Ако през последните 10 години пазарът си беше взел поука, най-малкото щеше да се избегнат тези големи движения на цените и щеше да е по-предвидим в момента. Най-големият проблем и тук, и на запад е в объркването на спестителя с инвеститора. Нормално е да се оформят балони, но е нужно всеки на пазара да е предпазлив и да се отчита асоциираният с инвестицията риск. Не е достатъчно да се взима инвестиционно решение само на база една медийна публикация или предлаган финансов отчет. Трябва да се гледа и на качеството на мениджмънта, т.е. на доверието в него, което нито един математически модел на може да обхване.

Ръстът на българския пазар например през периода 2005-2007 г. не се различава по инвеститорска философия от технологичния балон в САЩ в началото на века. Естествено е след всеки подобен екстремен ръст да има оттегляне на интереса и разочарование. Въпросът обаче е дали пазарът се е поучил въобще от тези периоди. А поуката е, че в един момент хората отново ще погледнат към борсата и затова индустрията е длъжна да разграничава способностите и потребностите им. Само така инвеститорите ще се чувстват доволни от вложението си. Защото дори и да им се осигурят всички възможни финансови продукти, 99% от хората ще продължат да "играят" на пазарите, вместо да инвестират, ако не се подобри инвестиционната им култура.

Базата, от която започна да се изчислява SOFIX през 2000 г., беше изключително ниска. Става въпрос за период, в който оборотът на пазара беше често под 10 000 лева на ден. Можем да направим обаче паралел на тогавашното развитие на пазара със сегашното. Ликвидността си остава основният проблем на БФБ и през 2010 г., като нуждата от нови, деривативни инструменти е голяма. Същото може да се каже за ниския фрий флот и за трудностите за набиране на капитал. И тогава, и сега новите емисии се броят на пръстите на едната ръка. Отново се чака помощта на държавата. През 2001 г. очакването беше оправдано - правителството на Симеон Сакскобургготски пусна акции от БТК, "Булгартабак", ДЗИ и други атрактивни компании, както и листва компенсаторните инструменти. Освен това премахна облагането на капиталовите печалби от сделки с акции на фондовата борса.

Сега чакаме същото от министър Дянков по отношение на енергийните компании. Разликата е, че през 2000 г. на практика нямаше институционални инвеститори, докато сега пенсионните и договорните фондове управляват милиарди левове. Ресурса го има, няма ги качествените инструменти, които да задвижат пазара. Ако не се намерят, инвеститорите ще започнат износ на капитали от страната (този процес между другото започна). За мен ключовите моменти отсега нататък са привличане на качествени емитенти (освен държавните), пускане на нови инструменти на пазара и защита на правата на инвеститорите от страна на финансовия надзор.

За разлика от САЩ, където борсовото десетилетие беше просто едно от многото, за България смело може да се каже, че изминалите десет години са първите след раждането на борсовата търговия у нас. И както всяко хлапе, и нашата борса (и инвеститорите на нея) вярваше, че нищо лошо не може да се случи, а растежът е нещо безкрайно. Както всяко хлапе, и борсата, и инвеститорите искаха да се убедят от собствен опит, че ако пипнеш прегрял котлон (или пазар), боли. А след опарването идва периодът на отрезвяване, в който изчакваме мехурите ни да заздравеят, преди изобщо да се научим да използваме котлона безопасно. Разбира се, както от всяко детство, и от борсовото ще останат приказките за третия брат, който пръв успял да откъсне златната ябълка (акция), за Хитър Петър, който успял да измами Настрадин Ходжа (с едни компенсаторки), и т.н. А какво е едно детство без приказки... Затова, както едно дете трябва просто да порасне, без да се насилва да расте по-бързо, така и борсата, и инвеститорите ще помъдреят с опита си.