Преценихме да не се произнасяме по казуса. Тук е необходимо да се тълкува и Търговският закон, което е в правомощията на съда. Ако съдът позволи оздравителната програма, ние не бихме могли да се намесваме. В закона за ценните книжа (ЗППЦК) по никакъв начин не е отменено действието на текстовете в Търговския закон (ТЗ), които касаят несъстоятелността. В кодекса на застраховането например изрично е казано, че не се прилагат определени разпоредби на ТЗ, които касаят действията при несъстоятелност.

Съответно там е ясно какво може и какво не може да бъде направено от предвиденото в ТЗ. В случая ЗППЦК не разглежда по никакъв начин и не отменя разпоредбите на ТЗ по отношение на несъстоятелността и съответно тълкуването ни е, че следва да се прилага режимът за оздравяване, посочен в ТЗ. Ако ЗППЦК се гледаше съвсем дословно, това означава, че нямаше да има издаване на конвертируеми облигации и ред други случаи, които всъщност са сходни по характер. Така или иначе приемането на оздравителния план за "Кремиковци" може да стане със санкция на съда, който има последната дума.

Първо, изобщо не сме в тази хипотеза. Изхождаме от чл. 700, ал. 6 на Търговския закон, който не противоречи със Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Трансформираме вземанията в капитал в производство по несъстоятелност. Тук изобщо не говорим за акционери, а за вземания на кредитори. Абсолютно убеден съм и това е проверено, че действа специалната разпоредба на Търговския закон. Ако компанията беше платила задълженията си към кредиторите, тя нямаше да отиде в производство по несъстоятелност. Не може заради това, че си публично дружество, да завлечеш кредиторите си. Законът не ти дава това право. Текстовете в ТЗ са специални в частта несъстоятелност.

Синдиците и облигационерите трябва да погледнат сериозно на закона за ценните книжа. Струва ми се, че няма как да се избегне забраната за увеличение на капитала на "Кремиковци" по метода, предвиден в оздравителния план. В правото противно на очакванията няма черно и бяло, но по-скоро с приоритет е специалният закон - ЗППЦК. При публичните дружества трети лица не могат да запишат акции. Дори 100% от акционерите на една публична компания да гласуват на общо събрание, подобно нещо би било недействително заради закона. Разпоредбите на ЗППЦК, които позволяват оздравителна програма при декапитализация само на банки и финансови институции, може би не са много удачни, но както се казва, "лош закон, но закон". Изход от ситуацията са спешни промени в нормативната уредба, но не и да се прекрачва законът.