Компаниите са принудени да съкращават разходи, включително и за работна ръка. Позитивен знак е, че немалко дружества прибягват до оптимизиране на броя на служителите си, а не само до процентното им намаление. Преди една година намирането на кадри беше проблем и много фирми са склонни да запазят служителите си доколкото е възможно. По-значително е намалението на другите разходи в отчетите на фирмите. Неизбежно е да се направят промени и в инвестиционните планове. Запасите от продукция и материали също се оптимизират, за да отговорят на свиването на продажбите. За останалите възможности пред компаниите като ценова политика, аутсорс на производства и други няма информация от дружествата. Кризата е най-сериозната в глобален мащаб за последните десетилетия и дори нулева печалба за годината при много сектори е добро постижение.

Даването на оценка на възприетите от публичните компании антикризисни мерки е изключително субективно начинание. Моето лично виждане, е че мениджмънтът на повечето публични компании закъсня с възприемането на адекватни мерки спрямо връхлитащата икономическа криза. Докато в развитите икономики се говореше за справяне с практически непредвидима кризисна ситуация, местните компании планираха мащабни инвестиции и чертаеха експанзионистични бюджети. Редица публични компании обявиха своите антикризисни стъпки едва през последното тримесечие на изминалата година. Акцент при оценката на действията на мениджмънта поставям върху мерки, свързани със запазване на конкурентоспособността и оптимизация на оперативните процеси на компанията. Най-често декларираните мерки бяха свиване на инвестициите, спиране на производствени мощности, неплатен отпуск за заетите и освобождаване на персонал. Въпреки стремежа за оптимизация на разходите мениджмънтът не трябва да пренебрегва ключов фактор, свързан с мотивацията и ефективността на персонала. Лично аз разглеждам последните два подхода като слабо ефективни и краткосрочни по своята същност.

Неблагоприятната икономическа обстановка и до момента поставя пред сериозни изпитания мениджърите на редица дружества, особено на тези, ориентирани предимно към експорт. Тези компании бяха сред първите, които прибягнаха към съкращения на част от персонала и оттук намаляване на разходите за възнаграждения и осигуровки. Подобна стъпка направиха "Монбат", "М+С хидравлик", "Чугунолеене", "Машстрой" и др. За голяма част от дружествата това е единствената и правилна алтернатива. За други обаче кризата представлява възможност за разширяване на пазарния дял и придобиване на конкуренти. В момента тече процедурата по увеличение на капитала на "Химимпорт" с привилегировани акции, "Енемона" АД също планира да прибегне до този изгоден за инвеститорите метод на финансиране. Не изключвам възможността и други компании да потърсят алтернативни форми на финансиране.