Безспорно евроизирането на икономиката ни си има своите значителни плюсове, които аз бих сравнил със стабилността, която даде на България приемането на валутния борд през 1997 г. Стопанските субекти, както и техните чуждестранни партньори, ще бъдат значително по-спокойни за дейността си, което може да се окаже от много важно значение, ако искаме кризата да ни засегне по-слабо. Ясно е, че в момента доверието към българския лев е на доста по-ниско ниво в сравнение с миналата година по чисто обективни причини. Освен това преминаването към единната валута ще затвори и последната възможност на правителството и централната банка да влияят на паричното предлагане чрез печатане на пари. Опитът на Черна гора и Косово (колкото и на различен стадий да се намираме с тях) също е по-скоро позитивен. Политиците трябва да кажат дали едностранното приемане на еврото е осъществимо, но си струва да се помисли сериозно над този вариант, защото необичайните времена изискват необичайни решения.

За едностранното въвеждане на еврото се говори от години. То донякъде е свързано с противоречията, свързани с валутния борд. От една страна, се приема, че системата елиминира валутния риск в страната, а от друга страна, последните идеи за едностранното въвеждане се свързва с желанието за отстраняването на съществуващия валутен риск. Това противоречие е свързано с влошеното доверие от страна на икономическите агенти в условията на криза. Най-същественото предимство от евроизацията е даване на възможност за провеждане на активна парична политика за стимулиране на икономиката. Недостатъците са два. По-незначимият е, че ще срещнем неодобрение на Европейския съюз. Но по-големият е свързан с това, че с потенциалното елиминиране на валутния риск ние отново поемаме политическия риск. Въпросът е кой от двата риска е по-приемлив.

Евроизация на икономиката на България има своите плюсове и минуси. В лоши времена като днешните е по-добре да се търси максималната полза за реалната икономика, а не само да се разчита на политически или психологически ефект. България постоянно се споменава като най-рисковата финансова система благодарение най-вече на високия дефицит по текущата сметка и финансирането му с чуждестранни инвестиции. Евроизацията ще промени част от тези негативни оценки, без да има сериозно отражение върху търговския дефицит или чуждите инвестиции, които са под влияние на кредитната криза. Опасявам се, че положителните ефекти от липсата на валутен риск ще останат погребани под критиките за корупция. Очевидно е, че вътрешното търсене също ще се свие и растежът ще се забави чувствително, така че антикризисни мерки е по-наложително да има в бюджета заедно с борбата с корупцията и данъчните измами.