Леонидас Ефтимиу, директор на туристическия офис в България на Гръцката национална туристическа организация: За последните 5 години логото на Гърция е сменяно два пъти

Леонидас Ефтимиу, директор на туристическия офис в България на Гръцката национална туристическа организация: За последните 5 години логото на Гърция е сменяно два пъти

Леонидас Ефтимиу, директор на туристическия офис в България на Гръцката национална туристическа организация: За последните 5 години логото на Гърция е сменяно два пъти
Колко пъти Гърция си е сменяла логото и слогана за представяне на страната?
- Като по-стар член на Европейския съюз Гърция не ползва европейски средства за изработване на логото и слогана си. Страната ни финансира цялата си рекламна стратегия в областта на туризма. За последните пет години Гърция е сменила логото си два пъти. Първото лого беше с вълни, слънце - класическото - слънце и море, а слоганът "Великолепна Гърция". След това, за да се отговори на нуждите на туристическата общност и за да се насочи към развитие на различните региони, миналата година логото беше сменено с ново с девет кръга. Те символизират различните аспекти на туризма в Гърция като културен, яхтен, гастрономия, турове, гмуркане и т.н. - характерни за определен регион. Слоганът беше сменен няколко пъти. Първо беше "Изживей мечтата си", след това - "Отвори сетивата си", после "Прекрасна Гърция" и сега е "Истинското преживяване", които са надграждане на едно лого, за да може туристът всеки път да преоткрива нещо ново в Гърция. Това е цялостна кампания, като целта на рекламата е да покаже, че за 5000 години култура и цивилизация достигнахме до това ниво на съвършенство. Всичко това е свързано и със съответните видеоклипове, които се качват свободно и в интернет не от служители на агенцията, а от обикновени потребители - почитатели на Гърция, на които им е допаднало посланието. Подплатено е с много рекламни материали като плакати, брошури, книжки. Започва се със смяната на логото, което води след себе си редица други дейности, като целта е да има резултатност и увеличаване на броя на туристите и най-вече всяка година да се предлага някакъв нов аспект от всичко, което Гърция може да предложи. Изработката на логото се възлага с конкурс.
Европейският съюз отпуска средства за отделните видове туризъм в Гърция, като например религиозен, воден и т.н. Отделно има програми, финансирани с евросредства, по които кандидатстват 13-те области като Македония, Крит, Атика, Епир, седемте острова в Йонийско море, Тракия, Пелопонес и т.н.
Колко струва на Гърция изработката на логото?
- Налагането на смяната на логото е резултат от дълго изследване, което струваше 1 млн. евро. За самия дизайн на логото бяха изразходвани 100 хил. евро. Целта на изследването беше да се проучат възможностите за увеличаване на броя на туристите, като се покажат различни дестинации и възможности. Искахме да избягаме от клишето, че Гърция е само слънце и море и да привлечем туристи и през зимата, да помогнем на туристическия продукт като цяло. Малко хора знаят, че Гърция има и зимни курорти, които са близко до границата с България, и предлага и такъв вид туризъм.
Как се рекламира според вас българският туристически продукт по света? Какви средства дава Гърция за реклама на туризма по света?
- Гърция дава годишно между 40 и 60 млн. евро за телевизионна реклама по големите международни канали - MTV, BBC, CNN, Evrosport, TV5. Отделно се дават 8 млн. евро за реклама вътре в самата Гърция по местни мрежи и телевизионни канали. Средствата се осигуряват от държавния бюджет. Министерството на туризма в Гърция беше собственик на казино, което продаде успешно. Една огромна част от приватизацията на казиното отиде директно за реклама на туристическия бранш на страната. След това всяка година казиното изплаща наем за съответната дейност, от което се осигуряват 10 - 15 млн. евро. По този начин Министерството на туризма само осигурява значителна част от средствата за реклама благодарение на този си успешно продаден бизнес. Другият източник за набиране на парите за реклама идва от строгите мерки и добрата събираемост на данъците от нощувки и продажби в туристически услуги. Както и общинско съфинансиране - например, ако Министерството на туризма даде 8 млн. евро за реклама, то отделните общини в Гърция (53 на брой) също трябва да отделят толкова средства. Общините сами решават как ще похарчат тези пари - за афиши, за участия в изложения, за представяне на хотелите и т.н.
Според мен усилията на България за рекламиране на туристическия си продукт са минимални. По тези телевизионни канали, където се рекламира Гърция, не съм видял реклама на България. Ние имаме много мащабна реклама в Китай и САЩ, защото традиционно оттам идват много туристи. България я няма на тези пазари. Но всичко зависи от това с какъв бюджет разполагате и какъв продукт ще рекламирате.
