Благодарение на мечия пазар фонд мениджърите станаха много по-предпазливи и увеличиха експозициите в по-ниско рискови активи и по-специално в кеш. Това се наблюдава дори и при фондовете в акции, като средният дял на паричните средства вече се е увеличил от минимално изискваните 10% до поне 20%, а при някои схеми и до 50%. Според мен голяма част от по-добрия резултат като доходност при фондовете спрямо пазарния индекс се дължи именно на тази тенденция.

Малка част може да се дължи и на подбора на акции и вложения на чуждите пазари. За цялостно преструктуриране на портфейлите на фондовете може да се говори едва когато спре тенденцията на изтичане на средства от тях. В момента секторът по-скоро се насочва към депозити и кеш като буфер срещу евентуални обратни изкупувания. Те се стабилизираха през първите три месеца на годината, но достигането на едно ново дъно на пазара може да изпъне нервите на инвеститорите докрай и съответно да сме свидетели на нова вълна от тегления. Затова повечето фонд мениджъри заемат дефанзивна политика в момента и едва когато се види устойчива позитивна вълна те ще инвестират. Цената на тази предпазливост ще е изоставане при позитивен тренд, т.е. както сега фондовете успяват да се справят по-добре от пазара, така при обръщане на тренда е възможно да изостанат в по-добрите доходности.

Когато пък спре изтичането на средства от фондовете можем да видим и опит за преструктуриране на портфейли в посока увеличаване на инвестициите на ликвидните развити пазари на Запад и Централна Европа, защото именно на ликвидните пазари ще започне по-бързото възстановяване. За съжаление чуждите инвеститорите ще се върнат на развиващите се нисколиквидни пазари последно, защото научиха урока си от липсата на ликвидност. За момента обаче инвестициите в чужди пазари при повечето фондове са по-скоро планове и единици имат вложения на развитите пазари.

След критичните есенни месеци, характерни с панически разпродажби и силен срив в цените, повечето фондове предприеха мерки по преструктуриране на портфейлите си и намаляване дела на акциите. Реално този ефект се забеляза в първите месеци на тази година, тъй като развихрилата се депозитна война между банките предложи високи лихвени нива за освободения паричен ресурс на договорните фондове.

Намаляването на тегленията и паническите разпродажби от началото на годината не само понижи напрежението във фондовата индустрия, но катализира нови покупки на акции на нива, по-ниски от текущите. Комбинацията от тези два фактора позволи на договорните фондове да се представят по-добре от борсовия индекс за периода.

При този спад от началото на годината различните видове фондове се справят по различен начин. Не е изненадващо, че най-добре се представят взаимните фондове на паричния пазар, при които преобладават банковите депозити. На следващо място като че ли са фондовете, инвестиращи в чужбина, където спадът от началото на годината бе почти компенсиран през март. Фондовете в акции на българския пазар и балансираните фондове продължават да се справят по-добре от пазара като цяло, както бе и през миналата година, така че резултатите не са изненадващи. Те заложиха на по-голям дял на инструментите на паричния пазар, но в същото време запазват своя профил да инвестират основно в акции.