Кризата разви медицинския туризъм

Липосукция в Атина или операция на очите в Дубай? Бързо развиващият се медицински туризъм изкушава все повече и повече държави, но не всички ще извлекат полза от тази финансова "манна небесна".
"Всички искат своя дял от пая", потвърждава Санджив Малик - директор на "Ди Ем Хелткеър" (DM Healthcare) - базирана в Дубай болнична мрежа - на конференция по темата, която събра над 300
представители на сектора в края на миналата седмица.
Самият пай става все по-голям: близо 3 милиона пациенти се лекуват в чужбина всяка година. Според прогнозите на консултантската фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG) приходите от медицински туризъм трябва да достигнат тази година 100 млрд. долара (срещу 79 млрд. през 2010 г.) и 130 млрд. долара до 2015 г.
Традиционно пазарът е стриктно разпределен. Мексико за американските пациенти, Тайланд, Индия и Малайзия за азиатците, Унгария и нейните зъболекари, чийто ценоразпис е предизвикателство за всички конкуренти, са класическите дестинации за онези, които търсят по-евтино и често по-бързо лечение в сравнение със своята страна.
Голям брой богати руснаци се лекуват в Германия подобно на мнозина граждани на държавите от района на Персийския залив. Заможните африканци идват във Франция, а латиноамериканците - в Маями.
По общо правило "медицинският туризъм не е глобален, а регионален", твърди Кийт Полард, който поддържа специализирания сайт Treatment Abroad.
Все по-голям брой страни и болници обаче искат да вярват, че той е световен, и да намерят своето място под слънцето.
Турското правителство например "желае да бъде един от актьорите" на един пазар, на който доминираща позиция имат частните болници и клиники, твърди Емин Чакмак - директор на турска неправителствена организация в областта на медицинския туризъм. Анкара постави началото на програма за разрушаване на стари болници, на чието място е предвидено да бъдат построени медицински заведения, предназначени приоритетно за чужденци. На мушката по-конкретно са клиентите от страните от арабския свят и от района на Персийския залив.
Нещата стоят по същия начин в Дубай, където бе създадена "изцяло медицинска зона", която иска да привлече клиентелата от съседните държави.
"Дубай традиционно бе страна, която "изнасяше" пациенти, но сега иска да приема такива", отбелязва Енрик Майолас, директор на "Барселона сентро медико" (Barcelona Centro Medico) - структура, натоварена със задачата да привлича чуждестранни пациенти за двайсетината болници в каталунската столица.
Кристиан От-Сесай от германската болнична група "Вивантес" (Vivantes) признава, че конкуренцията е жестока. "Пазарът обаче е толкова голям, че това не е конкуренция, при която единият печели за сметка на другия", иска да вярва той.
"Вивантес" е на път да оборудва няколко от своите клиники в Берлин със "стая комфорт" за чуждестранните си пациенти, с хотелиерски персонал за задоволяване на дребните прищевки.
Градските власти паралелно откриха специална спешна линия за тези болни от чужбина и преди всичко за техните семейства, за които може да бъдат организирани шопинг турове или посещения на музеи.
Частният болничен център "Хигия груп" (Hygeia Group), базиран в Атина, залага също на туризма като търговска практика. "Хората ще идват в Атина, защото искат също да видят Акропола", твърди
Георгиос Сорас от търговския отдел на "Хигия". Гърция освен това може да се похвали с цени за естетичната хирургия и поставяне на ортопедични протези, които са "със 70 процента по-ниски от
останалата част на ЕС или в Съединените щати".
Кадрите от последните месеци от центъра на Атина с огън и кръв? "Това няма нищо общо с нас", уверява той. "Всички говорят много неща, ще видим какво ще излезе от всичко това", казва предпазливо Майолас. Още повече че играчите в сектора си затварят с охота очите за известен брой рискове и проблеми.
Усложнения, етични проблеми, поверителност на данните, има толкова неща, за които трябва да се помисли, изброява Малик.
"Получаването на сметката след интервенциите не е достатъчно, обяснява Полард. Секторът трябва да лекува, ако наистина иска да спечели доверие."