По степен на енергиен риск България е на 73-то място от 75-те държави с най-високо енергийно потребление в света. Дори семействата със средни доходи у нас са енергийно бедни, а това превръща проблема в заплаха за националната сигурност. Това сочат изводите от анализ на Центъра за изследване на демикрацията "Индекс на рисковете за енергийната сигурност за България". 

Индексът е изготвен по методологията на американския "Институт за енергетиката на 21-ви век" към Американската търговска камара, който през миналата година за пръв път публикува международно изследване по темата.

От анализа се вижда, че най-голям риск за страната представляват обезпокояващо високите енергийни разходи и високата уязвимост от шокови промени в цените на енергоизточниците. 

В България през 2012 г. разходите на домакинствата за енергия достигат 14.4%, докато по определението за енергийна бедност делът е 10 на сто, коментира програмният директор на центъра Руслан Стефанов. Статистиката сочи, че през последните 14 години това съотношение винаги е било нарушено като най-добрите стойности са през 1999 - 2001 г. - под 11 на сто, а оттогава почти непрестанно нараства. 

Заради ниската степен на енергийна ефективност и на компаниите, и на домакинствата растежът на икономиката вместо да увеличава разполагаемия доход, иззема от него за все по-големи енергийни разходи, поясни анализаторът в центъра Мартин Цанов. 

Продължаващата пет години след газова криза липса на алтернатива на газовите доставки от Русия пък прави практически невъзможно лавирането при търсене на по-евтини източници, нито е стимул за потребителите да се преориентират към синьото гориво, са изводите от анализа. Въпреки еврофинансирането досега страната все още не е постигнала резултат по нито една от газовите връзки със съседните й държави, напомни Стефанов.

България е застрашена от по-голям риск от средния за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по зависимост от внос на газ, интензивност на въглеродните емисии, на употребата на петрол, на енергия за транспорт, по енергийна интензивност, по разходи за внос на изкопаеми горива като дял от брутния вътрешен продукт, показват данните от изследването. 

По-добри от средните за ОИСР са показателите: разнообразие на източниците на ток,тенденции при емисиите парникови газове, риск при внос на въглища, енергия за транспорт на човек от населението, консумация на енергия на човек, цени на тока на дребно. Повечето от плюсовете обаче са свързани със слабото индустриално производство (парниковите емсии), бедността на населението (самоограничения при пътуването и при битовото потребление) и държавната субсидия при цените, коментира Цанов.