Иво Толев, управляващ партньор, "Ултима Капитал"

Ако предложенията бъдат приети, ликвидните затруднения при всички колективни инвестиционни схеми (КИС), недостигнали прага от 500 хил. лв., ще намалеят, но няма да изчезнат. Освен всички плюсове от отпадането на прага ще се улесни и доброволното закриване на тези схеми, които все още не са го достигнали и не виждат смисъл в това. Ако промените са спасителният план за тях, ще трябва да почакат, защото става въпрос за промяна на закона, а не на някоя от поднормативните му уредби. От това ще страдат клиентите, които не могат да изтеглят вложенията си, докато не се достигне прагът. При КИС, които веднъж са преминали въпросния праг, а вследствие на кризата са паднали под него, промените ще ги облекчат нормативно именно поради липсата на разписана практика в това отношение от страна на КФН.

Надя Неделчева, портфолио мениджър, "Карол капитал мениджмънт"

За момента законът посочва единствено, че даден фонд трябва да достигне 500 хил. лв., за да започне обратно изкупуване, като това трябва да стане в рамките на година от получаване на лиценз. Освен че отпадането на изискването би било в унисон с европейските регулации, то би било от полза за по-новите фондове, тъй като предвид кризисната ситуация на пазара достигането на тази граница може да бъде проблемно към момента, а така инвестиралите на началния етап ще се окажат с неликвидна инвестиция поради отсъствие на възможност за обратно изкупуване на дяловете им. Отнемането на лиценз поради тази причина би имало както чисто финансови измерения, така и психологически, тъй като би намалило съществено доверието в индустрията като цяло. Законът не посочва изрично последиците за фондове, които са достигнали тази граница, но са се върнали под нея впоследствие.

Гено Тонев, инвестиционен консултант, "Юг Маркет фонд мениджмънт"

Смятам, че предложението на асоциацията е напълно оправдано предвид икономическата логика, с която се създават и действат КИС. Проблемът всъщност се корени в съществуващото изискване стартиращите фондове да са набрали в рамките на една година минимум 500 хил. лева, преди да започнат обратно изкупуване. Оттам идва и казусът: "Какво се случва, ако активите отново паднат под тази граница?" И защо изобщо трябва да има някаква граница, била тя 500 хил. лева или 5 хил. лева. Ако даден фонд не успява да привлича инвеститори, рано или късно активите му ще спаднат до нула, след като и последният дял бъде изкупен обратно. Това е естественият път - няма пари за управление, няма фонд. Трябва ли да се прилага насилствена евтаназия спрямо който и да било само защото жизнените му функции са понижени?