На такъв ранен етап от началото на "новия финансов свят" се очертават няколко основни направления, в които, особено европейските лидери, ще работят. В търсене на по-голяма стабилност и предотвратяване на кризи като настоящата, изглежда, ще видим някаква форма на бретън-уудската система, по-силни регулации за международните банкови институции, нова роля на Международния валутен фонд и Световната банка и евентуално засилена роля на развиващите се пазари при вземането на стратегически решения. Независимо от конкретиката по тези теми е сигурно, че ще има сблъсък на интереси и стратегии особено със САЩ, които ще опитат да задържат доминиращата си роля във финансовия свят. Всички усилия обаче би трябвало да доведат до един по-стабилен и сигурен финансов пазар, който ще инкорпорира предвидимост и по-голяма защита от кризи, а това са все фактори, които са ключови елементи при оценката на риска и стойността на възникващите пазари в цялост. В този смисъл дългосрочните ефекти върху фондовите пазари (и в частност българския) ще бъдат по-скоро позитивни отколкото рестриктивни.

За нов световен ред е още рано да се говори. Евентуалните мерки са насочени основно към развитите пазари, а развиващите се остават встрани от готвените промени. Българският пазар остава слабо развит, регулациите са достатъчно силни, а местни хедж фондове няма. Ако търсим сърцевината на проблемите, които предизвикаха кризата и повдигнаха въпросите за промени, то лесно може да се прецени, че подобни не съществуват у нас. Отделно българският капиталов пазар е слабо застъпен от международните портфейлни инвеститори и дори да се въведат определени инвестиционни ограничения, това в най-малка степен ще засегне малките страни. Съвсем други фактори ще оказват влияние върху развитието на капиталовите пазари през следващите години.

Определено пълното разрешаване на проблемите с глобалната кредитна криза може да има стабилизиращ ефект върху всички световни фондови борси. От началото на годината се забеляза влиянието, което оказват външните новини и върху нашата борса и едва ли може да се разчита да бъдем отново изолиран пазар. Желанието на европейските лидери е за цялостна реконструкции на финансовата система. Проблемите са свързани най-вече с факта, че в момента пазарите са силно глобализирани, но не съществуват нищо повече от национални и регионални регулации. Със сигурност ще бъде интересно до каква степен ще бъде ревизирана финансовата система и какво споразумение ще се достигне между световните лидери.