Най-значимият ефект от разкритието на подобна измама е нанасянето на силен удар върху доверието във финансовата система, което така или иначе силно пострада при разразилата се криза. Сериозни материални загуби ще реализират участвалите в схемата, сред които и известни имена във финансовия свят. Освен в участниците на пазара измамата подкова доверието и в регулаторните органи поради липсата на проверки на структурата на "Мадоф" за последните две години. Мащабите на измамата и времето, по което се прави разкритието - в разгара на финансова криза - предполагат паралел със скандала с "Енрон" през 2001 г. След разкритията за реалното състояние на бившия енергиен гигант последва силно затягане на регулациите на счетоводни практики, одит, корпоративно управление. В този смисъл и след този скандал следва да се очаква рязко засилване на регулациите и надзора върху участниците на пазара, както и увеличаване на изискванията за прозрачност.

Това е класическа пирамида, която няма да има пряко отражение върху капиталовите пазари, просто защото няма инвестирани средства. Но е въпрос на дни много други инвеститори да си зададат въпроса дали техните капитали в уважавани хедж фондове са сигурна инвестиция. В такъв случай може да има и пряко отражение върху капиталовите пазари, тъй като самите фондове ще трябва да осигуряват ликвидни средства, за да платят на инвеститорите си. В последствие трябва да се очаква още по-сериозна регулация в сектора, защото финансова пирамида с такъв огромен мащаб е факт почти век след първите емблематични примери в САЩ. Загубеното доверие в инвестиционните фондове е много по-значим фактор за пазарите. А след тази година пирамидата на Мадоф е само малка част от финансовите загуби на пазарите.

Разкриването на фиктивните сделки на фонда BMIS, управляван от Бърнард Мадоф, не е прецедент във финансовия сектор. Проблемите в конкретния случай са: размерът на измамата от 50 млрд. долара (един от най-големите в историята), етичният и моралният имидж на висшия мениджмънт на регулираните пазари и инвестиционните компании, капацитетът на регулатора да разбира и регулира по-сложни финансови инструменти и комбинации като дълги/къси позиции "хеджирани" с опции и може би най-важното

"Понци доверието" на инвеститорите. Освен преки загуби световната финансова индустрия би следвало да направи изводи за начините на оценка и степента на доверие при вземане на инвестиционни решения.