Освен телевизионните реклами, които се въртят, Гърция се представя и чрез 18-те си регионални офиса по света. Например българският офис през миналата година организира над шест събития като тематични кулинарни седмици, изложения, изложби, на които показвахме културата и постиженията на страната. Това дава възможност да се влезе в близък контакт с хората и да се покаже реален продукт, а не само да се върти някаква реклама. В българския офис работят четирима души - трима са гърци, но се справят с българския език. Същият модел е приложен и в другите страни. Така се получава ценна информация за пазара и възможност да се таргетира по-добре.
В България браншът настояваше да има отделно министерство на туризма. Как е решен този въпрос в Гърция?
- В историята на Гърция организацията по туризма съществува от 1932 г. В настоящия си вид и структура - Гръцка национална туристическа организация - от 1958 г. В отделни периоди на историята ни в зависимост от това кой е бил на власт е имало или не министерство на туризма. От 5 години, откогато управлява "Нова демокрация", Гърция има министерство на туризма. Когато не е имало министерство, туризмът е бил към министерството на икономическото развитите, където са и различните видове индустрии, защото на туризма се гледа като на печеливша индустрия.
Какви са резултатите за този туристически сезон на Гърция в условията на криза?
- Спад на броя на туристите има, но той не е критичен и е много по-малък от това, което очаквахме. Най-голямо намаление е отчетено на остров Самос и Хиос в Егейско море - до 25%, докато в 7-те острова в Йонийско море има ръст на туристите с 10 -15%. Много е трудно да се каже колко страда бизнесът, защото данните за нощувки и резервации показват близки резултати до миналогодишните. Но ако излезете на улицата и говорите със собствениците на магазини за сувенири, таверни, ресторанти, те ще ви кажат, че изпитват по-големи трудности сега в сравнение с миналата година.
За българите, които почиват в Гърция, очаквам дори да отбележим лек ръст спрямо 2008 г. В началото на годината имаше спад от 10%, за първите шест месеца на годината намалението беше само 4%, докато през летния период е регистриран ръст. За юли националната ви статистика отчете 60% ръст на българите, пътували до Гърция, спрямо същия месец на миналата година. Причината за това е, че българите вече имат лесен достъп до Гърция. В последно време има ръст на свободните екскурзии, които не са организирани от туристически бюра. Хората се качват на колите и отиват в Гърция.
Какво трябва да се направи в България, за да подобри имиджа си на туристическа дестинация ?
- Това е комплексен въпрос - трябва повече "култура" и активност. Зависи най-вече от бюджета, с който разполагаш, и как го оползотворяваш. Именно въпрос на култура е да имаш и необходимата инфраструктура. Не може да чакаш само от държавата, а в същото време да разбиваш пътищата с техниката си, докато строиш хотела. Не може да си изливаш водата от скъпия хотел направо в морето. Това е въпрос на хигиена от страна на инвеститора, който е решил, че ще се занимава с туризъм. Той трябва да уважава природата, а не само да разчита на получаването на инвеститорски клас и да чака от държавата.
Необходимо е да се подобри и обслужването. То трябва да отговоря по-добре на цената, която плащаш за съответния продукт. Това става с образование на персонала.
Всеки грък знае за Банско. Но вие трябва да си зададете въпроса това ли е Банско, което искате да имате. Имам приятели, които започват да се разочароват, защото има проблеми с инфраструктурата и обслужването. А от това дали ще останеш доволен от Банско зависи дали ще отидеш на българското Черноморие или на друг зимен курорт като Пампорово и Боровец. Ако туристът бъде посрещнат зле в Банско, ще си каже защо да ходя в друг курорт, като и там обслужването ще е лошо. Необходимо е всяка една входна точка да бъде направена добре, за да насочва трафика към другите.
Една от поръчките, които се правят в България, е надграждане на един сайт, който рекламира България като туристическа дестинация. Такива неща правени ли са в Гърция и колко струва?

Мартин Линков, блогър http://marfuzii.net:

При конкурси за направата на туристическия сайт www.bulgariatravel.org всичко изглежда законно и хубаво. Притеснителното обаче е, че всъщност те са направени за определено студио и подизпълнител. Начинът, по който е направен този сайт, в сравнение с главния туристически сайт на Гърция е обиден. Българският сайт не е преведен дори на английски. Направен е на много прост програмен език и е пълен с груби банери, който насочват туриста към отделните секции/инициативи. Не отговаря на хубавото нещо, което беше представено на пресконференцията. Лошото е, че се хвърля прах в очите на хората и парите се харчат за нещо, чието изпълнение не струва толкова много. Освен това не изпълнява целите, които са му били зададени.

В Гърция всяка една област участва в такива програми, финансирани с евросредства, и има собствен туристически сайт. На него е посочено, че е направен със средства от ЕС, стои логото на ЕС, програми, от които са били финансирани съответните дизайнерски студиа. В Гърция конкуренцията е много голяма и тези сайтове са направени много добре. Те се правят от хора, които живеят в самата област, като по този начин се показва характерното за нея. Това се прави не централизирано на държавно ниво, а от всеки един от заинтересуваните бенифициенти и съответно има контрол как са изхарчени парите.