били спестявани средства от лихви поради правителствена гаранция, сега тези спестявания в много по-малка степен трябва да бъдат похарчени от данъчните приходи на правителството отново за нуждите на същите тези данъкоплатци. В икономиката, както в природата, нищо не се губи - само сменя форма и собственост. Проблемът за неамериканските пазари в случая е, че понасят част от тежестта на свръхконсюмъризма в САЩ. Капиталовите пазари според мен вече са калкулирали тези $700 млрд., още в деня на обявяването на този проект от финансовия министър Хенри Полсън. Предвид колосалните размери на постоянно наливана ликвидност в банковата система от централните банки и по-бавното вливане на тези $700 млрд. те оказват по-скоро морална подкрепа на световната финансова система.

Мерките няма да помогнат за стабилизиране на пазара на жилища в САЩ, както и за избягване или дори за изглаждане на рецесията. Те трябва само да спасят финансовата система от пълен колапс, макар и за сметка на огромен държавен дълг. За положително отражение върху пазарите трудно може да се говори освен в дългосрочна перспектива от няколко години. Повечето банки ще успеят да се освободят на голяма загуба от експозициите си в ипотечни облигации, но пък ще се сблъскат с растящата цена на кредита от по-високия доход на щатските правителствени книжа плюс по-голямата рискова премия за заемите. Последствията от това ще имат негативно влияние върху фондовата борса поради нарастването на корпоративните фалити и спада на разполагаемия доход на населението. Увеличението на дълга на САЩ с един трилион долара ще лиши икономиката от положителните ефекти на фискалната политика, но за съжаление друг вариант вече няма. Недалновидната регулаторна политика и алчността на Уолстрийт ще струват скъпо на американския данъкоплатец.

Вероятно такава стъпка е по-добра от нищоправенето и със сигурност ще измъкне от блатото банките, които притежават некачествени активи. От тази гледна точка очаквам стойността на компаниите от финансовия сектор не само в

САЩ, но и по целия свят да се повиши, и съответно опасността от срив подобен на този по времето на Великата депресия ще бъде избегната. Не съм убеден обаче, че тя би помогнала за избавяне на икономиките на развитите страни от

рецесия. "Наливане" на 700 млрд. долара в обращение вероятно би стимулирало ръст (или поне забавяне на спада) на цените на основните суровини, включително и на петрола, което би засегнало основните икономики по света. Съдбата на долара също не изглежда особено добра. Затова и са прави онези, които смятат, че мярката ще бъде платена от всички данъкоплатци, дори не само от тези в САЩ. Въпросът е кое е по-голямото зло в тази ситуация, и да се надяваме, че американците ще решат правилно тази задача.